ШВЕДСКО-АЛБАНСКИ ПИСАТЕЛИ ГОСТУВАХА В СОФИЯ

Нека читателите не се изненадват от това заглавие. От 33 години националната идентичност на европейските граждани се размива и наслагва в себе си нови езикови и исторически пластове. Границите не просто паднаха – физическото пътуване се трансформира в етно-културна множественост. Фактите са красноречиви: милиони албански граждани се намират в емиграция в Европа и по света. Сериозно албанско присъствие има в Швеция – в това се убедих лично през лятото на 2019 г., когато по време на писателска резиденция в шведския град Стрьомстад общувах 30 дни с младата албанска поетеса Гладиола Йорбус. Тя ме запозна с представители на албанската общност, която включваше хора с най-различни професии. Ето че трима от албанските писатели, които живеят в историческия град Бурос, намиращ се близо до Гьотеборг, решиха в началото на юли да посетят Съюза на българските писатели в желанието си да установят дълготрайно творческо сътрудничество с българските си колеги. Двигател на идеята беше Сокол Демаку – поет, белетрист, преводач, който знае български език и превежда наши автори на шведски и албански. На 6 юли в Галерия-книжарница „София-прес“ се проведе творческа вечер, озаглавена „Гласът на твоята песен“ – по заглавието на най-новата книга на български език на Сокол Демаку. Събитието се водеше от поета Боян Ангелов – председател на СБП, а десетки наши поети и белетристи изпълниха залата, за да научат как така от десетилетия тримата творци успяват да поддържат творческата си енергия на чужда територия. Сокол Демаку прочете на български свои стихове и разказа, че тяхната асоциация работи по международни проекти в сътрудничество с Асоциацията на шведските писатели; получава подкрепа от посолствата на Швеция в Албания и в Северна Македония. Вече са провели „Седмица на шведската литература в Албания“ и „Седмица на шведската литература в Северна Македония“.

И тримата писатели имат зад гърба си сериозно творчество: Хамит Гургури е полиглот: публикувал е 60 книги на албански език, 6 на славянски езици и 9 романа на шведски; превел е повече от 2000 страници от шведски на албански език. На творческата вечер в София той представи театрален етюд, илюстриращ връзката между шведската и албанска култура.

Сокол Демаку е завършил педагогика в университета в Гьотеборг, издател е на културното списание Dituria в Бурас и работи в местната радиостанция на албански език Radio Dituria и в TV Dituria, която излъчва програма чрез Open Channel в Гьотеборг.

Бахтир Латифи е завършил журналистика в Прищина, но от 2006 г. живее в Швеция и се изявява професионално като водещ на радиопрограми. Той е поет, писател и журналист и работи в тясно сътрудничество със Сокол Демаку в споменатите по-горе издания, ТВ и радио канали.

Изключителна помощ в разбирането на техните авторски послания оказа доц. д-р Русана Бейлери – преподавател по албански език и литература от СУ „Св. Кл. Охридски“, която не просто реализира езиковия мост, но и осветли факти от преводната литература, свързана с Албания: „Албанската литература обхваща всички албаноезични автори, където и да се намират. Освен в Албания, Косово и Северна Македония, има албански общности в Черна гора, Италия, Швейцария, Белгия, Германия, дори в Австралия. Каквато и професия да имат, албанците поддържат народностния си дух и много от тях пишат. У нас през последните години издателство „Персей“ публикува 7-8 преводни книги от албански език“.

В последвалия рецитал и непринуден разговор се включиха Боян Ангелов, Петър Андасаров, Васил Люцканов, Славка Мариновска, Елисавета Шапкарева, Стоянка Боянова, Минко Танев, Добрин Финиотис, Александра Ивойлова, Нико Стоянов, Иван Вунчев и Радка Атанасова-Топалова.

Няколко часа по-рано, на проведена делова среща в сградата на СБП, Боян Ангелов прие предложението да бъде организирана „Седмица на шведската литература в България“, в която да се включат наши писатели, живеещи в Швеция, и албански творци. В най-скоро време ще бъде изработен и проект за трилингва антология, обединяваща  български, албански и шведски поети. Сокол Демагу представи пред публиката и подари на колегите си от България съставената от него Антология на съвременната поезия на 12 езика, където има творби на шест български автори. Той отправи официална покана към ръководството на СБП за участие в международен фестивал в гр. Бурас през април 2024 г.

„Албанците са наследници на древните илири, ние сме наследници на древните траки, на славяните и протобългарите – някъде далече през вековете сме били братя. Проф. Марин Дринов в своите исторически изследвания говори с много любов за албанците. Нищо не ни пречи да бъдем приятели в 21. век“ – обобщи Боян Ангелов.

През тридневното си пребиваване в София тримата албански творци дадоха интервю за Радио България (БНР, Албанска редакция) и посетиха къща-музей „Иван Вазов“, където главната уредничка Надежда Терзи ги очарова с интересната си лекция за живота на Патриарха на българската литература.

 

                                                 Анжела Димчева

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post  „БЕЗМИЛОСТНО ПЪТУВАНЕ“ НА ПЕТЯ ВАНГЕЛОВА
Next post ВАНЦЕТИ ВАСИЛЕВ /БИОГРАФИЯ + РАЗКАЗ