Георги Н. Николов за поетесата Янка Митева
Позабравена днес, поетеса Янка Митева е родена около 1910 г. в Тулча, в будна родолюбива среда. По-късно семейството й се изселва в България и тя завършва в София гимназия, а след това Свободния университет. Печатала е свои творби в сп. „Стефан Караджа” – Варна, в. „Подем” – Силистра, сп. „Родна Добруджа” – София, сп. „Хиперион”, „Вестник на жената”, и др. През 1932 г. излиза нейната първа стихосбирка „Песни”, а втората – „Песен на живота”, през 1939 г. След 1944 г. превежда от румънски Михаил Садовяну, Ливиу Ребряну, Василе Христу. Антон Страшимиров сравнява творчеството й с дъхав букет. „И нито мога, нито желая да определя – казва той в предговора си към „Песни“ – дали това са наши простички цветя или са екзотични рядкости. Смятах и смятам, че сбирката на Янка Митева не е „литература“: тя е цветна леха, която ще благоухае в пролетта на зараждащата се наша нова песен“. В нейната лирика доминира интимната изповедност. Химн на жената, родена да бъде обичана. Да обича и да бъде въздигана на пиедестал. Редом с нея, обаче, има и друга идейно-емоционална плоскост, поради която си заслужава да я възродим. За нея в статията си „Поетки от Добруджа“ (1) Пенчо Пенев отбелязва: „Но наред с Йовкова, Добруджа откърми и няколко поетки: Дора Габе, Бленика и Янка Митева. Йовков възсъздаде в редица произведения живота на добруджанските българи и Добруджа, а поетките-добруджанки изпяха в много песни мъката и копнежа по родната земя, по ширните поля и равнини на златна Добруджа, по плавния и тих Дунав, по Калиакра…“. Добруджанският край е горчивата сладост на Янка. Стиховете за него са най-вече в тъжна и съчувствена тоналност. Безкрайно искрени… Понякога: оловно-тежки, като не губят историческата си актуалност и днес:
РОДИНО моя малка,
в железен скут скована,
познавам те с ликът ти
и светъл и открит,
познавам те с мечтите
в сърдцето ти люляни
и с погледа загрижен
във бъдещето впит…
Темата за България и останалия назад, през трудни граници роден край, по естествен начин кореспондира с образа на майката. Изваян с много синовна обич и преклонение. С възрожденска смиреност пред грохналата светица, дарила на народа достойни човеци. Няма истински автор, подминал в страниците си родната стряха, силуетите на баща и майка, фолклорните предания, историческата памет, националното достойнство. Все теми от купела на морален апогей. Без които нито едно художествено наследство не е дълголетно. Майката е храм на добротата. В неговия праг се разбиват неволи, проблеми, самота. Под кръста му властват мъдростта, хармонията и надеждата, че утрешният ден ще е може би по-ведър:
МАЙКО моя, скъпа и далечна,
колко грижи и любов безмерна
разпиля по мойте детски дни!
Колко тежко, майко, си обречена
от съдбата, черна и неверна
все сама да си на старини.
Гражданският цикъл в творчеството на Янка Митева заема сравнително малко по обем място. Но именно той извежда авторката от галерията забравени имена и спомня, че не всички певци за Добруджа са проучени и познати. Общият прочит на стиховете пък доказва несъмнено дарование. Устремено към нас с откритост, доверие и копнеж за разбиране. С искреност, от която крещящо се нуждаем днес. Сред неизброими заглавия, пълни с маниерност и безсмислени драсканици. Лириката на Митева е българска. Това е достатъчно, за да я дарим с читателското си доверие…
- Сп. „Изкуство и критика“, г. ІІІ, кн. 7, септември 1940 г.
