БОЯН АНГЕЛОВ
Какво знаех за Узбекистан? Почти нищо или само достигналото до мен от географските и литературни издания. Бивша съветска република и разпръсната мозайка от познания за античната и средновековна история на този средноазиатски регион. Знаех малко повече за Самарканд, Бухара и Фергана, за столицата Ташкент, за Алишер Навои, за Рудаки, за Бабур и… друго сякаш не знаех. Ала щом видиш с очите си държава, разположена на близо 4000 км. от България и граничеща с Таджикистан, Киргизия, Туркменистан, Казахстан, Афганистан, щом видиш хората на Узбекистан – скромни, тихи, доброжелателни – представите стават съвсем други.
На посещение там заминахме с писателката Мария Филипова-Хаджи (член на СБП, на Дружеството на пловдивските писатели и на Асоциацията на писателите от Северна Гърция). Тя е възпитаник на Ташкентскя университет и инициатор за създаването на Литературен и художествен мост България – Узбекистан. От узбекска страна организатор на тази чудесна инициатива е поетът, преводач и общественик Азам Обидов (един от най-вдъхновяващите хора, които съм срещал). Бях получил официална покана да участвам в организираната и ръководена от него Световна писателска резиденция в Узбекистан през октомври 2024, но не намерих възможност да присъствам. Ала не след дълго бях сред поканените за пролетното издание на резиденция Арт-Residency-Узбек, състояла се от 5 до 20 април 2025 г. Освен нас (двамата български участници) в тази загадъчна и благословена от провидението страна дойдоха по различно време, в зависимост от програмите на полетите им, поетите: Муҳамад Ал-Домайни (Саудитска Арабия), Мухсине Арда и Чагнам Еркмен (Турция), Ирена Кобалд (Австралия), Киу Бих Хау (Виетнам), Атила Ф. Балаж (Румъния), Хенриета Сомоги (Словакия), Йорма Кастинен (Финландия), Кубоничбек Мамарайимов (Киргизстан) и Мехридин Отегенов (Казахстан). В Наманган към нас се присъедини и петчленна делегация от писатели, членове на Киргизкия писателски съюз. А узбекските поети, участващи в срещите и съвместните рецитали, бяха десетки!
Мой домакин в първите два дни от резиденцията бе узбекският писател и сценарист Мирзапулат Тошпулатов. Посрещна ни заедно със съпругата си в своя просторен апартамент, разположен в Квартала на писателите в Ташкент. Да, няма грешка. В Ташкент съществува цял писателски квартал, построен преди десетина години с щедрата помощ на държавата. Квартал от двадесетина седем-осем етажни жилищни блокове, чиято архитектура не се отличава от архитектурата в престижен виенски или парижки квартал. Мирзапулат Тошпулатов е автор на десекти исторически романи, сценарист е на многосерийни филми, отразяващи бурната история на Узбекистан. За кратко време в дома му дойдоха не един и двама узбекски писатели и поети, живеещи в съседство; пристигна семейството на дъщеря му (телевизионен журналист), и синът – проспериращ бизнесмен. По телефона разговарях с председателя на Съюза на узбекските писатели, който по това време беше в Германия. Той изрази съжаление, че не можем да се срещнем на живо, но потвърди желанието си творби на български писатели и поети да бъдат публикувани в литературните узбекски издания, особено в списанието им „Всемирная литература“.
Първите извънстолични събитиея се състояха в района Халаорол на Джизакска област. Град Джизак се намира югозападно от Ташкент в посока Самарканд. В околностите му посетихме училища и институти, където ни посрещаха с танци и с неподправена сърдечност. На следващия ден бяхме в Самарканд – град-приказка, важна спирка от знаменития Път на коприната и място, където през 327 г. пр. Хр. Александър Македонски се жени за красивата Роксана, а 10 000 войници от армията му последват неговия пример, взимайки за съпруги местни девойки. Видяхме и величествения мавзолей на безмилостния Тамерлан /Амир Тимур/(1336 – 1405) – владетел на почти целия свят, спасител на Европа след победната битка през 1402 г. край Анкара, в която побеждава султан Баязид и го затваря в желязна клетка.
Запомнящо бе посещението на площад „Регистан“, където се намират трите средновековни ислямски университета, в които са се изучавали: поезия, музика, философия, медицина, реторика, ритмика, дипломация… Посетихме и галерията на изтъкнатия художник Ахмад Умаров, автор на огромно живописно платно, разкриващо строежа на университетите в Регистан. Художникът ми сподели, че планира да създаде също толкова голяма живописна творба, показваща сватбата на Александър Македонски в Самарканд.
Навсякъде – в Самарканд и Джизак, в Наманган, Андижан и Ташкент – бяхме аплодирани с песни и танци в шпалир от усмихнати домакини. А рециталите бяха в училища, институти и университети; в ташкентския дом на Азам Обидов и красивата му съпруга Нодира Абдулаева, където ни посрещнаха синовете им Абдуазис – филолог, Абдурашид – музикант и Абдурауф – студент; в наманганския дом на Азам – там наши домакини бяха родителите му. Особено впечатляваща бе последната среща преди отпътуването ни за Ташкент – в Музикалния институт на Наманган, където преподава бащата на Надира.Той е известен узбекски композитор и ни подари негова книга с нотифицирани музикални творби.
Поетът Алишер Навои (1441 – 1501) създава своите непреходни поетични и прозаични творби на персийски и на чагатайски език, от който се оформя съвременната узбекска книжовност. Тя се създава на основата на сартските говори от Ферганската долина, съхранили елементи от персийския и характеризиращи се с отсъствие на типичната за тюркските езици вокална съгласуваност. Този велик поет е роден в гр. Херат, в днешен Афганистан. Заемал високи държавни постове, преподавал в престижния Самаркандски университет, но в края на своя живот се оттегля отново в Херат. Пише в началото на персийски, но по-късно твори единствено на родния си чагатайски. Неговата „Хамса“ /Петокнижие/ е поетичен отговор на знаменитата „Хамса“, сътворена от Низами Гянджеви.
В центъра на Ташкент се намира Алеята на писателите, където на най-видно място е впечатляващият паметник на Алишер Навои, заобиколен от десетки внушителни паметници на най-известните узбекски писатели. В обширния парк е разположен разкошен Музей на узбекската литература, както и модерната сграда на Съюза на узбекските писатели. Този творчески съюз и всеки от близо три хилядите негови членове /населението на Узбекистан е 38 милиона/ получават финансова подкрепа от държавата. Ето защо има над какво да се замислят родните ни управници!
Посещението в Узбекистан ме дари с нови приятелства и с увереността, че силата на словото е всемогъща и неговото безсмъртие е гарантирано!
