search
top

ХУМОРЪТ И САТИРАТА ТРЯБВА ДА ЛЕКУВАТ НЕДЪЗИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Кирил НАЗЪРОВ

 

Хуморът и сатирата присъстват в нашия фолклор от дълбока древност.  През вековете народът ни е създал и съхранил безброй остроумни и мъдри пословици, поговорки, анекдоти с хумористично и сатирично съдържание.

Българската хумористично-сатирична литература води началото си от Възраждането. Нейни основоположници са Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски…

Хуморът е присъщ на човешката душа, особено на българската душевност.

Нашият народ умее да се смее – добродушно и незлобливо, иронично и многозначително… Хуморът е жизнена потребност, средство за разтуха, средство за защита, средство за съществуване. Особено в сегашната навъсена и несигурна обстановка! Смехът е начин да се казва истината. Обикновено осмиваме неща, които смятаме за неприлични, нередни, лоши…Като осмива нередностите и слабостите, хуморът цели тяхното преодоляване.

Сатирата също осмива и изобличава лични и обществени слабости, недъзи и пороци с цел отстраняването им. Тя може да бъде остра, бичуваща… Сатиричните творби могат да не са толкова смешни, дори въобще да  не са смешни, но са изобличителни. Художествените средства за изобличението може да се степенуват – от леката ирония  до  злъчния сарказъм. Няма рязка граница между хумора и сатирата. И хуморът, и сатирата осмиват, атакуват и заклеймяват човешките пороци. Осъждат ги. И сатирата, както хуморът  е  смееща се,  но смехът на съвременната сатира е горчив, тъжен, печален. Защото се знае, че гласът Ј е глас в пустиня. Особено в нашето тъжно и безизходно време. В днешното, така наречено демократично общество не се иска храброст, за да  бичуваш остро, да осмиваш, да заклеймяваш и окарикатуряваш пороците дори на политици и властници от най-висок ранг. Те се преструват, че не се отнася за тях. Или както казва шопът – я па нема да го четем! В книгите си повечето автори успешно изобличават уродливите явления в нашата действителност. Но какво от това? – както е озаглавена книгата на един от авторите. Кучетата си лаят, а керванът си върви. Отдавна  мина времето на т.нар. тоталитаризъм, когато се искаше не само талант, но и смелост, за да дръзнеш да критикуваш властимащите и някои картини от действителността в развития социализъм. Обаче не малко талантливи хумористи и сатирици го правеха с достойнство. А творбите им имаха обществен отзвук, имаше и градивни резултати.

Въпросът е как тези слабости могат да бъдат преодолени и отстранени в съвременното общество? Това всъщност е големият въпрос! За съжаление, корените на злото са жилави! И тогава, и днес, а и във всички времена като че ли са неизкореними!

Разнообразни по жанр и форма, по стил и език, по художествени похвати и изразни средства, по индивидуални възможности на авторите, сатирико-хумористичните книги, издадени през миналата година са близки по проблемите, които разглеждат, по явленията, които поставят на прицел чрез осмиване, иронизиране, жигосване…

Преобладаваща тематика и проблематика е съвременната българска действителност  и преди всичко – тъжните  картини на разруха и опустошение, на грабеж и безнаказаност, на социална несправедливост, на безработица и емиграция…  Стрелите най-често са насочени към изобличаване на най-натрапчивите недъзи на нашето време: корупция, стремеж към лично облагодетелстване, безхаберие и морална деградация, политическо лицемерие и хамелеонство, безскрупулни боричкания за власт и надпревара за трупане на пари и богатства… И всичко това на гърба на изстрадалия народ. Авторите разглеждат и нравствени категории като добро и зло, справедливост и несправедливост, морално и аморално, хуманно и антихуманно…

Опустошението засегна всички области – духовна, стопанска, икономическа, политическа. Посочени са в негативна светлина  и главните виновници за всичко това – политици, управляващи, престъпници, монополисти, крадци…

Хуморът и сатирата в разглежданите книги вървят ръка за ръка.  Но Хуморът се показва като добър кавалер – по-често отстъпва място на дамата – Сатирата.

Не е голям броят на авторите хумористи и сатирици, издали книги през 2019 г.  Някои от тях се представят със солидна по обем продукция.  Лозан Такев е издал три тома, Дида Гемеджиева – два тома.

