НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПРЕДИ 94 ГОДИНИ Е РОДЕН ЕВСТАТИ БУРНАСКИ!
НЕКА СИ СПОМНИМ ЗА ТОЗИ ПРЕКРАСЕН ПОЕТ, ЧОВЕК, ПРИЯТЕЛ!
Прозрение
Събличам спомените си до кожа.
Едно желание тая сега –
на облаче главата да положа
върху постеля есенна тъга.
С очите си звездите да запаля,
с клепачите си да ги угася
и с уморени длани да погаля
вечерните софийски небеса…
Единствено с крилете на мечтите
Животът ни без болка си отлита…
Рецитал пред ангели
На поетите, родени след мене.
Приятели сърдечни и добри,
до време са годините и дните.
Гори ли огънят – ще догори…
Но вместо да мълчите и тъжите,
на гроба ми четете стихове!
Не вярвайте в тамян и алилуя!
Ако гласът ви птиците зове,
ще ви дочуя аз, ще ви дочуя…
А после, като вас кураж събрал,
пред ангели ще правя рецитал…
Чаша мелнишко
На Евтим Евтимов
Каква зъбата кучка е нощта!
Захапва мислите, словата гони
и ръфа пламъчето на свещта,
припламнало в отсрещните балкони…
Но в чаша мелнишко една звезда
сама сред кучешката нощ изгрява,
за да спаси словата от беда
и увенчае песните със слава…
Когато месецът е светъл блудник,
звездите винаги осъмват будни…
Гореща пепел
На Мария
Превалят дните сумрачни и слепи.
Догаря вече огънят в кръвта.
От обичта вали гореща пепел
в разголените пазви на нощта.
Далечен вятър в спомените цвили.
Довява в тях смирена пустота.
И чувствата, макар да са безкрили,
летят към миналото на ята…
Когато огънят на младини е силен
на старини се топлим с пепелта…
Циклама
На Соня
Наричат я алпийска теменуга.
А цъфне ли – усмихне се дете!
Едва ли има като нея друга,
наказана в саксия да расте!
Била е някога алпийско цвете.
Но днес е стайна нежност и тъга.
Сънува нощем снежни върховете,
забодени на лунните рога…
А, може би, ще бъде по-щастлива,
ако дъждовен облак я полива?…
Жълта роза
Не зная как в сърцето ми нахълта,
как станах роб на нежната й власт?
Изтънчена и благородно жълта,
наднича тя от розовия храст.
И аз с очите си роса събирам.
Поливам с тях разсънения цвят.
А тъничкият полъх на зефира
разнася над лехата аромат.
Ранена е дланта ми от бодли.
Но мен от аромата ме боли…
