ЕВСАТИ БУРНАСКИ

ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ!

                   На Матей Шопкин

ЖИВЕЙ, когато имаш всичко

или от всичко си лишен

и късаш думите на срички,

за да не паднеш в техен плен!

ЖИВЕЙ, когато от тревата

орониш първата роса

и търсиш в утрото приятел

на детските си небеса!

ЖИВЕЙ, когато ти се плаче

или до плач си отвратен.

От бели вълци и гризачи,

които ровят в твоя ден!

ЖИВЕЙ, с умората на всеки,

сънувай неговия сън!

И ако всичко си отрекъл,

повикай слънцето отвън.

ЖИВЕЙ, когато те разлюбят

светкавици и ветрове

и нежността започне грубо

метални устни да кове!

ЖИВЕЙ, с гласа и препирните

на малките си дъщери!

Изстинеш ли съвсем, опитай

ледът искра да сътвори!

ЖИВЕЙ, дори да си измамен

от собствената си съдба

и вместо да усетиш рамо,

усещаш нечий нож в гърба.

ЖИВЕЙ за всичко! А когато

животът вече изгори,

вдигни се пак и без остатък

останките му събери.

ЖИВЕЙ и всяка адска жега

с капчукова вода полей!

Дори да ти коват ковчега

живей, приятелю, ЖИВЕЙ!