Юбилейните събития по повод 110-годишнината на Съюза на българските писатели се проведоха на 15 и 16 ноември 2023 г. в София с участието на стотици писатели от страната и чужбина. Честването беше под патронажа на президента на Р България Румен Радев, който присъства лично и поздрави писателите по време на тържествената вечер в Централния военен клуб на 16 ноември.

В словото си Боян Ангелов благодари на президента Румен Радев, че се е съгласил да бъде патрон на тържествата. Той благодари на инициативния комитет, на партньорите,  дарителите и медиите, които подпомогнаха юбилея и придадоха престижност на събитията. „Това е едно тържество на българския дух! Благодаря на Министерство на културата, Столична община и Националния литературен музей! Благодаря на „Мото-Пфое“, хотел „Анел“, „Бони Холдинг“ АД, Фондация „Устойчиво развитие за България“,  Българския културен център, както и на медиите – БНТ, БНР, „Труд“, „Епицентър“, „Блиц“ и др.“ – каза Боян Ангелов и очерта накратко сложната ситуация на Балканите, когато след Междусъюзническата война България е застрашена от разпад. „През септември 1913 г. деветнадесет млади писатели се събират и основават Съюза на българските писатели, като преди това те канят утвърдени писатели за почетни членове – сред тях са Иван Вазов, д-р Кръстьо Кръстев, проф. Иван Шишманов, Тодор Влайков, Александър Теодоров-Балан, Антон Страшимиров… Днес съюзът наброява 800 членове, но малко хора знаят, че това е била първата писателска организация в Европа. Тя е крепител на българския дух!“ – завърши експозето си председателят на СБП.

В словото си Румен Радев подчерта, че за него е истинско удоволствие да се присъедини към тържественото събитие: „За мене е чест да приветствам всички вас – пазителите на светлите традиции на една от най-уважаваните и стари творчески организации у нас. Съюзът събира в себе си забележителната история на нашата литература“. Румен Радев спомена знакови имена на писатели, оглавявали организацията – Иван Вазов, Елин Пелин, Екатерина Каравелова, Димитър Димов, Николай Хайтов. „В течение на  времето Съюзът се превърна едновременно в творческа и представителна организация на поети, писатели и публицисти. Този внушителен летопис от имена е не само свидетел на творческото израстване на поколения творци, той носи най-важното: носи културния код на нацията. Идентичността и ценностите, страданията и жертвите, ентусиазмът и устремът, белязали пътя на нашия народ към свободата и просвета се потвърждават в това духовно извисяване. Затова Вашата мисия днес е не по-малко значима. Казвам днес, в един свят на разпадащи се ценности, когато наш дълг – на държавата и цялото общество – е да Ви подкрепяме, защото културата, словото, идеята и ценностите са спойващите елементи на нацията ни“ –  каза държавният глава и продължи: „Особено се радвам, че днес отново има толкова много представители на чужди и наши културни и обществени институции, което е истинското доказателство за заслужения авторитет на българския писател“.

Амелия Гешева – заместник-министър на културата – прочете приветствие от името на министъра на културата Кръстю Кръстев, в което беше подчертано: „Казват, че писателите са съвестта на човечеството… Вероятно затова историята на СБП е така възходяща и вълнуваща, така емоционална и понякога драматична, защото това е история не само на една организация, посветена на каузата на българската литература, а защото тя е преживяла сложни, трудни, драматични времена… Основателите ги обединява една обща мисия – да защитят духовните граници на България. Те са знаели, че културата е основата на нашата държава. Убеден съм, че и днес именно Вие задавате тон на публичния дебат накъде вървим… Благодаря Ви, че сме заедно в мисията за съхраняване Държавата на духа – онази, която ни завещаха Кирил и Методий  и техните ученици.  Поздравявам Ви за духовната светлина, която носите на народа ни. И затова, че и в следващите десетилетия ще продължавате да бъдете гарант за духовната опора на националното ни достойнство. Честит празник!“.

Десислава Василева честити 110-годишнината от името на Янка Такева и връчи на Боян Ангелов от името на Синдиката на българските учители поздравителен адрес и Юбилеен златен медал, с който се награждава Съюзът на българските писатели.

„Днес българските писатели са учители. Това е духовна привилегия. Аз също съм бил учител и се смятам за част от това съсловие“ – каза Боян Ангелов.

Последва приветствие от Снежана Тодорова – председател на СБЖ, която връчи на Боян Ангелов поздравителен адрес и плакет „Златно перо“ от името на СБЖ за СБП. Тя припомни, че през 2024 г. ще се честват 130 години от създаването на организирано журналистическо движение. Тогава на Журналистическо-списателски събор, начело с Иван Вазов и Алеко Константинов, се е поставило началото на журналистическа организация, която да се бори за морална чистота.

