100 години от рождението на Александър Геров, български поет, писател и журналист /1919-1997/. Редактор в Радио София (1944-1952), в сп. „Киноизкуство“ (1953-1955), в. „Кооперативно село“ (1963). Бил е редактор в редакция „Фокус“ към Българска кинематография и в издателство „Български писател“. Автор е на стихосбирките „Ние, хората“ (1942), „Два милиарда“ (1947), „Най-хубавото“ (1958), „Приятели“ (1965), „Свободен стих“ (1967), „Любовна лирика“ (1983), „Внезапни стихотворения“ (1986), „Книга за Тамара“ (1991), на сборниците с проза „Усмивка под мустак“ (1960), „Щастие и нещастие“ (1963), „Фантастични новели“ (1966). Удостоен със званието „Народен деятел на изкуството и културата“ (май 1970). Носител на орден „Народна република България“ първа степен (май 1979), на националната литературна награда „Никола Вапцаров“ за революционна поезия за 1984 г. и на наградата на Съюза на българските писатели за поезия за 1986 г. (19 май 1987).
