Ина СИМЕОНОВА
ПОЕТЕСАТА ЦОНКА ХРИСТОВА ПРЕДСТАВИ СЕДМАТА СИ СТИХОСБИРКА
Културната общественост на Община Дряново в горещите дни на юни изживя истински празник на поетичното слово. Заслугата е на Народното читалище „Развитие-1869“, което осъществи поредния си нестандартен литературно-музикален рецитал с представянето на новата книга на поетесата Цонка Христова „Музеят на живота“ (издателство „Богианна“ С., 2025).
В препълнената Ритуална зала на Община Дряново бяха дошли любители и почитатели на изящната словесност, която е все по-рядък гост в съвременния прозаично-материалистичен свят. Вечерта бе открита от Силвия Гайдарова, която направи кратко експозе за живота и творчеството на Цонка Христова, позната със своята литературна дейност в региона и в България. В присъствието на Диляна Джеджева – заместник-кмет на Община Дряново – литературният изследовател Юлий Йорданов, член на Контролната комисия на Съюза на българските писатели, поздрави жителите на малкото балканско градче с подчертания интерес към стойностната литература. Той направи пространен обзор върху творчеството на поетесата, като акцентира на нейната проникновеност и ясни послания, отличаващи я от нароилата се напоследък многословна литературна продукция. „Познавам творческото изкачване на Христова на поетичния Еверест и мога спокойно да кажа: обичта е водещата емоционална нишка в цялото нейно творчество. Така, че нищо не е в състояние да ме изненада във фактографската и естетическата плът на поредния лирически опус – заостри вниманието на аудиторията Юлий Йорданов. – Прилежно подредени стиховете в тази стихосбирка изпълват три цикъла, които вглеждайки се внимателно, измервам емоционалната им температура и установявам, че след всеки лиричен къс тя покачва своите градуси. Признавам си, че четох стиховете с такава ненаситност, с каквато морният пътник в зноен летен ден пие вода от бистър планински поток. И си мисля къде бих наредил Цонка Христова сред перлите наши на поетичното слово. Може би до Мара Белчева или пък до енигматичната Яна Язова. И тя като тях ще си остане високо в своя творчески храм, недистанцирана от бурното ни всекидневие и естетически отстранена от все по-мощните вълни на посредственост, заливащи книжовното ни поле. Когато правела първите си творчески стъпки, Пенчо Славейков навремето съветвал Мара Белчева: „Пиши само тогава, когато имаш какво да кажеш.“ А Христова има много какво да ни каже на нас – читателите“.
Свеж музикално-творчески нюанс във вечерта внесе дряновското музикално семейство Петрови – Гергана, Яница и Тихомир. Силвия Гайдарова, Цонка Христова и Юлий Йорданов прочетоха пред аудиторията избрани стихове от книгата, представящи различни и многоцветни нюанси от нейното многообразие.
В своето слово доайенът на дряновските писатели Генчо Витанов подчерта, че книгата „Музеят на живота“ е литературен факт, с който местната общност може да се гордее и изтъкна, че е чест за малкото градче Дряново да има цели трима членове на Съюза на българските писатели: Цонка Христова, Павлин Ботев и Генчо Витанов. След него микрофона взе Павлин Ботев, който наблегна върху три основни характеристики на поезията на Цонка Христова – женственост, непосредственост и кристално изчистени послания. Като поанта Павлин прочете своето стихотворение „В музея на живота“, посветено на Цонка Христова.
Създаде се прекрасна и наситена с многообразие литературна атмосфера, която даде възможност в непринудена обстановка поетесата Цонка Христова да раздаде автографи на своите почитатели.
