Тенко ТЕНЕВ
Когато пиша тези редове за Таньо Клисуров, сякаш чувам топлия глас на този обаятелен и незабравим български творец. Той беше висок, благороден и топъл… Земен и естествен, щедър и отзивчив, ведър и добронамерен. Беше красиво обобщение на голям творец, който далеч от столицата изгради един Храм на доверие, самочувствие и вяра, че голямото изкуство може да вирее навсякъде, където има талант, доброта и човечност.
Той беше един от най-ярките представители на лиричното ято, което отгледа Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Неговият творчески път започна с една „Южна гара“, от която тръгна безкрайното му пътуване към хората. Таньо Клисуров запази своята непринуденост и естественост през годините. Винаги беше готов да помага и подкрепя всеки творец. Като главен редактор на литературния алманах „Хоризонт“ и на в. „Вик“ публикуваше автори от цялата страна. Макар и съвсем млад, постигна много в необятния свят на високото Слово, но не се възгордя от тази мимолетна слава.
Когато споделям всичко това се сещам за десетки срещи с него. От литературни четения във Велико Търново, в София и страната до запомнящите се негови гостувания в Ямбол. През последните десетилетия си разменяхме творчески срещи межди нашите писателски дружества. Той водеше лиричното ято от Стара Загора, а ние връщахме визитите и се чувствахме в свои води в града на „липите и поетите“.
Творчеството му ще бъде запомнено с човешките послания на таланта и добротата, мъдростта и красотата. У него имаше нещо съкровено от Далчев, Геров и Веселин Ханчев. Помня една удивителна вечер преди няколко години в уютната зала на читалище „Св. Климент Охридски“ в Стара Загора. Двамата говорихме за творчеството на Никола Вапцаров и Павел Матев. Получи се един откровен разговор с културната общественост на Стара Загора.
Вечерта продължи до късните часове на нощта. Говорихме за мъртви и живи приятели, за нещата от живота. Не можехме да се наприказваме с Таньо Клисуров, Даки Стоев и организаторът на творческата вечер, поетът, журналистът и общественикът Трифон Митев.
В последния разговор по телефона сподели с мен, че му предстои тежка операция. Отиде си от този свят на 29 март 2024 г.
Загубихме приятеля, поета, журналиста, общественика, почетния гражданин на Стара Загора. Но завинаги в нас ще остане слънчевата му усмивка, необятният талант и доброта, която раздаваше щедро и без остатък. С името на Таньо Клисуров тепърва ще бъдат отбелязвани високите постижения в съвременната българска литература и те ще бъдат слънчевата пътека, по която ще вървят младите в литературата и изкуството.