Бойко КОЦЕВ

първи постоянен представител на Република България в Европейския съюз (2007 – 2012),
извънреден и пълномощен посланик на Република България в Руската федерация (2012 – 2018),
представител на Република България в Международната банка за икономическо сътрудничество (2018)

На общоевропейските банкноти вече се появи надпис на кирилица – ЕВРО. Това решение не беше постигнато лесно. Трябваше да бъдат преодолени много сериозни трудности, като се приложат професионални умения, такт, дипломатичност и много добро познаване на правилата и процедурите на ЕС.
През 2007 г. България стана първата държава членка на ЕС, чиято официална азбука е кирилицата. Още в документите за присъединяването, в превода на български език (т.нар. български алтернат), там, където става дума за единната валута, нейното наименование е написано също на кирилица: ЕВРО.
В онзи момент, обаче, никой не подозираше, че след няколко месеца ще възникне сериозен проблем – как да се изписва и произнася това понятие в официалните документи на ЕС? Европейската централна банка (ЕЦБ) настояваше, че понятието „евро“ (EURO), като валута, е технически термин и като такъв не трябва да се превежда, а следва еднообразно да се пише и произнася на всички езици в Евросъюза. Съответно постави ултимативно въпроса и на български език да се пише и произнася като „еуро”. В тази насока бяха и дадените указания на секретариата на Съвета на ЕС. За изпълнението на тези указания еврочиновниците не разчитаха на човешкия фактор. Съгласно професионалните правила на ЕС преводачите могат да превеждат единствено от чужд на матерен език, т.е. на български език могат да превеждат единствено български граждани. Ясно беше, че българите няма да изпълнят лесно тези указания, поради което бяха внесени съответни промени в софтуера на програмното обезпечаване на преводачите. Така навсякъде и във всички документи на ЕС в преводите на български език понятието „евро“ автоматично се изписваше като „еуро“. Подобна транскрипция е неприсъща за българския език, поради което тази позиция на ЕЦБ беше абсолютно неприемлива за България. На практика това означаваше игнориране не само на кирилицата като трета азбука на Европейския съюз, но и на цялото безценно българско и славянско духовно наследство, както и на вековното ни културно богатство, свързвано с нея.
С появата си преди 1156 години кирилицата дава началото на нов важен етап в историята на славянските народи, а въвеждането на единната писменост се превръща в колосално културно събитие. Равноапостолите Кирил и Методий са провъзгласени от папа Йоан Павел II на 30 декември 1980 г. за Съпокровители на Европа. Векове наред Православната църква дълбоко почита както тях, така и учениците и последователите им, тези, които ни завещаха величественото християнско наследство, придаващо духовния облик както на църковната мисия сред нашите и останалите славянски народи, така също определящо и характера на самата българска култура.
Не можехме да направим компромис по въпроса за изписването на думата „ЕВРО“/ „EURO“ като „ЕУРО“. Това би означавало отказ от своята си азбука, от достойната история на своята духовност, от своя значим цивилизационен принос за развитието и обогатяването на европейската култура, обединяваща около 200 милиона човека, които споделят общи традиционни ценности.
Нашата страна проведе сериозна, добре аргументирана и професионално организирана дейност по отстояване на специфичния ни интерес, като основната тежест в тази „битка“ се падна на мен – постоянния представител на Репубика България при ЕС.
Отначало опитахме да защитим своята позиция и да докажем правото си с помощта на законите на граматиката и фонетиката. Така бяха постъпили гърците при приемането им в ЕС. Беше изучен в подробности гръцкия опит и използвайки тяхната аргументация, правехме опити за намиране на решение в тази плоскост. Вече, от дистанцията на времето, може да се каже, че тази посока не беше правилна. Тя не даде резултат и не успя да убеди администрацията на ЕЦБ и държавите членки на ЕС в безспорността на нашето искане. Европейската централна банка не прие нашите аргументи. Тя се обоснова с това, че ако се ръководи от граматичните и фонетичните особености на всичките 27 страни, членуващи в Евросъюза, това би могло да доведе до най-разнообразни варианти на превода и до правна неустойчивост, което пък от своя страна би довело до проблеми с функционирането на еврото. Но ентусиазмът и отдадеността на екипа, работещ за решаването на проблема в тази насока ни зареждаше с кураж и даваше нови сили на всички нас, които неуморно работехме за защита на нашето историческо и духовно наследство.
В създалата се ситуация положението допълнително се усложняваше от факта, че българската страна наложи резерва (нещо като „вето“ в процедурите на ЕС) върху Споразумението за стабилизиране и асоцииране между европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна, от 15.10.2007 г., понеже не приемахме българския алтернат, т.е. превода на споразумението на български език, където за първи път думата „евро” се изписваше като „еуро”. Нашите балкански партньори искаха по-бързо да вдигнем резервата, защото бързаха към своето членство и не искаха да ги бавим, според тях ненужно, във връзка с което упражняваха ежедневно натиск върху нашия политически елит. Другите държави-членки на ЕС наблюдаваха отблизо дали няма да сме поредната страна от региона на Балканите, която е готова да пречи на всичко и всички само и само да реши някакъв въпрос, който те не разбираха въобще. Имаха богат опит в това отношение от поведението на съседна Гърция за повече от 20-годишното й членство в ЕС.
