ЧЕСТИТ ДЕВЕТДЕСЕТИ РОЖДЕН ДЕН НА ХАРАЛАН НЕДЕВ

Харалан Недев е роден на 25 март 1931 г. в Габрово. Поет, белетрист, публицист, сатирик, баснописец. Автор на близо 60 книги, , сред които: „Благодарност за хляба. Стихотворения” (1992), „Сонети” (1994), „Избрани басни” (1995), „Планета под земята” (1997), „Магия” (1998), „Брадясали разкази. Избрани разкази и импресии” (1998), „Преклонение” (1998), „Семки от саморасляци. Афоризми и епиграми” (1999), „За хищници и тревопасни басни” (1999), „Малчугани – сладурани. Стихотворения за деца (1999), „Осил под езика. Парливи стихове” (2000), „Чародейни сътресения. Весели стихотворения и една поема за Сафо” (2000), „Родни природни дадености. Разкази” (2002), „Земя с негаснеща жарава (2003), „Вяра и надежда за човечност. Лирика” (2006), „Дъхави откоси” (2007), „Антология” (2011), „Пред Апостола поклон” (2011), „Озарения” (2013), „Сонети. ч. 1. Звънкострунни сонети” (2014) „Сонети. ч. 2. Волноструйни сонети” (2014), „Сонети. ч. 3. Сатирични сонети” (2014), „За теб, Българийо, с любов” (2016), „За теб, Българийо, с любов. Избрани стихотворения за Родината” (2 издание – 2018), „Резонанси” (2018), „Светлина над хоризонта” (2018), „Серпантини на любовта”, „В клоните на дъба”, „Незабравки в сърцето” (2018), „Благодаря – отзиви и рецензии“ (2021) и „Кукуригу-у-у-у“, сатира, (2021). Носител на златен медал ,,Алеко Константинов” за планинарско творчество, от което са композирани над шестдесет планинарски и други песни от няколко композитори.

ОРАНГУТАНЪТ И ЧОВЕКЪТ

Отруден, беден, благ човек

във шеметния двайсти век,

от мисъл искрена терзан,

попитал един орангутан:

„Защо не си потърсиш начин лек,

та днес и ти да си човек?”

„Човек?! Аз бях,

но бързо проумях,

че място за Човеци няма

във тази канибалщина голяма.

И ти, да оцелееш,

вземи от мене ум – стани маймун!”

Дочули тоз съвет и тези думи,

безброй човеци

станали… маймуни!

КОЗЕЛЪТ И ПЕТЕЛЪТ

– Брадат, макар и доста стар,

оставаш си до днес женкар! –

петел на пръча рече.

– Така е! Прав си, Петльо драг –

козелът не отрече. –

Но и ти си като мен,

дори със по-голям мерак

прелюбодействаш всеки ден.

Така че с упреците нека спрем!

Често и при хората така е:

от един и същи „занаят”,

а с оплювки злостно се корят.

ЗА ЕДИН КАТЪР

Ведно с конете и младия жребец

живеела и магарица в конския яхър.

И жребецът с магарицата… такова…

(не искал да пречупва на стопанина хатър)…

И после пръкнал се… катър.

Той трева попасъл

и с времето, разбира се, порасъл.

И мислел се за хубавец –

за кон се смятал,

дори се мислел за жребец!

Уви! Катърът си остава винаги катър,

макар да е роден във конския яхър.

ПРЕКАЛИЛА В ИГРАТА

Случи се:

креватът

стана място на „играта”.

Тя го щипна,

той подрипна.

Без думичка да проговори,

тя повтори и… потрети…

Но той накрая не изтрая

и със двата пръста

й… пречупи кръста.

Щом не знае правилата,

тъй загива си бълхата.