ХАРАЛАН НЕДЕВ е роден на 25 март 1931 г. в Габрово, но днес по-често го наричат троянски поет. Автор на 57 книги. Поет, публицист, сатирик, баснописец, автор на епиграми и афоризми с над триста публикации в централни вестници и списания – един живот без почивно време! С 52 години трудов стаж, от които 10 – в мините.

Член на СБП в секция „Поезия“. Признание за труда му са златен медал ,,Алеко Константинов“ за планинарско творчество (от което са композирани над шесдесет планинарски и други песни от няколко композитори); медал за активна читалищна дейност; почетна грамота за принос в културата от община Троян; почетна грамота от СОУ Троян; почетна грамота за принос в българската литература от Съюза на българските писатели и още много други грамоти и плакети.

Творчеството му е всеобхватно, но винаги с усещането за поезията като свещенодействие и за мисията на Поета като носител на Светлината и Доброто.

 

 

ПОКЛОН

 

Българи, будители народни –

творци на ярка, жива светлина,

живяхте в мрак! Но с дух свободни

вървяхте сред пределите ни родни

в път трънлив, по път към висина.

 

И семето с любов от вас посято,

след време раждаше прекрасен плод

и словото ви, живо и крилато,

превръщаше се в слово свято,

пробуждащо заспалия народ.

 

И вашите следовници след време –

будители – учители добри,

понесли благородното си бреме,

се бореха теглото да се снеме,

на светъл ден навред да зазори.

 

И днес ний свеждаме чело почтено

пред образа ви мъдър, светлолик

с чувство топло, с обич съхранено

в душите ни и с почит преклонено

пред делото и подвига велик!

 

Българи, будители народни –

творци на ярка жива светлина,

живяхте в мрак! Но с дух свободни

вървяхте сред пределите ни родни

в път трънлив към светла бъднина!

 

 

Писатели и Поети –

ПИШЕТЕ!

 

ПИШЕТЕ

как се Родина

предава,

продава;

как се във новото робство живей –

как се изсичат горите;

как пресъхват реките;

как се с боклуци затрупва страната;

как се тровят

и как пустеят полята;

как народът изгуби децата!

ПИШЕТЕ

и поругайте

юдите днешни

и сребърниците грешни,

с които се име и съвест купува,

с които се чест и слава потъпква!

ПИШЕТЕ –

със думи гърмете

и стряскайте всеки грешник

за днешното срамно тегло!

ПИШЕТЕ

и стреляйте точно

със упреци точни

по хората низки със низки чела!

ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ –

ПИШЕТЕ!!!

 

 

БОГ ПРОСЛАВА ДА ТИ ДАВА

Всичко си ми ти, Любима!
На света си ми една.
С нищо си незаменима,
моя хубава страна!!

Всичко в тебе е прекрасно.
На цветя навред дъхти.
Грей над теб небето ясно,
с хубост Българска блести.

Бог прослава да ти дава
в мирни и щастливи дни,
твоя път да възвисява
към сияйни висини!

 

 

ВРЪХ НА ГЕРОИЧНА СЛАВА

 

„На Шипка всичко е спокойно“.

На Шипка няма боеве.

В покой стои полето бойно

без злите зимни ветрове.

 

Тук само кръстове безбройни

и топове без глас стоят;

без сън от грохотите бойни

страхотни истини таят.

 

Една велика епопея,

познала страшния потрес;

с звука на битките от нея

повтаря ехото й днес.

 

О, връх на героична слава,

остана ти обезсмъртен!

Теб почит все ще ти отдава

народ свободно окрилен…

 

„На Шипка всичко е спокойно“.

На Шипка няма боеве

и паметника тук достойно

към вечна свобода зове.

 

 

НОВОГОДИШНО ПОЖЕЛАНИЕ

 

Болките не мога да ви взема,

но и болки няма да ви дам.

Животът е една поема,

в която всеки своя дял приема

и изгражда земния си храм.

 

Там всеки има своите икони

и всеки вярва в своя бог,

с които дяволите гони

и техните враждебни ешелони

от този свят широк.

 

Затуй тегобите си земни

със разум нека изтърпим

далеч от всички мисли вредни,

единствено с дела потребни

живота си да извървим.

 

И нека дрругите оставим

да бъдат себе си до нас;

горчилките попътни да забравим,

от всяко зло да се избавим,

докрай да сме с най-верния компас.