Тържество тосе водеше от актрисата Ирен Кривошиева, а за високия емоционален тонус на присъстващите се погрижи Вокална формация за старинна полифонична музика „Светоглас“: те откриха събитието с изпълнение на „Питат ли ме дей зората“ и завършиха програмата под заслужени аплодисменти с песента „Хайдушки копнения“ (стихове на Пейо Яворов). Ирен Кривошиева и Добрин Добрев Финиотис изнесоха рецитал по стихове от новоизлязлата юбилейна антология „София – златото на думите“ (изд. „Български писател“). Книгата беше представена накратко от Анжела Димчева – съставител на впечатляващия том заедно с Боян Ангелов, който е автор и на предговора. Книгата съдържа стихове на 185 поети, разпределени в три раздела; добавено е приложение – снимки от литературните музеи на София, предоставени от Националния литературен музей.

Във втората част на юбилейното тържество беше излъчен уникален филм, специално създаден за 110-годишнината. Филмът събира изповеди на големи наши писатели: как са започнали да пишат, кое ги е вдъхновявало, кое ги е държало в трудни години да не се откажат, кои са били историческите събития, вградени в  творчеството им. Тези класици оживяват пред нас с автентичните си гласове: Елин Пелин, Дора Габе, Ран Босилек, Чудомир, Елисавета Багряна, Калина Малина, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Никола Фурнаджиев, Георги Караславов, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Владимир Башев и Димитър Талев.

До ръководството на СБП бяха изпратени поздравителни адреси от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков, от Цончо Ганев – зам.-председател на Народното събрание, от Корнелия Нинова – председател на БСП, от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, от директора на Столична библиотека Юлия Цинзова, от Снежана Галчева – председател на Конфедерация на българските културни организации в чужбина, от Любен Генов – председател на СБХ, от Ценко Минкин – председател на Съюза на българските композитори, от проф. Ирена Петева – ректор на УниБИТ, от проф. Стоян Денчев – председател на Настоятелството на УниБИТ, от Станка Шопова – председател на Фондация „Устойчиво развитие за България“, от Бюлент Елиток – председател на Синдиката на турските писатели – гр. Бурса, от Съюза на писателите на Русия, от Съюза на независимите български  писатели, от Съюза на свободните писатели и др.

 

***

Инициативите, очертали 110-годишния път на Съюза, започнаха на 15 ноември с откриване на изложба на открито пред Народния театър „Иван Вазов“. Проектът беше реализиран със съдействието на Столична Община (програма „Събития“ – „Галерии на открито“) и Министерство на културата. На откриването дойдоха десетки писатели от България, както и гости от: Сърбия, Кипър, Гърция, Турция, Австрия, Чехия, Словакия, Украйна, Германия. Широката общественост ще има възможност до 27 ноември да разгледа над 500 снимки, да прочете десетки факти и стихове, разположени на 28 пана – акценти от историята и активния творчески живот на днешните писатели, членове на организацията. Автор на изложбата е Анжела Димчева – литературен критик и журналист.

 

***

Същата вечер в Музей-галерия „Анел“ се състоя премиерата на юбилейната поетична антология „София – златото на думите“, издадена с подкрепата на Столична община. Премиерата започна с  песента „София, моя съдба!“ – стихове на Ангел Симеонов и музика на проф. Георги Костов, в изпълнение на Васил Петров. В експозето си Боян Ангелов благодари на Столична Община и лично на Мирослав Боршош за финансовата подкрепа по реализирането на тази тематична книга. В рецитала се включиха: Ангел Симеонов, Боян Ангелов, Недялко Йорданов, Георги Константинов, Атанас Капралов, Ивайло Диманов, Надежда Захариева, Албена Фурнаджиева, Димитър Милов, Иван Есенски, Димана Иванова, Трендафил Василев, Петър Андасаров, Христос Хартомацидис (Гърция), Румяна Захариева, Николай Шопов, Елисавета Шапкарева, Димитрина Кюркчиева, Ахмет Емин Атасой, Левена Филчева, Елица Виденова, Петър Велчев, Йеремия Лазаревич (Сърбия), Павлина Павлова, Васил Василев,  Надя Попова, Роза Боянова, Атанас Звездинов, Боян Бойчев, Стоянка Боянова, Хайри Хамдан, Минко Танев, Илко Славчев, Наталия Ерменкова, Джина Дундова-Панчева, Марина Бартоломеус, Нико Стоянов, Анелия Янковска-Сенгалевич, Венцеслав Пейков.

Кратко експозе направи Лидия Романска – заместник-председател на Съюза на чешките писатели. Две свои песни за София изпя бардът Асен Масларски.

