ХОСЕ МАРТИ И ВЯРАТА В СПРАВЕДЛИВОСТТА
165 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕНИАЛНИЯ КУБИНСКИ ПОЕТ
Две държави и два народа, макар и географски отдалечени един от друг, имат сродни съдби. Куба и България – островът на Свободата и зеленият оазис на Балканите. Общото е, че народите на тези две страни еднакво силно обичат свободата и имат за свои идоли двама гении на поезията и революцията – Хосе Марти и Христо Ботев. Родени в един и същ месец – януари, което означава начало на всичко. И рожденните им години са близки. Разликата е само пет години.
Хосе Марти е роден на 28 януари 1853 г. и през своя кратък живот се е изградил като неповторим поет, възхитителен публицист, мъдър философ, обществен трибун, неподражаем оратор и революционер, който не се е подвуомил да отдаде живота си за освобождението на Острова на свободата. По стихове на Хосе Марти е създадена най-популярната песен на Куба. Всичко най-важно в тази държава се нарича Хосе Марти, ала неговото име няма само външни изражения. То е закодирано във всяко сърце, в личностното съзнание и в чувствата на кубинците и на всички хора, превърнали отечествената свободата в свое Символ Верую.
Този вулканичен поет е еманация на всичко, за което човек мечтае и се бори. Успял е да извиси и приятелството като най-висша добродетел, защото готовността да помогнеш и дори да загинеш за ближния си е повече от религия.
Леопардът има планината,
дето сури канари го вардят.
имам повече от леопардът,
имам си един добър приятел…
Има дивен замък феодала,
птицата – крило, бедняк – зората.
А на мен съдбата ми е дала
там, във Мексико – един приятел.
Едва шестнадесет годишен, Хосе Марти издава вестник с името „Свободна Родина”. Обявява се против колониализма, но му коства каторга и екстрадиране в Испания. Там завъшва Мадридския университет с магистърска степен по хуманитарни науки. Използва натрупаните знания по философия, литература и право, за да създаде идеология, сочеща пътя към постигането на освобождението не само на Куба, но и на цяла Латинска Америка. След изгнанически години във Венецуела, Франция и Гватемала, през 1879-а отново е родината си и готви своя народ за въстание против испанското потисничество. Принуден е да емигрира в САЩ и петнадесет години оттам подготвя народа си за освободителната борба. През 1895 г. се завръща в своята родина и загива за нея, за да остане вечно жив, но преди това е написал:
И няма по-щастлив да бъда,
щастлив тъй, както в часовете,
когато смъртната присъда
ми тъмничарят с плач прочете.
Да живееш само четири десетилетия, а от тях двадесет години в изгнание! Далеч от родния дом, от приятелите, от лазурните брегове на океана. Далеч от всичко онова, към което всяко човешко сърце е привързано за цял живот. И Хосе Марти превръща приятелството, любовта и свободата в стожери на своята поетика. Те блестят по-яснолико от диамантите, които са не само най-красивата, но и най-твърдата форма на материята. Когато Хосе Марти гали своята любима, той сякаш гали живота. И пише:
Два пъти, бърза като пламък,
душата си видях сломен,
когато клет умря баща ми,
когато тя прости се с мен…
Сто шестдесет и пет години изминаха от рождението на Хосе Марти. А стиховете му са все така мъдри, модерни и впечатляващи. И делото му е все така вдъхновяващо. Това означава, че времето постоянно и неумолимо уголемява преклонението пред неговия гений.
Хосе Марти е не само символ на свободата. Той символизира устрема на хората към съвършенство и постоянство в отстояването на вярата, че приятелството и любовта са нашето единствено спасение.
Хосе Марти е вдихновител и за българските писатели, които с делата си доказват своята непреклонна увереност в справедливостта.
Боян АНГЕЛОВ