ЧЕСТВАНИЯТА ПО ПОВОД 50 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ ЗАПОЧНАХА С ИЗЛОЖБА
През цялата 2026 г. предстоят няколко инициативи, посветени на юбилея на Националния литературен музей. Всички събития ще са под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова. Първото събитие от тази поредица се състоя на 11 май 2026 г. и включваше откриване на представителна юбилейна изложба „Слово и памет“ в Галерия „Средец“ на Министерство на културата.
Като се обърна към министър Евтим Милошев и към зам.-министър Пламен Славов, Атанас Капралов – директор на музея – очерта етапите на възникване на НЛМ и неговия принос за културното наследство: „Да припомня, че в старобългарски думата ЕЗИК значи и НАРОД! А кои други, ако не българските писатели играят ключова роля като езикотворци, оформяйки и развивайки българския книжовен език през различните епохи! Те са моторът на духовното и културно въздигане на страната. Нещо повече: писателят в България е не само творец, той почти винаги е обществена фигура, ангажирана със съдбата на своя народ, той е неподкупната съвест на нацията и не на последно място – посредник между българската и световната култура. Ето защо е повече от логично решението на Министерския съвет преди половин век за създаването на Национален музей на българската литература. С основна задача: да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществените и документалните паметници, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на нашата държава до наши дни и в бъдеще. Т.е. запазването на паметта за най-видните ни словотворци през вековете. Длъжен съм да отдам заслуженото за положената здрава основа при управлението на Михаил Райчев и продължението ù при Георги Свежин, Надежда Александрова, Йордан Каменов, Любка Крумова, Румяна Пашалийска, Катя Зографова… Обръщам се с признателност и благодарност към тях и към всеки един от служителите ни, оставили през годините сърцата си в къщите музеи „Петко и Пенчо Славейкови“, „Иван Вазов“, „Пейо Яворов“, „Елин Пелин“, „Христо Смирненски“, „Никола Вапцаров“, „Димитър Димов“, „Емилиян Станев“, в мемориалните кабинети „Стилиян Чилингиров“, „Иван Богданов“, „Владимир Башев“, в отдел „Фондове и литературно наследство, в чиято сбирка „Архив“ само документите са 420 000, организирани в над 9000 инвентарни единици.
Нашите къщи музеи са своеобразна „машина на времето“. С прекрачването на прага им посетителят се потапя в миналото и това се дължи на оригиналните интериори, които са запазили не само духовното наследство на българските класици, но и носят атмосферата на съответното време. Излишно е да дообяснявам смисъла на тази памет…“.
Последва слово на министър Евтим Милошев, който даде висока оценка на дейността на НЛМ. Той отбеляза, че това е ден, в който словото събира нас, българите, паметта ни обединява, а културата ни напомня кои сме. „Литературната ни памет не трябва да остава затворена единствено в архивите – тя трябва да бъде жива, видима и споделена“. По думите му именно така България може достойно да представя своята литература и култура пред света като част от европейското духовно наследство.
От името на УниБИТ проф. д.ик.н. Стоян Денчев поднесе на Атанас Капралов Почетна грамота и Почетен знак.
От своя страна, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, връчи на Атанас Капралов поздравителен адрес, в който се казва: „Културната идентичност на всяка държава се крепи на нейния език и литература. Националният литературен музей е призван да събира, съхранява и популяризира литературното наследство. Похвални са многобройните инициативи, които Вие като директор провеждате по повод годишнини на български писатели. Всички музеи на наши изтъкнати поети и белетристи увеличиха своите колекции и станаха разпознаваеми на културната карта на България благодарение на Вашето умело ръководство! Поздравявам Ви най-сърдечно и за откриването на Юбилейната изложба „Слово и памет“ в Министерство на културата, която ще обогати нашите познания за развитието на българския език, книгопечатането и литературното творчество през вековете; ще ни запознае със заветите на класиците; ще видим техни съкровени предмети и уникални издания от архивния фонд на Музея. Благодарни сме, че вратите на Вашата институция са отворени за нас, за да имаме възможност да почерпим вдъхновение от силата на Словото, която е непреходна“.
На финала на вечерта думата беше предоставена на Соня Кирицова, която е един от организаторите на честванията по повод 50 години Национален литературен музей. Тя отдаде дължимото на колегите си с думите: „Имам честта и удоволствието да ви представя тази изящна експозиция, която подготвихме с моя екип – с незаменимия художник на музея Ивелина Велинова, литературния историк Катя Зографова и Радослава Манова – литератор и художник, уредник на Славейковия музей. Благодаря на всички колеги от Националния литературен музей, благодаря на МК, което повярва в нашата идея и ни предостави галерия „Средец“ за начало на честванията на нашия музеен юбилей. „Словото е нашата най-истинска родина“ – тези думи на проф. Светлозар Игов се превърнаха в сърцето на идейната концепция, в която поставихме Словото и неговия създател и призван рицар – Писателят – на заслужен пиедестал, за да отдадем почит на поколенията български творци, съградили националната ни литература. Избрахме един по-различен концептуален подход, в който Словото – като родоначалие, съзидание, завет, откровение и вечност – е свързващото звено между уникалните литературни реликви от съкровищницата на НЛМ. Това е изложба, в която няма самоцелно представени експонати“.
В края на официалното откриване Атанас Капралов сподели и свое стихотворение – „Славата на поета“. За празничната атмосфера и доброто настроение на гостите в галерия „Средец“ се погрижиха Мария Русева (пиано) и Йосиф Йосифов (цигулка).