 

***

На 16 ноември в Българския културен център – София, ул. „Веслец“ 13 – се състоя семинар на тема „Международни траектории на българската литература“. Събитието беше открито от писателя Христо Славов, който приветства участниците с думите: „Скъпи творци, много се радвам да Ви кажа „Добре дошли“ в България! Надявам се, че ще усетите гостоприемството на нашия Център, ще усетите топлотата от колегите писатели. Дано юбилейните събития за 110-годишнината да оставят у вас прекрасни спомени!“.  Около своеобразна Кръгла маса в дебата за възможните и невъзможни преводи на български автори и издаване им в чужбина се включиха: трима писатели от Сърбия – Диана Милошевич, Деян Мастилович и Йеремия Лазаревич в сътрудничество с Левена Филчева – поетеса и преводачка. Тя прочете подробен академичен доклад, изготвен от известния поет Бранко Ристич, в който бяха проследени двувековни двустранни литературни и културни връзки между България и Сърбия.

Във видео обръщение от Аржентина към участниците в семинара се обърна Аксиния Иванова – президент на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“ и член на Съюза на аржентинските писатели, допълвана от Иван Цанков – секретар на Гражданска асоциация  „Българите в Аржентина“, технически директор на интернет радио „Моята България“ и интернет телевизия Los Búlgaros TV.

В последвалия дебат мнения за слабото познаване и незадоволителното финансиране на българска литература в чужбина изказаха Димана Иванова (Словакия), Маргарита Щайн, Марина Бартоломеус (Германия) и Катя Кремзер (Австрия).

За своя принос като преводачи говориха: Румяна Захариева (Германия), Виктор Мелник (Украйна), Ахмет Емин Атасой (Турция). За нуждата от нови образователни проекти и тяхното финансиране за българите в Кипър говориха Живка Милова и Мария Мавруди.

Атанас Звездинов и Лидия Романска (Чехия) споделиха разочарованието си, че е замряло сътрудничеството между Съюза на чешките писатели и СБП, с тъга споделиха нвовината, че Словашкият съюз на писателите е загубил председателя си Мирослав Биелик. В този ракурс беше и изказването на Петър Андасаров – поет и член на УС на СБП.

Анжела Димчева говори за успешната преводаческа политика, която се е провеждала от НРБ през 70-те и 80-те години, когато чрез централизирано финансиране всяка година са се превеждали повече от 200 заглавия на български автори на основните европейски езици, а в големите университети в Европа са функционирали катедри по български език и литература, които са били сериозен източник на преводачи. Почти всички катедри днес не съществуват и държавата не прави нищо да ги възстанови.

В експозето си Боян Ангелов очерта още проблемни полета: „Зле разбраната демокрация доведе до децентрализация на литературата. СБП все още продължава да бъде заклеймяван като тоталитарен, без да се вникне, че ние отстояваме българската идентичност и продължаваме традицията, че тук членуват стотици автори от средното и младото поколение… Но който вникне в историческите факти, ще види, че СБП не е получавал финансиране от държавата през 70-те и 80-те години, а чрез издаването на хиляди заглавия в милиони тиражи от изд. „Български писател“ СБП се е самоиздържал. До 1990 г. „Български писател“ е най-голямото издателство за литература. Повече от 3500 наши заглавия се намират в Конгресната библиотека на САЩ. Всеки българин има в домашната си библиотека десетки заглавия на „Български писател“. Като цяло държавата тогава подкрепяше творческите съюзи, а сега сме оставени на произвола на съдбата. Единственото финансиране е чрез периодично спечелени проекти. Въпреки тези оскъдни средства ние успяваме да запазим структурите на СБП и на издателството. Моля, следете програмите на НФК – чрез програма „Преводи“ чуждестранните издателства ще могат да кандидатстват за превод на български книги на техния език“.

Катя Кремзер разказа за дейността на БКИ „Дом Витгенщайн“, където през последните 10 години под ръководството на проф. Румяна Конева са проведени над 300 културни събития, много от които с български писатели, вкл. и премиери на антологии, издадени от СБП.

Като обобщение може да се каже, че участниците изразиха желание в бъдеще да се проведе научна конференция с участието на експерти от Министерство на културата, Министерство на финансите, Министерство на външните работи, Съюза на преводачите и други институции – университети, библиотечни асоциации, фондации, с които да бъде обсъдена стратегия за популяризация на българската литература в чужбина, а не да се разчита на лични познанства и да се превежда на случаен принцип, като по този начин редица заслужаващи превод книги остават настрани. В същото време едни и същи имена са фаворизирани от определени фондации и агресивно се предлагат на чуждестранните издатели и читатели като най-доброто от българската литература. Това е една несправедливост, която унижава стойностните писатели.

На семинара присъства г-жа Андреа Ваврикова – консул в Посолството на Словакия в София.

 

Снимки: Радослав Бонев