Александър ГОЧЕВ

Метафорите  на  културната 

антропология,  историческа  “истина” 

и идеологически манипулации

Като начало малко пояснение на терминологията. Културната антропология  в по-голямата част от Европа се отличава от социалната антропология, а в САЩ се определя  като компонента  на по-общото понятие социокултурна антропология. Културата, включваща текстове (наративи), ритуали и свързаното с тях символично поведение, се счита за зависима „променлива“ на социалната антропология, вградена в нейния исторически и социален контекст, с всичките си разнообразни форми, позиции, перспективи, неясноти, конфликти и противоречия на живота на социума. Накратко, ролята на социокултурната антропология по отношение на културата е обяснителна и в известен смисъл направляваща. Съответно, един културен антрополог  може да бъде считан за гуру в областта на фундаментални процеси и проблеми на културата, включително унищожаването на националната култура например, чрез „клъцване“ на корените Ј.

От горното става ясна  социалната роля на културната антропология, роля с огромен потенциал, в частност, да манипулира поведението на социума по най-фундаментален начин: чрез културата, по-точно чрез културния му елит, който елит, така или иначе, е отговорен за политическото  и икономическо поведение на социума, да споменем само най-важните такива.  Използваме думата „манипулира“ вместо „направлява“ или „ръководи“, защото днес това е едва ли не  главната социална роля на културната антропология в развихрилата се информационна война. Направляването и ръководенето се осъществява от тези, които финансират нейната дейност, в най-безобидния случай на ниво установки. Финансирането може да бъде държавно, в съгласие с  национална културна политика, или чуждестранно. Последното винаги доминира ако националното е  минимално, да кажем достатъчно почти само за заплати. Има, разбира се и отклонения от тази картинка, но те  са в района на флуктуациите, неизбежни за всяка една достатъчно сложна система.

Като пример за манипулация на най-фундаментално ниво, засягаща уникалния характер на българския цивилизационен феномен,  можем да приведем широко дискутираното поетапно преформулиране на понятието „турското робство“  през „турско иго“, „османско владичество“, „османска власт/управление/господство“, „турско присъствие“ до крайното за момента  „българо-турско съжителство“. Това преформулиране е постепенен неолиберален процес, базиращ се не на извъннаучни легенди и митове, а на комбинация от исторически „истини“ и политкоректни принципи.

Думата истина е в кавички поради следната добре известна причина. За историческа истина може да претендира само резултат от оригинално изследване на дадено минало събитие, направено по най-прецизните методи на историческата наука, базиращо се на новооткрити материали, документи и други артефакти, която историческа истина е само едно най-добро приближение до така или иначе неизвестната истина за съответното събитие.

Публикуваните резултати от такива оригинални исторически изследвания съставляват и т. нар. първична историческа литература. Всички останали  публикации в исторически аспект, обзори, общообразователни текстове, социално-психологически и политически трактати с претенции за историческа обоснованост  имат вторичен характер, базиращи се на оригинални исторически  изследвания. Такъв подход предлага практически неограничени възможности за  манипулации от всякакъв вид най-малкото поради спекулативното и  избирателно цитиране на „исторически факти“ и тяхното преформулиране и интерпретация в зависимост от поставената политико-социално-психологическа задача.

За илюстрация на такава една политико-социално-психологическа задача привеждаме уводно резюме на интервю на Дойче Веле от 15.IV.2019 с културния антрополог Харалан Александров (*): „Турското робство“ е метафора, историческата истина е друга. Метафората „турско робство“ и до днес обслужва интересите на руския империализъм. За много българи този мит е по-важен от историческата истина.“

Политическият аспект на задачата е очевиден и единствен ­ насаждане на русофобство у българите, все още нерешен неолиберален социокултурен  проблем,  въпреки положените и полагани неуморно глобални политико-информационни усилия  в пълен унисон с практиката ­ разполагане на  американски натовски бази в България за противопоставяне на неизбежната и коварна руска агресия.

Успешното решаване на социално-психологическата компонента на  проблема, породен от  горната метафора опира до  необходимостта да се преинтерпретират феномени (исторически „факти“?)  засягани, например, в романи като  „Под игото“,  „Време разделно“, в поезията на Ботев, в народните творения („Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“) и др. И това само като първа стъпка.  Като ободрителен, но малко мекушав пример за подражание може да служи  замяната на  думата „негър“ с „черен“ в произведенията на Марк Твен  „Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“,  в рамките на образователни програми в САЩ.

Доста по-потентен ход например е изваждането  на тези и други подобни политнекоректни  български литературни произведения от училищните програми, което върви от доста време плахо и нерешително, а трябва да бъде най-безкомпромисно завършено споед каноните на неолибералната културна антропология.

А ето и дефиницията на думата „роб“, използвана в споменатото интервю на тема „турското робство“ като метафора:  „Роб означава индивид, лишен от елементарни  човешки свободи като право на придвижване, собственост и стопанска инициатива и заставен пожизнено да работи без възнаграждение за господарите си.“

Националните ни герои, Ботев и Левски са считали, очевидно съвършено погрешно, базирайки се на някаква ненаучна дефиниция, че става дума за турско робство. Чиста проба агенти на руския империализъм. Едно вече популярно алтернативно неолиберално и политкоректно обяснение на действията им е,  че са избрали да загинат с единствената цел да станат известни (famous). Други мнения? Няма и не може да има!

Работното неолиберално правило е следното: Не може да има други правилни мнения освен неолибералните. Как работи това правило можем да се информираме от практиките на  т. нар. „Отворено общество“,  известно с претенциите си, че отваря всякакви врати. С едно малко уточнение: отваря всички врати  които счете за необходимо като  автоматично и плътно затваря всички останали.

