ЧЕСТИТА ЦВЕТНИЦА,
Честит имен ден, скъпи колеги с имена на цветя,
В това слънчево навън и мрачно в душите ни време приемете нашите благопожелания за здраве и лично щастие. Зеленината и цветята са най-незаменимия символ на пролетното пробуждане. Имената, които носите, дават сила и на нас да се взираме в красивата страна на живота, в неговата светла половина. Вашите имена и написаното от вас ни даряват надеждата, че няма безкрайни тъмноти и хубавото време не може да бъде заменено от прокоби и страх пред неизвестността.
Лазаровден, Цветница и Възкресение Христово са сред най- възвишените и богоносни празници. Нека ги съхраним в сърцата си и с вътрешната светлина на добрите дела да осветлим живота на най-близките нам хора. Нека отворим Храма на душите си и там да посрещнем благодатния огън, който ще озарява надеждите ни!
Бъдете благословени, колеги с имена, облъхнати от светлина и красива доброта: Виолета и Гергина, Дафинка и Детелина, Здравка и Ива, Лиляна и Лозинка, Лалка и Лозан, Маргарита и Невена, Роза и Розалия, Трендафил и Цветанка, Цветко и Ясен…
ЧЕСТИТА ЦВЕТНИЦА!
Боян АНГЕЛОВ
ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА
ТИ ДА СИ ДО МЕН
Посивя планинската верига,
виж, към заник слънцето клони…
– Ти се усмихни.
Това ми стига.
Ти се усмихни.
– Облак прах пред пътя ни се вдига,
всичко притъмня от край до край…
– Ти ме приласкай.
Това ми стига.
Ти ме приласкай.
– Нощ, а ни една звезда не мига
върху небосклона помрачен…
– Ти да си до мен.
Това ми стига.
Ти да си до мен.
МАРГАРИТА ПЕТКОВА
ОТГОВОР В ОЧИТЕ
С вас разделях по равно стаята,
хляба и на децата си млякото.
Пазех тайните ви разкаяни,
утешавах грешки разплакани.
Бях ви рамо, заемодател,
виночерпец, отдушник, къща.
Просто – бях ваш приятел.
И си вярвах, че вие – също.
Но не би. Позамогнати, сити,
поотпили доволство и слава,
ме заплюхте право в очите.
Тия същите, дето даваха.
Затова днес не ми се зловиди
да ви кажа чистосърдечно:
извинявайте, че ме обидихте,
обещавам, че няма вече.
Да не ме разберете грешно –
не подлагам и другата буза:
със една зашлевена човечност
плащам собствената си илюзия.
ЛИЛИ КАЧОВА
МАРТЕНСКА КАЛИГРАФИЯ
Дъждопис по стъклото. На офорт ми прилича.
Пролетта се промъква във съня на момиче.
Звездоока вселена, но е бебе и плаче.
Утре цъфнала вишна ще й шие сукманче.
Утре лека и крехка, и безбожно красива –
нежно цвете от изток – тя живот ще разлива.
Ще изгрее във бяло, във невестинска рокля.
О, за тази си роля е от люлка готова.
И земята ще ражда – гола, прелестна, млада.
Ще се втурнат посоки. Всеки път е награда.
Ще пищят дъждосвирци, ще ни вика морето.
Ще побързам с багажа – да пристигнем по светло.
Ще ти готвя чорбица, ти ще чистиш сафрида
и по чаша червено вечерта ще налива…
… Дъждопис по стъклото. Стига зима и вопли.
Във сърцето надежда с дъх на пролет проходи.
ЗДРАВКА ШЕЙРЕТОВА
НЕДЕЛЯ
В шепата събрах една неделя и
здраво стиснах. Очите ми дъждеят
и мокрят моите ресници.
Отварям леко шепи и изпускам
стрък мащерка и борови иглици.
Изправям се и тръгвам… Пак по пътя,
по който няма синьо и зелено.
А само неразперени крила на птици.
КАМЕЛИЯ КОНДОВА
Пролет
Поетът се разсърди, че не мога
пиянските му стихове да слушам.
Повтаряше ми: „Пратеник на бога съм!“
От богове ми е дошло до гуша.
Художникът по тъмната ми бемка
се замечта и го налегна дрямка.
А аз сред всичките му светлосенки
не станах светла – станах само сянка.
Актьорът с мен си проигра късмета –
препъна се на сцената и… падна.
Напих се вече на любов, момчета!
Напих се, казвам, никак не съм жадна.
На всичките любови – много здраве.
Не искам по горите да се губя.
Обаче щъркелите продължават
на моя покрив точно да се любят.
ЛАЛКА ПАВЛОВА
РОЖДЕН ДЕН
Една мелодия слуха ми гали
и завалява светъл звезден дъжд –
топи в душата ледните скрижали
на времето… Припомня ми оная ръж
на лятото и лудите ми нощи,
жаравата на нестинарска песен,
притихнала на жадни мъжки плещи…
Страхът виси на изгрева обесен.
И сякаш сто години оттогава,
а още споменът гори сърцето.
Годините са просто шепа плява
на времето в магичното либрето.
ЛОЗАН ТАКЕВ
В ПАМЕТ НА ВИОЛЕТА ГИНДЕВА
Мигът е кратък на земята.
До вчера имахме мечти.
Днес плановете са оттатък…
И само в паметта си ти…
До вчера имахме тревоги,
обиди, радости, вини…
Днес вярата е само в бога ,
във вечните задгробни дни…
И само споменът възкръсва.
Не, не спасява красота.
Страданието явно свършва
във седмицата на Страстта…
ТРЕНДАФИЛ ВАСИЛЕВ
БРУНАТЕ
В Брунате пак е тихо… Не иска да забрави
покръстените в близост тихи вечери и дни,
изречените думи по улиците прави,
мълчанието слято пред старите стени.
В Брунате пак е тихо… Тъгува век за двама,
погалили с очите си те всеки негов кът.
От вила „Белависта” – притихнала и няма –
със болка ги изпрати на далечен път.
В Брунате пак е тихо… В звездна черна вечер
Той стана жрец на хълма, памет и молитва – Тя.
Брунате – благороден, незабравим и вечен –
смъртта да не е раздяла, во век им завеща.
РОЗА БОЯНОВА
***
Ако се влюбиш в твореца,
без да забележиш творението,
ще преполовиш живота му
и можеш да допишеш своя.
Защото теб ще сътворява занапред.
Ако се влюбиш в творението
и обърнеш гръб на твореца,
ще преглътнеш неговия живот,
ще се нахраниш с откраднатото.
И в двата случая печелиш,
а той губи своите половини.
По-добре го разчупи като хляб,
докато още диша.
РОЗАЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
***
Вулканът
бавно стихва
в мене.
И огънят изтича.
В сърцето ми
студува ден.
И нощите облича.
Сега е кървава луна.
И слънцето – по-бяло.
Посоките са
без следа.
Вселената
е спряла.
ЯСЕН УСТРЕНСКИ
ИЗМИСЛЕНА ЛЮБОВ
Видях те –
преди да те познавам още.
Измислих те –
преди да те открия в оня злак.
Открих те –
преди да те превзема с нежност.
Но ето,
трябва с болка днес да те забравя,
моя недокосната, измислена любов.
