Завърши VI Международен фестивал на поезията „Духовност без граници“ Пловдив 2020 г. (29, 30 и 31 май). Поради извънредната ситуация, фестивалът се проведе онлайн.
Голямата награда ЗА ПОСТИЖЕНИЯ В ДУХОВНОСТТА И ПОЕЗИЯТА – СТАТУЕТКАТА „ВДЪХНОВЕНИЕ“ на известния български скулптор РАНГЕЛ СТOИЛОВ-БАЧО бе присъдена на Станислав Пенев – поет от Варна. На Международния фестивал за поезия в Пловдив тази година участваха 81 поети от 12 държави. Творбите на участниците са представени в Алманах със заглавие „Ключ към светлината“.
ПОЕТИТЕ СА ИЗВОР БЯЛ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Поетите са извор бял,
сред бури мътни оцелял,
водата, който му отпие,
горчивото си ще отмие,
в него слънце ще заблести,
под камък злото ще заспи.
Поетите са извор бял
и в дни на суша оцелял,
пролет, лято, есен, зима,
изворна вода за всеки има,
дори да хвърлят в него кал,
след време пак потича бял.
ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Недосънували мечтата си за морето,
проиграли успеха лесен на лотария,
дори и със рани от упор в лицето,
непобедими са поетите на България.
Пътеките им земни са стръмни и кървят,
но загърбили лесното в лъскава поза,
в юмрук присвили дланите си те вървят,
ликува вярата им в безгранична доза.
Издигнали нетленното за свой кумир,
безумно влюбени в небесния простор,
раздават щедро те красивото безспир
и ненавиждат силно пошлия коптор.
В погледа им ведър обичта гори,
обречени на бъдното да са предвестници,
от векове наред все някой ги кори,
че си играят с огъня,че са несретници.
А всъщност те са въглен вечно жив,
призван да тлее ярко, неизменно,
в огнището на огън древен и красив,
България наречен,име свято и нетленно.
ПОЕТИТЕ СА ЦВЕТНО ПТИЧЕ ЯТО – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Поетите са цветно птиче ято,
дори чупливи да им са крилата,
в есен, зима, пролет, лято,
рисуват със сърцето красотата.
Танцуват в ритъм с бялата мечта,
неподвластни са на черна суета,
от тъгата радост сътворяват,
на търг истината не продават.
Предвестници на неродено начало,
те светло слънце са в облак запяло,
без тях денят е бос и безличен,
звънлив цвят са в небето закичен,
Поетите са звукът на светлината,
роден от цветовете на дъгата,
камбанен изгрев запял в крилата,
земен олтар на ревера в сърцата.
ПОЕТА ПОТЪРСЕТЕ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Когато делникът е с вкус неистово коварен,
а счупени мечтите ви, отчайващо безсилни,
и въздухът насъщен безжалостно катранен,
а лъжата, завистта и подлостта всесилни,
когато нагло лепне като гнида мръсна,
на лицемерието пошлата себичност,
а от богопомазани навред ви втръсва,
и от безочливата им двуличност,
когато и последната надежда победена,
болезнено изчезне някъде в безкрая,
а истината онемее тъжно удивена,
от злобата, интригите и клеветите в рая,
когато всичко друго вече не достига
и камъкът от болка луда проговаря,
невидим мракът нависоко се издига
и върху вас със хъс юмрука си стоваря,
тогава, да тогава вие поета потърсете,
от неговата бяла истина бял меч изковете,
на лъжедобрите лъжеправдата победете,
в светло слънце злите облаци преродете,
и щастието ваше пак отново ще възкръсне,
адът на мрака в дните ви ще се разпръсне,
в сърцето вярата в доброто ще се върне,
нов изгрев в сбъднато небе ще ви прегърне.
ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО МИЛА – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Няма друга като теб, Родино мила,
древна хубост в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни,
зреят златните жита от слънцето огряни.
Бял олтар за мен си ти, Родино мила,
изгрев незалязващ в сърцето ти пулсира,
където и да ходим по чуждите земи,
споменът за теб ни пази в трудни дни,
това, че съществуваш, ни топли и теши
и винаги се връщаме, единствена си ти.
Непобедима си от никого, Родино мила,
с гордост се покланям на дивната ти сила,
с която отстояваш всички бури и беди
и дръзко се изправяш по-силна отпреди,
от тебе аз се уча на мъдрост и доброта,
да не се предавам, да вярвам в чудеса.
НОСЯ БЪЛГАРИЯ В СЪРЦЕТО СИ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Какво за мен си ти, България!?
Една земя от слънцето по-жива,
от ласките на любимия по-красива,
от въздуха по-необходима,
от водата по-животворна,
от хляба по-безсмъртна,
от чистота на изгрева по-изконна!
Какво за мен си ти, България!?
Една земя съхранила и до днес,
верността на своята древна Гергана
и мелодията на чародееца Орфей,
обаятелния подвиг на Райна Княгиня,
и величието на един свят Апостол,
мита за хубава Яна и Балканджи Йово
и гениалността на бунтовника Ботев!
Какво за мен си ти, България!?
