Емилиян Станев (Никола Стоянов Станев) е роден в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му. През 1928 г. завършва гимназия в град Враца като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров. През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет, дн. УНСС. През 1932 – 1944 става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.

Първите си произведения публикува през 1931 г.

Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950-1955). Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести.
Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ , с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“, „Делници и празници“ , „Дива птица“ , „В тиха вечер“. През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“, „Лакомото мече“, „Повест за една гора“, „Когато скрежът се топи“ , „Чернишка“ и др.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“, „Тихик и Назарий“, „Антихрист“, „Търновската царица“ и др.