Последното практическо прилагане на правилото в глобален мащаб започна да се реализира от Facebook на световната електронна сцена, затръшвайки врата след врата. Пълно разнообразие (diversity)  се толерира и всячески се насърчава във всички направления, расово, етническо, джендърно, но не и в идеологическото.  Срещу която и да е идеология, различна от неолибералната, се организира най-вирулентна съпротива. Инакомислието се счита за фундаментален враг. Кой знае защо наум идва и друга сентенция, тази на Джордж Оруел:  „Истината се счита за измяна в империята на лъжата. (Truthistreason intheempireof lies).“

Пита се каква е целта на обвързването на метафората „турско робство“ с интересите на руския империализъм. Крайната цел е кристално ясна и единствена ­ постигане на масова и мигновена рефлекторна реакция у българските граждани  на коя и да е от думите Русия, руско, руски, руснак, водеща до заемане на отбранителна поза по отношение на каквото и да е действие или внушение, свързани смислово със споменатите думи с корен „рус“.  Работата по обработване на социума може да се счита завършена, ако се постигне, първосигнален ефект както при кучето на Павлов ­ звънчето звънва и лигите на кучето потичат. Общото в двата случая, на гражданина и на кучето, е че работата на мозъка се изключва, а внушеното действие се реализира мигновено.

Проблемът е там, че на съществена част от социума мозъкът не се изключва или се изключва със недопустимо закъснение по отношение на желаното внушавано действие. За такива случаи има разработени две технологии. Едната е ежечасна обработка на социума чрез информационни комикси, в които е пределно ясно кой е добрият и кой е лошият т.е. всякакви обяснения или доказателства са излишни като ситуациите са различни, но не принципиално, а  просто за разнообразие.  За пример  могат да послужат медиите на мъгливия Албион и тези на Щатите, които хорово и абсолютно синхронно отразяват със завидно постоянство поредните прегрешения и престъпления на Русия и лично на Путин срещу цялото прогресивно човечество или срещу част от него. Пример ­ аферата Скрипал. Ежедневно се дават нови подробности за коварните руски отровители без каквито и да са доказателства, които, разбира се,  в един комикс са напълно излишни, тъй като всичко си е кристално  ясно. Даже още преди да е почнало престъпното действие.   Логиката е следната: ако в отровата има елемент от Периодичната система на Менделеев, то е очевидно, че са виновни  руснаците, тъй като Менделеев е руснак. Подходът работи като швейцарски часовник  по отношение на поне 50% от социума, този който, например, гледа с едно око новините докато си пие бирата в компания или играе на карти. Критичен момент тук е информационният комикс-поток да не спира. Само така се създава мигновен рефлекс.

За по-неподатливата на комикс-информация част от социума е предназначена друга технология, тази на приучаване на правилно мислене още от детската градина или още по-добре чрез засукване  с майчиното мляко. За целта е необходима начална  подготовка  базираща се на фундаментални научни изследвания, да кажем от рода на тези в областта на неолибералната културна антропология. На тази основа става пределно ясно, че е необходима съществена ревизия не само на всички учебни помагала, но и на цялата учебна система. На същата тази основа обявяването за крайно вредни романи от рода на „Под игото“ става просто автоматично, без каквито и да са проблеми. За включването на „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ и дума не може да става, а за това, че Левски си е бил най-долен криминален тип и руски агент заедно с Ботев, не може да има никакво съмнение. Sorry! Исторически факти.

По принцип за работата на тази втора технология може да има финансови затруднения, ако правителството на страната и пет пари не дава за образование, въпреки че гледа най-правоверно през глобални  очила и  ежедневно е информирано от най-висок амвон за перфидната и крайно агресивна политика на руснаците и лично на Путин. Причината? Причината е най-тривиална ­ политиците са изцяло заети само с крайно наложителната работа по собственото им преизбиране. Ситуацията не е безнадеждна, обаче, защото на помощ идват НПО-та с чуждестранно финансиране от рода на „Отворено общество“, които с най-голямо удоволствие и експертност се заемат с образованието. И резултатите са налице: ограмотителни курсове за студенти, приети в университетите. Тези я са чували за „Под игото“, я не.

Остава една тънка прослойка от социума, която е неподатлива на усилията по линията на двете споменати по-горе технологии – прослойка, потенциално крайно вредна идеологически, но общо взето практически безвредна по следните причини: малобройна, финансово маломощна и със сериозно ограничен достъп до медиите.  Засега може да бъде оставена на себе си. Докога не е ясно, но… засега да.

Има един аспект, на който се налага да обърнем внимание. Ако се направи и най-малък опит открито да се манипулира съзнанието на даден индивид, да кажем по генетичен път,  ще се надигне невъобразим вой в неолибералните политкоректни медии за нарушаване на най-съкровените човешки права с последващи крути организирани мерки по отношение на социално-икономическото добруване на нарушителя. Странно, но подобни действия, засягащи „съзнанието“ на дадена нация чрез манипулиране на нейната историко-културна генетична матрица, която я определя като уникален цивилизационен феномен, се считат не само легитимни, но и напълно желателни, финансирани най-богато  по най-различни линии, които, за изненада, имат само чуждестранни източници. Пита се защо? И кой има полза от това?  Отговорът е, че се желае само доброто на един заблуден народ, който съвсем не е наясно със собствената си  история. Която трябва да се пренапише в името на светлото глобално бъдеще. Формулирано вече от други.

*Харалан Александров е преподавател в Нов български университет, член на Института за взаимоотношения между хората и на настоятелството на Институт „Отворено общество“, София.