КАЗВАТ, като ягода съм –
съвършеният мотив в олтара
на средновековна катедрала.
ти ли си дърворезбарят, който вае
ласка след ласка
сърчицето и всяко семенце по него?
изчервяват ме пръстите ти,
щом свалиш зелената корона
и поемеш нежното връхче…
не си ли меденият цвят кармин,
когато съм най-сладка?
и се стичам по устните ти,
и се стичаш по устните ми,
а от морската пяна
се ражда Венера.
случвам се – символ на богинята
в шепите на изгрева.

©Диана Я. Павлова