На 23 март 2023 г. в Читалнята на Регионална библиотека „Г.С. Раковски“ – Ямбол се проведе юбилейна вечер, посветена на 75 години от рождението на ямболския писател, публицист и журналист д-р Тотко Найденов. Тя бе организирана от Община Ямбол, Регионалната библиотека и Дружеството на писателите в града.

В срещата взеха участие членове на Ямболското писателско дружество, лекари, учители, директори на културни институти и творчески групи, читалищни дейци, издатели, офицери и сержанти от запаса и резерва, общественици, приятели и почитатели на твореца.

С емоционално слово за своите ямболски години в началото на професионалната си дейност и първите си писателски опити д-р Тотко Найденов откри творческата вечер. Литературният критик Димитър Бечев, директор на  Регионалната библиотека, изтъкна приноса и мястото на писателя, публициста, журналиста, лекаря и общественика, инициатор на множество национални здравни инициативи.

Бяха прочетени поздравителни адреси от Валентин Ревански, кмет на община Ямбол, и Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели. Зам. кметът на община Ямбол Енчо Керязов връчи на писателя Герба на община Ямбол, а Тенко Тенев – плакет на СБП за заслуги на юбиляра към съвременната българска литература.

Поздравления и приветствия към д-р Тотко Найденов отправиха: инж. Митко Филипов, директор на БЧК-Ямбол, о.з. подп. Иван Тодоров, председател на СОСЗР-Ямбол, Иван Джурелов, д-р Димитрина Нешева и др. Специален музикален поздрав към „виновника“ на вечерта отправи ямболският музикант Любо Воденичаров.

Развълнуваният автор прочете откъси от най-новата си публицистична книга „Изтанцувай си живота“, рецитира, пя песни, получи цветя и раздаде множество автографи на своите приятели и почитатели.

Водещ на вечерта бе поетът Тенко Тенев, председател на Дружеството на писателите в Ямбол.

АЗ, ЛЕКАРЯТ

(Думи за творчеството на д-р Тотко Найденов по повод на 75-годишния му юбилей и неговата книга „Изтанцувай си живота“ )

На самия връх на свойта младост и на своя юбилеен рожден ден, д-р Тотко Найденов отново бе сред нас – неговите съграждани, колеги, приятели, почитатели. Като че ли за него големият Христо Фотев е написал в своето стихотворение чутовните определения – див, несъразмерен и красив, за да ни напомни накратко основни характеристики от диагнозата да си родом от Ямбол; да се стремиш винаги към върха; да живееш задъхано, талантливо, всеотдайно; да воюваш страстно с многоликото зло.

Няма да е пресилено, ако кажем, че името на д-р Тотко Найденов повече от пет десетилетия е явление в документалната публицистика, журналистика и белетристика на България. Той никога не се е страхувал да назове с истинското му име не само явлението, а и неговите носители и яростни защитници, прочетете само автобиографичните му книги, особено най-новата „Изтанцувай си живота“. За тази своя непримирима гражданска и професионална позиция той, разбира се, е платил своята цена през годините. Което е още един повод да го поздравим с възгласа на римските гладиатори: Честит и благословен юбилей, доктор Найденов, родният ти град и ямболската общественост те приветства!

Ако преминем в галоп през темите, проблемите и имената на някои от най-физиономичните му книги, можем само да потвърдим безпогрешно неговата социална диагноза – отчаян и непримирим работохолик, броят на самостоятелно издадените досега книги е около 60 – мъжествена и въздействаща публицистика; изключително ценни помагала по здравна просвета, хигиена, профилактика. Още с първата си книга „Аз, лекарят” той направи силен и физиономичен дебют. През далечната 1978 г., той само формално сваля лекарската престилка, за да лекува с всеотдайното си перо във всекидневна битка социалните язви на нашето болно, противоречиво и озлобено общество.

Искам да подчертая несъмнения талант на д-р Тотко Найденов да разкаже увлекателно, на достъпен език, за едни от най-важните открития на медицината от дълбока древност до наши дни; да разкрие частица от необятната вселена на велики лечители и лекари. Тези умения са доразвити и обогатени в книги като: „Книга за българските хирурзи”, „Кратка история на медицината и лекарска етика”, „Болестите и секса на държавниците през погледа на един лекар”, „Сняг в косите” и др.

