Напусна ни писателят Иван Серафимов. Той е роден на 21 юли 1944 г. в Габрово. Завършил е Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Работил е в културния отдел на в. “Труд” и в издателство “Народна младеж”. Редактор в сп. “Родна реч”.

Автор е на “Опитомяване” (повести и новели, 1983), „Хокерно погребение” (фантастични разкази и новели, 1989), „Страхът от пътешествия” (стихотворения), на книгите за деца: “За да разтвори птицата крила”, „Само разтвори ръце”, „Да погалиш земята”, „Мила мамо”, „Детство Исусово” (2003), на литературнокритическата студия „Детският свят – превъплъщения и идеи”, „Въздух за новороденото” (есета), „С планини от въздух на гърба си” (есеистичен роман), „Душата и нейната сянка” (етюди върху обичаи, вярвания, представи), “Проклятия” (2006, роман).

За стихотворението си “Отвеждане на патриарх Евтимий” получава голямата награда на фондация “Св. Евтимий патриарх Търновский”.

Негови творби са превеждани на чужди езици. Носител е на наши и чуждестранни литературни награди.

Поклон пред светлата му памет!

Съюз на българските писатели

Поклонението ще бъде на 9 декември 2017 г., събота, в 10.30 часа в Дома на покойника на Централните софийски гробища. Опелото ще бъде в църквата „Успение Богородично“ от 11 часа. 

************

Иван Серафимов
21.07.1944 г. – 6. 12. 2017 г.

1. Единствено смъртта
   на рождество е равна.
   И бурята среднощна,
   дървото полетяло.
   Отчаяно се смесват
   началото и краят
   във нежността най-малка,
   във ласката случайна!

2.

И НИКОГА НЕ СТАВАТ ЧУДЕСА,
и няма нищо вечно на земята.
Отива си орел и по пръстта
престава да се плъзга сянка.

И всички забелязват тази смърт –
косачи се облягат на косите,
децата продължават да крещят
и продължава да се рони жито.