(Димитър Иванов Стоянов)

(18.VII.1877 – 3.XII.1949)

Роден в с. Байлово, Софийско. Учи в родното си село, в София, в Златица, в Панагюрище, в Сливен. Не успява да завърши гимназия. Дебютира в печата с разказ през 1895 г. Известно време учителства в с. Байлово. От 1899 г. живее в столицата, където работи като редактор на „Търговски вестник”, репортер на в. „Дневник”, в библиотеката на СУ „Св. Климент Охридски”, в Народната библиотека и като уредник в къщата – музей „Иван Вазов” (1926–1944). Издава четири броя на сп. „Селска разговорка” (1902–1903). Командирован от проф. Иван Шишманов във Франция (1906–1907). През Първата световна война е мобилизиран като кореспондент към в. „Военни известия” и сп. „Отечество”. Участва в списването на в. „Българан” и сп. „Слънчоглед”, един от създателите на в. „Развигор”. Редактира и участва в редактирането на детски списания и вестници: „Веселушка”, „Чавче”, „Светулка”, „Пътека”. След 1944 г. е член на редакционна колегия на в. „Септемврийче”. Действителен член на БАН – академик (1940), председател на СБП (1920-1921;1940-1941). Пише за възрастни и деца. Един от най-популярните български писатели. В златните страници на българската литература остават почти всичките му произведения, издавани в отделни книги от 1904 г. до смъртта му. Превеждан на различни езици. Други псевдоними: Чичо Благолаж, Горка Горчица, Камен Шипков, Иван Коприван, Катерина, Елчо, Мито Йотов, Мито, Пан, Пелинаш, Чер Чемер, Поручик.

Издадени книги: “Разкази в 2 т.” (1904-1911, 1912-1918, 1926-1928, 1963), “Пепел от цигарите ми” (1905, 1910), “От прозореца” (1906), “Златни люлки” (1909, 1918, 1938, 1942), “Китка за юнака” (1917, 1918, 1925, 1942, 1944), “Пижо и Пендо” (1917, 2. попр. изд. 1918, 1921, 1925, 1929, 1939, 1942, 1944, 1991), “Разкази” (1917, 1957, 1961, 1963, 1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1970, 1971, 1987, 1992, 2006), “Кумчо Вълко и Кума Лиса. Две картини из живота на животните” (1918), “Гори Тилилейски” (1919, 1948, 1952, 1954, 1970, 1977, 1999), “Избрани разкази” (1922, 1946, 1949), “Сборник от разкази” (1923), “Сватбата на Червенушко” (1924, 1932, 1943, 1947, 1959, 1969, 2013), “Цар Шишко” (1925, 1930, 1943, 1947), “Трите баби” (1926, 1940, 1961), “Песнички” (1927), “Земя” (1928, 1932, 1940, 1943, 1946, 1948, 1962, 1985), “Черни рози” (1928, 1944), “Поточета бистри” (1931, 1948), “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе” (1933, 1941, 1946, 1948, 1971, 1991, 1996, 2009), “Ян Бибиян на луната” (1934, 1943, 1946, 1948, 1997), “Аз, ти, той ; Мили родни картинки” (1936, 1940, 1942, 1945), “Вероучение за деца” (1936, 1998), “Под манастирската лоза” (1936, 1940, 1942, 1945, 1978, 1986, 2004), “Четива по вероучение” (1936, 1938, 1943), “Дядовата ръкавичка ; Кривото патенце. Звяр нечуван” (1937, 1945), “Събрани съчинения в 5 т.” (1938-1942, 1940-1944, 1948, 1949), “Съчинения” (1938, 1940, 1942, 1943, 1944 1945-1946), “Кумчо Вълчо и Кума Лиса” (1939, 1943, 1949), “На оня свят” (1939), “Спасова могила” (1939), “Щурче-свирче” (1940, 1947), “Грешка” – (1942), “Гераците” (1943, 1948, 1956, 1959, 1960, 1962, 1963, 1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1987, 1993), “Малки герои” (1943), “Страшен вълк” (1944, 1956), “Трите баби ; Чохено контошче” (1945), “Дневник на Пътечко” (1946), “Приказки за Бобо” (1946), “Мили родни картинки” (1948), “Приказки и басни” (1949, 1952), “Събрани съчинения в 2 т.” (1950, 1965, 1967, 1987), “Бай Станьо познавача” (1952, 1992, съавт.), “Приказки и разкази” (1955), “Петлю и Лиса” (1956, 1960, 1976, 1988), “Приказки” (1957, 1964, 1998, 2004), “Чохено контошче” (1957, 1964, 1979), “Домашно огнище” (1958), “Дядовата ръкавичка” (1958, 1961, 1973, 1975, 1993, 1997, 2000, 2002, 2006, 2007), “Стихотворения и приказки в стихове за деца” (1958), “Събрани съчинения в 10 т.” (1958-1959), “Торбаланци” (1958, 1962, 1975, 1987), “Андрешко” (1960), “Ян Бибиян. Ян Бибиян – невероятни приключения на едно хлапе. Ян Бибиян на луната” (1966, 1968, 1969, 1976, 1984, 1991, 2005, 2006, 2007, 2013), “Повести и разкази” (1968), “Три умни глави” (1971, 1975), “Чичо Пейо” (1971, 1973, 1980), “Разкази ; Гераците” (1972, 1973, 1974, 1975, 1977, 1979, 1995, 1999, 2000, 2009), “Съчинения в 6 т.” (1972-1973, 1977), “Знам и мога” (1973), “Врабчетата на стрина Дойна” (1974), “Лошата катеричка ; Знам и мога” (1974), “Бяло облаче над Витоша” (1976), “Земя” (1976), “Разкази и повести” (1977), “Сребърната пара” (1977), “Тримата глупаци” (1977), “Избрани творби” (1981, 1983, 1984, 1987, 2003), “Съчинения в 2 т.” (1981), “Добре дошъл кос!” (1982), “Кривото патенце” (1982), “Ветрената мелница” (1983, 2004), “Аз, ти, той” (1984), “Неизвестни писма на Елин Пелин” (1986), “Глупавият вълк” (1987), “Приказки в 2 т.” (1993, 1996 – т. 1, 1999 – т. 1), “Избрани произведения” (1998), “Мечтатели” (2000), “Дядовата Славчова унука” (2004), “Гераците ; Земя” (2006), “Глупавият вълк и други приказки” (2007), “Избрано” (2007), “Конче-Вихрогонче и други приказки” (2007), “Най-хубавите приказки. Елин Пелин” (2007), “Торбаланци и други приказки” (2007), “Съчинения в 5 т.” (2009-2012), “Сливи за смет и други приказки” (2012)