Няма как да пропусна и ямболската връзка в тези многобройни книги, които днес дават нови искри към позаспалия местен патриотизъм. Защото десетки са медицинските казуси, а нека си го кажем с прости думи – чудеса, извършени от стотици самоотвержени и всеотдайни лекари от цялата страна, за които д-р Тотко Найденов пише с много вълнение, респект и пиетет. Но градусът на словото се повишава винаги, когато споменава в своя разказ имената на заслужилите ямболски лекари.

А в своята невероятна и обемиста „Книга за българските хирурзи” д-р Тотко Найденов отделя специално внимание на плеядата ямболски хирурзи, част от които са се превърнали приживе в легенда. Достатъчно е да споменем с огромно уважение и благодарност към делото им като лекари ямболските хирурзи: д-р Васил Ковачев, д-р Иван Руменов, д-р Николай Недков, д-р Стоян Балабанов, д-р Асен Табаков и много други, името им е легион.

На попрището жизнено в средата, преодолял много любов, омраза и лични предателства, той споделя със страст и болка своите човешки несъгласия със социални, обществени, просветни, здравни, партийни и пр. недъзи на нашата съвременна действителност. При това д-р Тотко Найденов не прощава ни на чужди, ни на свои, той е винаги принципен и рязък, когато трябва да заклейми наглостта, алчността, низостта на мнозина свои съратници, пребивавайки за известно време в измамните ягодови полета на властта, особено в годините на трагикомичния, безкрайно дълъг и уродлив български преход към демократично общество.

Няма как да пропуснем друго култово четиво, излязло изпод перото на нашия юбиляр-публицист. Става дума за изследването на д-р Тотко Найденов, озаглавено „Болестите и сексът на държавниците през погледа на един лекар”. Но, освен традиционния воайорски поглед на жадната за пикантерия тип “Curtain view” читателска аудитория, то разказва по един неповторим начин за огромната пропаст между личния живот и обществения статус на десетки прочути пълководци, военачалници, държавници и политици, когато срамните им тайни, латентна перверзност, сексуални и психични отклонения са причина за огромни трагедии с катастрофални последици за милиони хора. Книгата е едновременно задълбочено проучване, и четиво от скандален тип.

В средата на 80-те години на миналия век  д-р Тотко Найденов написа и издаде своята великолепна книга „Децата, без които не можем”, в която прави мрачната прогноза, че след 300 години ще умре последният българин (за да останат прабългарите от индийски произход, както се казваше в стар тоталитарен виц). По-късно самият Тотко Найденов се коригира, че това ще се случи само след 200 години. Тази негова книга и до днес не е загубила своята актуална злободневност.

Книги като „Смешен български Декамерон”, „222 любовни лекарски истории”,  сборникът „За сърцата, що се любят…“ съдържат малки и забавни разкази, написани с много хумор. Това са скици от натура, показващи нашето ежедневие от неговата забавно-интимна среда в необичайни, често гранични ситуации между живота и смъртта. Освен удоволствието от прочита, те са и приятелското, колегиално намигване на д-р Тотко Найденов към хората с бели престилки, негови приятели и колеги, на които, ако използваме позабравения израз на един класик на марксизма, нищо човешко не им е чуждо, дори често им идва артък (ако профанизираме духа на Истанбулската конфенция, една от любимите му теми).

Но за това всъщност трябва да си вземете автограф от най-новата му книга „Изживей си живота“, една великолепна изповед на медика, твореца, гражданина, написана с неподражаемо чувство за ирония и самоирония, в която се оглежда родната ямболска действителност повече от половин век назад. Тя не може да се преразкаже, не може да се обясни. Казват, че едни хора имат талант да правят любовта, а други – да я обясняват. Д-р Тотко Найденов владее и двете умения със съвършен стил и с неподражаема еквилибристика.

След тези кратки думи за нашия достоен юбиляр (създател и главен редактор на в. „Български лекар“, създател на: Празника на фармацевтите, Деня на българския лекар, Чиловите дни, Деня на Спасението и Дядовден; учредител и организатор на Родопския здравен събор, председател на клуб „Родопско здраве“ и на движението за дълголетие „Кота-100“)  съм убеден, че нашият родолюбив патос към положителна промяна няма да загуби смисъл, ако съвременните българи и идещите след нас поколения продължават да търсят и четат книгите на сладкодумни разказвачи и публицисти като д-р Тотко Найденов, например…

Честит юбилей, многоуважаеми д-р Найденов! На многая лета!

ДИМИТЪР БЕЧЕВ