Станислав ПЕНЕВ
Животът ни е разпилял, животът ни е научил да оцеляваме, животът ни е направил устойчиви и последователни – чрез постоянство, любов и всеотдайност към най-близките. Към всеки един от семейството… И към всеки българин… Особено, когато Майка-България е в сърцата и в душите ни. Особено, когато „Я, кажи ми, облаче ле, бяло…” е не само песен за нас, а е нашата любов към Родината, към нашата истинска любов – България. Родината ни… Една България на българина със стародавен български дух и с корени дълбоко в човешката история.
„Я, кажи ми, облаче ле, бяло…” е израз и на българската народопсихология, и на онзи неизчерпаем дух български, който ни носи по целия свят и ни връща все към земята, наречена България. И към всеки човек, дошъл на този свят и дал на човечеството това, с което е закърмен в нея. Към всеки българин. Към всеки човек на света, чувстващ България в себе си и чувстващ света… по български.
Е, не съвсем и не само това… А глобално – България е и там, където има българи. Наши сънародници, наши деца…
България е точно там, където го има достойнството и доброто отношение към човека. България е там, където българската благодарност е всеотдайност към човешкия идеал, към човешкия прогрес, към развитието и човешкия напредък… На всеки човек…
Обичам те, България. Не само, защото си ми Родина… Ти си ми Отечество.
В него е събрано всичко, което нося в себе си: устремът на Аспарух, величието на Кирил и Методий, устойчивостта на човека, величието на таланта, издържливостта и силата на духа. На духа наш български.
Едно измерение, което съществува като очертание на земното.
… Едно дълбоко и дълго проникновение до същността на „Я, кажи ми, облаче ле, бяло…”.
За всеки един от нас. И за България. Тук и по целия свят…