Действията ни в тази ситуация бяха изключително важни. Трябваше да защитим нашия интерес, но по начин, който не поставя под съмнение желанието ни за развиване на общоевропейския проект и утвърждаването на европейската интеграция в интерес на всички. Нашите действия се следяха много внимателно от всички държави-членки, а поведението ни беше нещо като тест как да възприемат страната ни. Положението допълнително се усложняваше от факта, че ние провеждахме политика за утвърждаване на водещата роля на България в района на Югоизточна Европа. Създаването на „изкуствени” препятствия пред членството в ЕС за нашите съседи би уронило престижа ни и определено би нанесло щети на външополитическата роля на Блъгария в региона. В опит за намиране на оптималното решение проведох интензивни консултации с ръководството на МВнР и успяхме да съгласуваме позиция, при която българската страна не се отказва от защитата на интереса си и заявява ясно и категорично, че през следващия месец, когато Лисабонският договор (т.нар. Конституция на ЕС, която беше приета през декември 2007 г.) влезе за обсъждане и приемане, ние ще наложим резерва върху текста на български език. Междувременно, за да не бавим нашите съседи от Черна гора, предложихме в българския текст на Споразумението навсякъде вместо думата „евро“ да се използва международно утвърденият знак €. След като изпълних тези указания, трябва да се отбележи, че веднага спадна напрежението в Черна гора, защитихме позицията си на водеща страна в региона и отношението на държавите-членки на ЕС към България се измени кардинално. Докато до този момент ни разглеждаха с подозрение, че можем да бъдем поредната „промъкнала се” държава в организацията, която ще злоупотребява със своето членство за собствени и едностранни изгоди, пречейки на функционирането на ЕС, то след заемането на тази конструктивна по същество позиция, веднага се забеляза симпатия към нас като към страна, която твърдо отстоява свой специфичен национален интерес, но в рамките на общоевропейския проект. Така се появи може би единственият документ на ЕС, в който европейската парична единица не се изписва нито веднъж с дума, а навсякъде се използва международно признатият знак € (става въпрос за над 1000 страници текст).
В създалата се ситуация на нас ни оставаше единствено да се опрем на европейското законодателство, според което наименованието на общата валута трябва да бъде еднакво на всичките официални езици, отчитайки обаче съществуването на различни азбуки. Точно такова беше решението на Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. относно преименуването на ЕКЮ-то в ЕВРО и за поетапното му въвеждане като разчетна валута. Това означаваше, че всички, които пишат на латиница, следва да използват един и същи термин и той вече беше утвърден – EURO. България обаче влезе в ЕС със своята, нова за организацията азбука – кирилицата, което ни даваше право да използваме утвърдилия се у нас термин и да го изписваме на български език по утвърдения начин – „евро”. Но за да стане това реалност, беше необходимо консенсусното съгласие на всички държави-членки, както и на ЕЦБ.
Ето защо на следващото заседание на КОРЕПР II (органа на ЕС, който подготвя окончателно всички материали за срещите на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на ЕС) изложих подробно нашите същностни аргументи за използването на този термин в исторически и духовноценностен план, а така също и сериозните ни юридически аргументи, а именно че в българския текст на Договора за присъединяване на Република България към ЕС навсякъде се използва терминът „евро“. Договорът е ратифициран от парламентите на 27-те странии е утвърден от трите основни институции на организацията и техните правни служби. Той е обнародван във всички държави-членки, в официалния вестник на ЕС и е влязъл в сила. Очевидно е, че с тези юридически действия всички държави-членки и институциите на ЕС са възприели използването на този термин за правилен и юридически задължителен. Съгласно чл. 26 от Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. влезлите в сила договори следва да се изпълняват – „pacta sunt servanda“. В случай, че бъде приет друг подход, то би следвало да се предоговори и ратифицира отново във всичкинте 27 държави-членки нова версия на нашия Договор за присъединяване към ЕС.