 

 

НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯ

Едии народ живял под робска тирания

и жив останал в трудния живот,

не трябва да забравя дните си – ония,

в които е запряган като скот.

 

Напротив – трябва миналото си да помни

до днес от най-дълбоки старини;

да помни бурите и датите преломни

по пътя си към дневни бъднини.

 

Народ такъв му трябват правдини Човешки

и трябва му добрия хубав Ден,

да смъкне от плешите грижите си тежки –

живот да заживее обновен…

 

Един народ отхвърлил черната робия,

изправил гръб и чистия си лоб,

презрял тегло и гнет, и страшна тирания,

не трябва никога да става роб!

 

 

ВРЪХ НАД ВЪРХОВЕТЕ

 

Обрекъл се на смърт за Свободата,

живота си на нея посветил;

със вяра, с мощ и сила непозната

той думите със дело подплатил.

 

Без отдих и без сън в почивка нощна,

ходеше безстрашен в оня страшен път.

Не спеше от тревога денонощна

за братята си дето в робство мрат..

 

Събуждаше заспалите душици

в оная, петвековната тъма,

и палеше в сърцата им искрици

с евангелие, с револвер и с кама…

 

Изпълнил мисията си избрана,

пътувайки неспирно пеш и с кон,

той Връх над върховете ни остана

в Свещения ни Роден пантеон!

 

 

КАЖЕТЕ „ДОБЪР ДЕН“

 

Денят за всички нека бъде добър.

С добро той нека ни навести.

Във времето ни с толкова несгоди

за нещо хубаво да извести.

 

С добро да стопли мъничко душите

на хората с угрижени лица.

На най-нещастните сред тях,горките,

да влее лек във скръбните сърца.

 

Добър да е за млади и за стари,

със нещичко при всекиго да спре.

От грижи всекиго да разтовари,

за всеки добър път да избере.

 

Във дните с грижите така нелеки

на всички им е нужна Добрина,

затуй кажете“Добър ден“ на всеки,

кажете го с човешка топлина.

 

 

ГРАДИНКА В ДУШАТА

 

Истинско богатство е да имаш
в душата си градинка със цветя,
по глътка аромат да взимаш
да те опива сладко благостта
и в път да те повежда към Доброто,
в Човешки път, облян от Светлина,
далеч, далеч от обсега на Злото –
далеч от мрак и глуха тъмнина.,..

Градинка направи си във душата!
Отгледай в нея дъхави цветя.
Почисти от плевели тревата
и в гърдите си ще сетиш лекота.
Ще сетиш, че сърцето ти полита
със устрем да раздава доброта,
с една любов към хората открита,
от градинката, дарила Хубостта.

Рай прекрасен ще настане на Земята,
ако всички са с градинки във душата!

 

 

ПРЕКРАСНО НЕЩО Е ДА СИ ЧОВЕК

 

На всички ни животът е предречен,
но не за всички на Земята той е лек,
а колко хубаво е той да е Човечен
и Човек по-често да се среща със Човек,
да има изгреви в очите лъчезарни,
да струят от погледите светлини
и добродетели безгрешни – богонравни
човешките души да топлят с добрини.

Когато в даден ден се срещнеш с Добротата,
когато някой ти направи добрина,
тогава ти за миг се сещаш за цената –
каква е всъщност истинската й цена.
А колко е прекрасно в днешното ни време,
което е затрупано от грях и злоботи,
да вземеш част от тежкото му бреме,
та радост във сърцето му да затрепти!

Какво прекрасно нещо е да си Човечен!
Какво прекрасно нещо е да си Човек!

 

 

ИСТИНАТА ДА ПРИЕМЕМ

 

Отдавна Истината съществува,
през векове проправяла си път,
но тя невероятна ни се струва,
щом чуем, че душите ни не мрат,
че тука тялото умира само,
че духът ни във безсмъртие живей,
че Бог до нас стои – до наш`то рамо,
че иска всеки туй да проумей.

Когато тази истина приемем,
когато в нея ний се уверим,
по други път тогава ще поемем
и по-безгрешно в него ще вървим.
Таз истина щом проумеем,
пред нас ще се разлее светлина
и Злото от Доброто ще отсеем
и няма да живеем в тъмнина.

Отворим ли широко своя взор,
ще излезем от тъмния затвар.