СТИХОТВОРЕНИЯ

ВОДЕНИЧКА

В дола под селото

малка воденичка

цял ден си кречети

сама-саменичка:

– Спри, речице бърза,

спри да си почина,

ето как работя

век и половина!…

А реката бяга,

шуми из дерето

и едно си мисли:

– Морето, морето!…

МОЙТЕ ЛЯСТОВИЧКИ

Зад морята, зад морята,

зад морята сини,

де горят на слънце жарко

пясъчни пустини,

тамо нейде, тамо нейде,

тамо отлетяха

мойте лястовички мили

изпод нашта стряха.

Мойте птички, мойте птички,

мойте птички верни

сега с песенки веселят

арапчета черни.

КОКИЧЕ

Огря слънце, топъл вятър

весело полъхна,

излъга се, измами се

бялото кокиче

и цъфна!

Да не бе огрявал Слънчо,

колко по-добре! –

я виж бедното кокиче,

излъгано, измамено –

ще умре!

Деца, тичайте в полето

на помощ сега,

наберете си кокиче

и спасете бедничкото

от снега!

КЪСА ПРИКАЗКА

Нейде някъде отдавна

хала страшна се явила,

кладенци, реки изпила

и страната разорила.

А юнаците прочути,

що се там тогаз ширили,

за борба се не решили,

в миши дупки се изкрили.

Но явил се един момък,

неизвестен, беден, скромен,

и за чудо, и за спомен

убил тоя звяр огромен.

И народът благодарен

сбрал товари цели злато,

за да надари богато

това момче тъй сърцато.

Но юнакът им отказал,

мъдро си навел челото,

яхнал коня връх седлото

и отишъл си в селото.

ПРЕД ДЪЖД

Съхне земята

корава, прашна,

жега я мъчи

дълга и страшна.

Жадно поглежда

небето сухо

и без надежда

въздиша глухо…

Но чу се тътен

там зад Балкана –

над него облак

тъмен застана.

Облакът тъмен

от жал не чака –

земя прегърна,

тихо заплака.