За да има равнопоставеност и справедливост, ще се спра на книгите като ги подреждам не по тяхната значимост, а в азбучен ред – по имената но авторите.

В стихосбирката „Въздишки по стръмното“ на Веселин Чернялски проблемите са до болка познати, но той ги разработва художествено по свой индивидуален подход: за уродливия преход от тоталитаризъм към демокрация, за бруталността и алчността на политици и управленци, за машинации при избори и други далавери… Много от епиграмите и стихотворенията са отклик на конкретни събития и случки в нашето общество през годините. Други са посветени на конкретни личности.

Както повечето поети-сатирици и Чернялски е поставил като първи цикъл епиграмите, а след тях – стихотворенията. Ето една от хубавите епиграми:

 

Мафията? – Здраво се е окопала.

Държавата ли? – Взела-дала…

 

Според мен най-сполучливи са стихотворенията от последния цикъл „Ретропреход“, в който проследява безкрайния псевдопреход към демокрация у нас. Сред най-добрите  стихотворения в книгата са „Преход ли“, „Европейци“, „Недоумение“, „След прехода“, „Не случил“, „Въздишка по стръмното“ и др.

Предназначението на хумора и сатирата е да лекува недъзите в обществото. В предговора към книгата си „SOS“ Вилдирас Енчев  правилно констатира, че „Хуморът, сатирата, фейлетонът са призвани да въздействат с насмешка над пошлото в живота. А какво по-хубаво от усмивката? Та със смехотерапия лекуват вече и душевни болежки…“

Първата част на книгата съдържа фейлетони, а втората  афоризми и сентенции.  Няколко от фейлетоните имат антични сюжети – „Божествени дела“, „Божа работа“, „Бог Консум“. Другите засягат случаи и проблеми от бита, ежедневието, приятелското и семейно общуване, обществено-политическата обстановка у нас…

Хуморът на Енчев е весел и тъжен, злободневен и ироничен. На присмех и критика са подложени безнравствеността на политиците, консуматорството, еснафството, неблагодарността и други човешки недъзи.

Сентенциите са групирани в няколко тематични части. Има афоризми с философско звучене, други – със закачливо хумористично-сатирично, а трети представляват съвсем обикновени констатации. Ето няколко от сполучливите сентенции:

От фалшивите пари и идеи имат полза само авторите им, всички останали плащаме.“

„Разликата между миналото и бъдещето е настоящето.“

„Добрият човек е такъв не само на некролога си.“

Дано творбите на Вилдирас Енчев са смехотерапия за нашето болно общество!

В „Усмихнете се, денят започва“ известният писател от Пазарджик Георги К. Спасов е включил художествена проза и публицистика. Най-хубавите творби в книгата се родеят с нашенците на Чудомир, обрисувани в светлината на нашето време. Без да са толкова ярки личности като Чудомировите, героите на Георги К. Спасов са характеризирани и индивидуализирани с малко думи, но точно и сполучливо.

Идеите за голяма част от творбите са взети от заобикалящата ни действителност, други са плод на авторови наблюдения, преживявания и впечатления, трети, като „Сантиментално самоубийство“ например, са изградени на споменно-лична основа…

Чрез уж дребни на вид, банални и злободневни  случки и събития авторът успява да достигне до значими идейно-естетически обобщения. Показателни в това отношение са разкази като „Два свята – единият е прекрасен“, „Среднощни разговори“, „Театър“, „Пред съда“ и др.

Георги К. Спасов притежава деликатно чувство за хумор, усет за красивото и комичното.  В творбите  му са изобличени  съществени  пороци на обществото и отделни лица като бюрокрацията и самохвалното празнословие, простотията и натрапничеството, нравствения упадък и бездуховността,  липсата на човещина и морал…

Заглавието на книгата на Георги Бербенков „Какво от това“  дава най-точен отговор за резултата от усилията на сатирици и хумористи да допринесат с нещичко за преодоляване недъзите на съвременното общество. Те подлагат на присмех и жигосване слабостите, но… какво от това?

И все пак радостно е, че авторите и книгите ги има. Такова е призванието на писателя. А талантливият е длъжен да изпълни писателския си дълг.