Срещу нас обаче стоеше сериозна институция, която твърдо беше решила да отстоява своята позиция за неприемане на нашето искане. Администрацията на ЕЦБ, виждайки растящата за нас подкрепа, предложи компромис, при който в официалните документи на ЕС и на българската държава да остане изписването като „еуро”, а в повседневния живот (във вестниците, разговорния език и т.н.) да използваме утвърденото в нашата страна „евро”. Разбира се, това беше неприемливо за нас и категорично отхвърлихме този вариант. Тогава ЕЦБ поиска да докажем, че на кирилица думата „евро“ във всичките държави, използващи тази азбука, се пише именно така, понеже Мадридското решение даваше възможност при друга азбука да се използва изписан по друг начин термина, но това трябва да е еднакво за всички страни, които използват една и съща азбука – в случая Кирилицата. Може би ЕЦБ смяташе, че ние – страните, използващи кирилицата, няма да можем да се разберем помежду си и по този начин да мотивира отказа за българското искане. Предвид сложните и чувствителни в политически план отношения с някои от страните, ползващи кирилица, имахме съмнения в бързината на евентуални отговори на дипломатическа кореспонденция, а това беше важно. ЕЦБ искаше твърди уверения, че влизайки първа в организацията, България няма да предреши изписването на този термин по начин, който би бил неприемлив за следващите държави, които в перспектива някога ще станат членки на ЕС. В тази връзка решихме, че най-подходящо и безпроблемно е да направим справка на официалните сайтове на централните банки на страните, пишещи на кирилица. Навсякъде (в страните, кандидатстващи в ЕС, и в трети страни, които нямат никакво намерение да кандидатстват за членство) думата се изписваше като „евро“. Решихме се на този ход, защото бяхме сигурни, че този аргумент ще се приеме и е убедителен за държавите-членки и ЕЦБ.
И след този успешен за нас етап администрацията на ЕЦБ не се отказа, а продължи натиска върху нашата администрация и политически елит. Положителното за нас решение по този казус автоматично поставяше въпроса на общоевропейските банкноти да се появи надпис на кирилица – „евро“, а така също и ЕЦБ освен на другите езици да бъде изписано и на кирилица. Към този момент на банкнотите имаше изписване на валутата само на латински и гръцки език. Във връзка с това много категорично поставиха въпроса да се откажем от изписване на валутата на кирилица на евро-копюрите, защото щяло да струва много скъпо, няма технологично време за бърза подмяна на банкнотите, а такова било планирано едва за след 5-7 години. Българската страна прояви гъвкавост, като изрази съгласие да не се пристъпва незабавно към подмяна на банкнотите с оглед изписване валутата и на кирилица. Банкнотите да останат в същия вид, но при следваща емисия категорично настояхме валутата да се изписва и на кирилица.
Нашите усилия се увенчаха с успех и защитаваната от нас позиция беше приета и подкрепена на ниво посланици, т.е. от КОРЕПЕР II. Предвид обаче голямата тежест на ЕЦБ в системата на ЕС, правната служба на Съвета препоръча окончателното решение да бъде взето от държавните и правителствените ръководители на ЕС. Подобна среща предстоеше във формат Междуправителствена конференция по приемане на Лисабонския договор през декември 2007 г. При положително решение на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на ЕС, ЕЦБ би била длъжна да го приеме и изпълнява.
Смятахме, че останалата част от процедурата ще протече „автоматично“ и без проблеми. Вече се ползвахме с пълното разбиране и консенсусната подкрепата на държавите-членки, а и секретариатът на Съвета подкрепяше взетото на ниво посланици (КОРЕПЕР II) решение, като съответно даваше положителни препоръки в подкрепа на нашата позиция. Това обаче не се оказа така.
Прибалтийските републики след разпадането на СССР и придобиването на независимост се отказаха от използването на кирилицата и приеха латиницата. През продължителния период в рамките на СССР обаче използваха кирилицата, което наложи определени стереотипи. Съответно в техните общества се беше утвърдило използването на понятието „евро“. Подобно беше и положението в Словакия. При поставянето на въпроса за изписването на паричната единица на ЕС на български език ръководителите на тези държави поискаха това да се отнася и за тях. Разширяването на кръга и за държави, които не използват кирилицата, беше абсолютно неприемливо за ЕЦБ и даваше възможност да се отхвърли и нашето искане. Въпросът беше разгледан от Междуправителствената конференция във формат министри на външните работи и впоследствие във формат държавни и правителствени ръководители. При твърдата, добре аргументирана позиция, дипломатическите умения, проявата на много такт и с активната подкрепа на дипломатическата служба успяхме да убедим своите колеги, които в крайна сметка се отказаха от искането си и дадоха безрезервна подкрепа за България.
Получавах поздравления за това, че съм посланикът, най-бързо решил важен и специфичен национален интерес в рамките на ЕС, по правилата на ЕС и използвайки механизмите на ЕС. Това беше изключително приятно, но за мен беше ясно, че това е заслуга на целия екип, работещ по въпроса. В дадената ситуация изключително важен беше фактът, че по този въпрос всички институции в България заеха единна позиция. И независимо че имаше много силен натиск да приемем единната валута именно като „еуро“, в резултат на това единодушие, благодарение на дипломатическите умения и използвайки по един високо професионален начин правилата и процедурите на ЕС, ние успяхме да убедим своите опоненти в правилността на аргументите ни. По този начин успешно защитихме и съхранихме целостта на духовните си традиции. След два и половина месеца, изпълнени с трудни преговори и неуморни усилия, решението все пак беше взето. Това стана по време на междуправителствената конференция в Лисабон в края на 2007 г. кирилицата беше приета като равноправна азбука в ЕС и сега вече на новите общоевропейски купюри е напечатано на кирилица „ЕВРО“, а това е азбуката, на която пишат не само 8 милиона българи, но и повече от 300 милиона човека по света.