100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПИСАТЕЛЯ ВЛАДИМИР ГОЛЕВ

Боян АНГЕЛОВ

За съжаление, стана обичайна практика да се сещаме за отишлите си от този свят големи български творци на техните  кръгли годишнини. Такъв е случаят и с поета, публициста, драматурга, белетриста, общественика Владимир Голев (20 август 1922 – 15 юли 2011). Някой би казал, че времето е забързано и несигурно, но несигурността не ни извинява, когато трябва да отдадем необходимото уважение на достойните творци. А Владимир Голев е един от тях. Той не тръгна да си създава „демократична“ биография след промените през 1989 г., както това направиха не малко писатели. Като истински благородник се затвори в собсвения си свят, за да създаде поредица от романи, повести и стихотворни книги. Твореше неспирно до края на достолепния си живот.

С Владимир Голев се запознах в началото на осемдесетте години на отминалия век. Често се отбивах по негова покана в кабинета му на столичния площад „Славейков“, където бе редакцията на списание „Септември“, а той бе негов главен редактор. И сега този просторен апартамент е собственост на Съюза на българските писатели, но тогава там сякаш бе концентриран духът на елитарната родна литература. Разбира се, не бях единственият, който изпита добронамереността и поощренията на Владимир Голев. Просто той бе разбрал, че, без да се помага на младите, българската литература е обречена на бавна и мъчителна гибел. За разлика от доста негови колеги-писатели, Владимир Голев намираше  време да беседва с начеващите писатели, да им дава съвети и да ги окуражава.

Роден под пиринските небеса на Банско, Владимир Голев остана и в творбите си, и в живота родолюбец, за когото Отечеството беше съдбовна и сакрална дума. Десетки са заглавията на книгите му и ще изброя само някои от тях, без да им правя анализ. Стихосбирките: „Знаме над Пирина“, „Жертвоприношение“, „Бряг“, „Пред есен“, „Късни признания“, „Отговорност“, „Ако случайно остарея“, „Бъди ми ти всичко“; романите „Мълчи или умри“, „Капан за наивници“, „Всичко отначало“, „Спомени за старата къща“; „Малки фантастични повести и новели“, пиеси, публицистика, произведения за деца…

В днешното време е важно да се връщаме към сътвореното от писатели като Владимир Голев. Защото в книгите му има житейската мъдрост на талантливия човек, на добротвореца и любородеца. Без изкуствен патос и фалшива декларативност, неговите стихове стигат до чувствителните кътчета на душата, до интимните и съкровени помисли на всеки човек.

 

 

ВЛАДИМИР ГОЛЕВ

 

ПРЕД ЕСЕН

 

С лисичи стъпки се изнизва времето,
отиват си годините, белеем.
Макар и здраво да седим на стремето,
на живота нишката тънее.

Духа вятър северен, прозират
гнезда обезлюдени – иде есен.
Много плод оставихме надире
и пътя ни не бе ни тих, ни лесен.

За тоя свят, за тоя мирис земен
опъвахме си нервите до скъсване.
Ний всичко дадохме преди да вземем,
да бъдем други – вече късно е.

 

В СТАИЧКАТА НА ПОЕТА

Певецът на морето и машините
от снимката невесел гледа на света.
И няма оня див копнеж по Филипините,
музеят тъне в глуха самота.

Но самотата тука е привидна
и не към сън поетът ни зове.
Във тоя дом и стаичката свидна
кънтят прощални изстрели и стихове…

 

 

 

ПРЕКРАСНАТА НОЩ

 

От погледи
от вино и звезди
ний бяхме двамата пияни.
И без де сме го звали,
се роди
най-силното желание в кръвта ни.

 

И трябваше да тръгнем,
да вървим
през туй поле от късни сенокоси,
с подпалени стърнища,
да преспим
като дедите ни –
първични,
боси.

Но не!
Отдавна ние сме пленени
от нормите логични на живота.
Стояхме с тебе –
тръпнещи,
смутени –
и мислехме какво ще каже обществото.

Но не!
Ти вдигна сепнато глава.
Ти може би очакваше признание.
А аз не исках вече със слова
да изразя роденото в мълчание.

И диалогът свърши като в драма.
Дойде мигът
разсъдъчен и лош.

Ти тръгна.
Тръгнах си и аз.

И стана
нощта прекрасна
най-обикновена нощ.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post „ПЛАВНО“ И „ВНЕЗАПНО“ В ПРЕХОДА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕ КЪМ МОДЕРНАТА ЕПОХА
Next post ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СБП