Та книгата на Георги Бербенков ми даде повод за тези тъжни промишления и в уводните думи. А книгата, както сочи подзаглавието, е съставена от афоризми, без да са групирани в цикли по някакъв признак. Голяма част от мислите са доста остроумни, мъдри и поучителни. Други са съвсем обикновени изречения, просто констатации. И почти всички са актуални, улавят проблемите на днешния ден. В тематично отношение, както повечето от разглежданите книги, осмиват слабостите, уродливите явления в обществото ни. Ще цитирам една от най-точните лаконични сентенции „Имаме политици, заради които нямаме политика“.

С Дида Гемиджийска сме се срещали и сме разговаряли в Панагюрище. Познавам я преди всичко като автор на няколко книги за деца. Затова приятно се изненадах от хумористичните Ј разкази в два тома „По панагюрски“. А докато ги четох не ме напускаше усещането, че се срещам с нашенците на Чудомир. Чудомировски оттенък носят и интересните весели случки, и оригиналните особняци, които авторката  оставя да  се представят сами: с думите си, с действията си, с разговорите (оратенето) и т. н. Героите на Гемиджиева са обикновени, неподправени панагюрци, простосърдечни люде със своите весели истории и премеждия, със своите малки радости и грижи, с комичните ситуации и незлобливите шеги…

Творбите в двата тома са увлекателни, весели, жизнерадостни… И все пак бих отличил „Ейца по панагюрски“, „От любов“, „Фурии“, „Дунка“, „На чучура“, „Робинзон“, „Театро“ и др.

Особен аромат на разказите придава цветистият, автентичен панагюрски диалект, обогатен с красноречиви думи от общонародната лексика. Читателят трудно би разбрал някои специфични диалектни думи и фрази, но авторката съобразително ги изяснява в речника в края на книгата. Не на последно място е заслугата на художника Стайо Гарноев за сполучливото оформление на двете книги.

Известният напоследък от Шоуто на Слави хуморист Иван Кулеков ни предлага своеобразната си книга „Бележки за забравяне“. В нея има както оригинални, прозорливи, философски сентенции, така и малко странни текстове и изобразителни материали. Даже и уравнения както например „1+1=1+1“, което е разположено на цяла страница. На цяла страница се мъдри и наистина мъдрата мисъл „Нищото е другото Нещо“.

Има още доста страници с по една-две думи или реда. Струва ми се, че е сторено ненужно разточителство на луксозна хартия.

Иван Кулеков е автор на всичко в книгата си: текстове, рисунки, оформление, снимки, което говори за многостранните му способности.

Имах и други бележки… но ги  забравих. Което показва, че заглавието на книгата е много точно. Дано читателите не я забравят толкова бързо.

В своето допълнено и актуализирано издание „Сатърдей“ Калин Калинов разработва поетично теми, идеи и проблеми от съвременната българска действителност, като изобличава нейните недъзи и несъвършенства. Ще призная, че  този автор ме изненада приятно със способността си да твори свежо, духовито, самобитно.

Книгата съдържа стихотворения и епиграми. Първият цикъл е съставен от стихотворения, а епиграмите са  групирани в две части: „Епиграми от чакалнята“ и „Двустишия на депо“. И в трите части преобладават: горчивата ирония, тъжната шеговита, скептична усмивка…, които са обагрени с философски нюанси и весели закачки. Както е например в „Лъжовно време“:

 

Когато се събираме  приятели, 

над празни чаши тихичко тъжим.

Заключваме душите си

            за грозни истини

и преглъщаме красивите лъжи.

 

Безспорно „Сатърдей“ ще има успех сред читателите. Това показват  най-сполучливите епиграми и стихотворения като „Мираж“, „Самопризнание“, „Лудите ме поздравяват“, „Природен феномен“ и др.

Лозан Такев е един от най-продуктивните автори. За своята 73-та годишнина през миналата година издава „Джакпот в лаптоп“, „Спасена песен“ и „Антология“. „Джакпот в лаптоп“ е дванадесетата по ред книга, съставена от неговите популярни лозанки – епиграми, стихотворения, афоризми, фейлетони…

Жанрово творчеството му се състои предимно от сатирични и лирични стихотворения и епиграми, а тематично то е отклик на   случващото се в целия спектър на обществено-политическата ни действителност. В по-голямата част от произведенията си предава своите вълнения от конкретни случки и събития, някои от които не толкова значителни.

