Емил ИЗМИРЛИЕВ
ОПРЕДЕЛЕНО може да се твърди, че Първи април е нещо като личен празник на Иван Стоянов, чакан цяла година със съответните копнежи и надежди.
Работата беше в това, че само на Първи април Иван Стоянов се чувства такъв, какъвто иска да бъде и през останалите дни от годината.
Само тогава той може да каже на колегата си Дешо Пешев, че е абсолютен некадърник, въпреки, че заплатата му е два пъти по-горляма от тази на Иван Стоянов. В отговор Дешо Пешев прихва от смях до сълзи и го потупва приятелски по рамото.
Пак на този ден признава на жена си, че не може да я понася в леглото, поради което се е обзавел с три любовници – за делник, за празник и за особени случаи. Жената на Иван Стоянов обаче подскача до небето от радост, защото си остава дълбоко убедена, че на мъжа й не бива да се вярва, защото е Първи април.
На тази култова дата Иван Стоянов влиза смело при началника си, удря с юмрук по бюрото му и го заплашва, че ако не го изпрати в командировка до Копенхаген, ще му изстине мястото или нещо подобно. Началникът на Иван Стоянов се залива от смях и се тупа самодоволно по дебелото шкембе. Той отлично знае, че Иван Стоянов е от служителите, които до пенсия няма да ходят в командировка по-далече от Каспичан, но въпреки това обещява, като се прави на изплашен до смърт за мястото си.
След работа Иван Стоянов отива на гости у най-големия си завистник, пишещ за него възторжени доноси до различни инстанции с творческия псевдоним „Доброжелател”. Оня му предлага галантно кафе, но Иван Стоянов му лепва два яки шамара и, без да каже нищо, продължава мисията си…
В този дух минават и останалите срещи с предварително набелязаните от Иван Стоянов лица.
А късно вечерта си ляга напълно доволен от себе си.
На другия ден всички посетени от Иван Стоянов оживено обсъждат кога ще дойде пак Първи април, за да може този голям шегобиец Иван Стоянов да ги позабавлява и разсмее отново…