Една земя на славни,горди планини,
на песенни, сладководни буйни реки,
на вълшебни,бистри рилски езера,
на приказни, уханни казанлъшки рози,
на героичен, древен обичлив народ!
Какво за мен си ти, България!?
Една земя безсмъртна като Жар-птица,
като звездичка ярка в небосвода,
бял олтар от нетленна светлина,
сърцето ми дарил със слънчеви крила,
малък остров сред безкраен океан,
който аз обичам и няма да предам.
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО (АКРОСТИХ)
АВТОР : КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Б истро проблясва изстраданата свидна мечта,
ъ гълът на тъмната омраза става все по-малък,
л юбовта надделява и оставя лъчезарни следи,
г ълъбът на надеждата се извисява все по-високо,
а слънцето се събужда с все по-искрена усмивка,
р адост звънлива весело надпява мрачното безверие,
и тръпне сладостно земята-майка в нова родилна мъка,
я сно предчувствие, за сбъднат празник, волно пулсира,
н а непобедимите криле на безсмъртната Жар-птица,
а триумфът на злото се отдалечава все по-сигурно от нас,
д ълъг и трънлив е пътят, но началото е положено,
в ъздухът заискрява нежно с нова ефирна чистота,
с ветлото на небето слиза все по-ниско и по-ниско,
и сякаш красив цветен плащ покрива България открай докрай,
ч удно прекрасна песен полита и стопява ледовете предишни,
к оито бързат да се превърнат в реки и да се влеят в морето,
о бичливо простряло ръце да ги посрещне всеопрощаващо…!
СЪТВОРЕНИЕТО НА ЕВА – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Макар и в рая самотен Адам бил,
веднъж тъгата си с Бог споделил,
замислил се Бог и го съжалил,
жена да сътвори за мъжа решил.
Направил я на Адам от ребрата,
но облак черен скрил светлината,
затова Бог на Ева дал красотата,
да грее вместо слънце в тъмнината.
От пролетна ръж ù изваял коси,
от искрящ елмаз лъчезарни очи,
орисал ги да блестят като звезди,
и огънят бял в тях ледове да топи.
От сияйна луна ù сътворил лице,
от камбана медена обичливо сърце,
от цветната дъга две ласкави ръце,
от надежда непобедима криле.
Изваял ù устни – опиващ еликсир,
с нежно оръжие да гради мир,
душа на ангел бял в нея вградил,
да бъде вечна и свята благословил,
да ражда пролетта на света отредил.
.
ЖЕНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Обичливи и нежни, дръзки и всеотдайни,
лекуваме и жарък огън, и снежни вихрушки,
владеем рая с женските си бели тайни,
лъчите на амур са бойните ни пушки.
Превземаме крепости без войни и куршуми,
раздаваме по женски възмездие и мир,
наказваме не с омраза, а с любовни думи,
сърцата мъжки крадем с еликсирен пир.
Наричате ни крехки слаби половинки,
но можем с желязна воля дом да съхраним,
и изневерите с поредните ви любимки,
да отминем гордо и без злост да опростим.
На вас, „силните“, сме стоманена опора,
от черното бяло правим и напред вървим,
вярваме, че няма край светлото в простора,
дори когато от мъжките ви рани кървим.
Затова на празника ни светъл и красив,
дарете ни с обич не в опаковка фалшива,
а искрена и бяла като ласкав цвят звънлива,
за да е безсмъртна женската ни сила.
ДОСТОЙНА ПОТОМКА НА ЕВА
АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Да си жена, означава да раждаш пролетта на света,
сърцето си безвъзмездно на другите да раздаваш,
от слънцето в себе си темели светли да градиш,
като Икар към мечтите си дръзко и волно да летиш,
да обичаш и необичана, да простиш и непростимото,
да се усмихваш дори тогава, когато много те боли,
да си влюбена в живота дори тогава, когато ти горчи,
да съхраниш човешкото в теб и в най-облачните дни.
Да си жена, означава да си като седемцветна дъга,
вълшебно да прераждаш небето след дъжда,
да рисуваш усмивки, да пропъждаш всяка тъга,
да лекуваш раните с нежност, с топлина, с доброта,
в слепи дни да бъдеш и Вяра, и Надежда, и Любов,
да си Човек с главно „Ч” – изконен красив зов,
да пазиш винаги очите си от криво огледало,
да втъчеш своя нишка във вселенското одеяло.
Да си жена, означава сама да ставаш, щом падаш,
на омразата и лъжата ножа никога да не даваш,
да не плащаш лъскав данък на светската суета,
на врага си даже да подадеш чиста и вярна ръка,
да не ти се свиди хляба с гладния да споделиш,
пълната си чаша щедро с жадния да разделиш,
за счупените мечти небето никога да не виниш,
без страх от нулата напред пак да продължиш.
Да си жена, означава да си бяла магия неустоима,
да надживяваш всяко зло със сила непобедима,
в сърцето ти искрена обич за всички да има,
да си и себе си, и съпруга, и майка, и любима,
с воля стоманена и устрема красив на Жар-птица,
да сбъднеш орисията само на добрата жрица,
да бъдеш като Феникс, винаги да оцеляваш,
от мрака черен, изгрев бял да сътворяваш.