Със силни чувства и емоции са наситени стихотворенията, посветени на видни личности, най-често след тяхната кончина: Иван Ласкин, Божидар Димитров, Любка Рондова, Виолета Гиндева, Тончо Русев, Евтим Евтимов, Велин Георгиев, Вели Чаушев, Георги Данаилов и много други.

В „Антология“ Лозан Такев прави равносметка на изминатия житейски и творчески път. На тази възраст почти всички творци хвърлят взор към извървяния път и знаците, които са оставили по него. Отдават се на размисли за  смисъла на човешкия живот, за изпълнения дълг, за наближаващия неизбежен край… Лозан е посветил доста стихове на тази тема. Ето последното в „Антология“:

 

Какво е животът ни, ще разберем,

когато застанем пред Ада и Рая…

Какво е? Какво?! Едно малко тире

между наште години

            с начало и края…

 

Заглавието „Шеговито“ отговаря на съдържанието в книгата на Любимка Ламбева. Тонът в текстовете Ј често е шеговит, закачлив, но най-вече – критичен. На основателна критика са подложени управляващите, затова че през безкрайния преход допуснаха във всички области на живота разрухата, корупцията, беднотията…

Повечето от стихотворенията и другите материали – статии, фейлетони, миниатюри, анекдоти – са писани като коментари на конкретни събития, случки, телевизионни и радиопредавания и др. Затова имат злободневен характер. Като творец с будна гражданска съвест, авторката ратува за по-справедливо общество, като бъдат премахнати сполетелите народа ни беди. Това заявява тя още в предговора на книгата си:Днешната ни реалност е прицел на нашата критичност към всичко, което пречи на нормалното ни съществуване.“

Добри думи заслужава художникът Красимир Михов, който с тънко чувство за хумор е нарисувал илюстрациите.

В своите над 800 мисли Янаки Зибилянов надава вик за „Помощ“. Пред всяка мисъл в цялата книга стои думата-заглавие, като пояснение-отговор. Помощ за спасение – на  България, на обикновените българи, на духовните, моралните и нравствени ценности… Но често помощта е в кавички, които се подразбират, макар авторът да не ги поставя.

Янаки Зибилянов не определя жанра на творбите си – афоризми, сентенции, констатации… Затова ще ги нарека размисли, мисли. Някои от тях са весели, други – иронични и самоиронични, трети – тъжни, мъдри, горчиви и т. н.

Голяма част  от размишленията имат сатиричен и философски привкус. Изобличени са предателите, нагаждачите към всяка власт, псевдопатриотите, псевдополитиците, псевдотворците… Изобщо всички псевдо в различните области на обществения живот.

В книгата са разкрити нелицеприятни истини за нашето време, за предишната тоталитарна епоха, за смисъла на битието, за отделни персони и т.н.

Ето една мисъл, която илюстрира характера на книгата:

„Помощ! – Не случих на мечтан живот, но поне се наразмишлявах до насита на този, който ми се падна!“

И аз се наразмишлявах над хумористично-сатиричната книжна продукция през 2019 година. И стигнах до някои съществени изводи и обобщения.

Накратко:

Хубави  книги в този жанр съществуват, но ярките все още са рядкост. В жанрово отношение преобладават книгите с епиграми, стихове, афоризми… А в тях преобладава сатиричната тоналност. Тънкият, изящният хумор се постига трудно. Находчивият хумористичен разказ и проницателният фейлетон са рядкост.

А един от най-ефикасните и най-трудни литературни  жанрове като комедията направо липсва.

И все пак. Авторите на хумористични и сатирични литературни произведения долавят пулса на нашето време и изобличават остро типичните отрицателни явления в обществото.

До голяма степен функциите на сатирата се изпълняват от журналистиката и публицистиката. Тяхното преимущество е, че реагират най-бързо, злободневно и най-пряко доставят информацията до най-многобройна публика.

Друг е въпросът за отзвука от критиката в обществото.

А хуморът? Той, както и сатирата, са ни жизнено нужни, особено в сегашното ежедневие, когато отвсякъде вее тъга

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top