Анжела ДИМЧЕВА
Умението да пишеш не се получава с диплома по творческо писане. Това доказва с мемоарите си професорът от Минно-геоложкия университет Владко Панайотов, който е дългогодишен евродепутат. Премиерата на неговия тритомник „Срещата на две хилядолетия през моя поглед” (изд. „Захарий Стоянов”) се състоя на 19 ноември 2021 г. в изисканото пространство на Музей-галерия „Анел”, при задължителната квота от 30% присъстващи. Събитието отбеляза и 70-годишнината на Панайотов. Гостите бяха посрещани от издателя Иван Гранитски и поета Ангел Симеонов – собственик на хотел „Анел”. Сред официалните гости бяха Алексей Новосьолов – шеф на отдел „Култура” на Посолството на Руската федерация, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, Филиз Хюсменова – бивш министър, депутат и евродепутат, Таско Ерменков – дългогодишен народен представител.
Член-кор. Иван Гранитски говори подробно за творчеството на юбиляря: „Владко Панайотов е изумителна личност, един ренесансов, разкрепостен дух. Да си евродепутат е почти мръсна дума, но той е един от малкото, които имат реален принос за модерната българска държава. Книгите са една своеобразна панорама на последните 40 години, дейността му е интердисциплинарна: и научни разработки, които са публикувани в световни издания, и интервю с Тодор Живков, и разговори със световни лидери. Но престоят в Европарламента не изтощи неговата душа и той остана за наша радост блестящ саксофонист. Ще го чуете в края на нашата вечер”.
Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов връчи на член-кор. Владко Панайотов Златна значка „Иван Вазов” и поздравителен адрес, в който се казва: „За нас – писателите – е радостен факт, че Вие се изявявате като талантлив хроникьор на нашата динамична и противоречива съвременност, като в трите тома „Срещата на две хилядолетия през моя поглед“ описвате от различни гледни точки събития от световна значимост, срещи и разговори с президенти и министри, но и общуването Ви със знакови български интелектуалци като акад. Антон Дончев, акад. Георги Марков, Любомир Левчев, акад. Благовест Сендов, Тончо Русев и др. Като оценка за Вашето талантливо перо през април тази година Вие бяхте приет в Съюза на българските писатели. Очакваме ръкописа на следващата Ви книга с разкази и есета, която ще публикува издателство „Български писател”.
Ректорът на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” проф. д-р инж. Ивайло Копрев награди Владко Панайотов с „Почетен знак” на МГУ, а ръководителят на катедра „Обогатяване и рециклиране на суровини” доц. дтн Ирена Григорова му връчи „Юбилейна грамота”. С тези награди се отбелязва неговият цялостен принос като учен, преподавател и изследовател.
Пределно развълнуван член-кор. Владко Панайотов, каза, че това младо ръководство на МГУ ще изведе родната наука към нови висини. Той благодари за уважението, което получава от посолството на Руската федерация, и разказа спомени от пребиваването си като студент в Москва, от пътуванията си с различни държави и съвместната дейност с други депутати в Европарламента: „Поклон към всички колеги евродепутати, с които работихме изцяло за България! Особено благодаря на журналистите, които бяха непрекъснато с нас и отразяваха дейността ни. Поклон и към академиците Антон Дончев, Георги Марков, Васил Гюзелев – те са исполини, на които се гради културата, естетиката, силата на нашата нация. Техните думи в моите книги са трасетата, по които трябва да се движим всички”.
След официалната част гостите бяха забавлявани от група „Владко Панайотов Бенд”, където самият член-кореспондент свири на саксофон, а Таско Ерменков се включи като солист при изпълнението на „Позови меня тихо, по имени” и „Журавли”. Мотото на едночасовия концерт беше „Назад към 60”, а като солисти се изявиха двете внучки на Владко Панайотов. Гостите аплодираха виртуозните музиканти Ники Томов – китара и вокал, Михаил Желев – барабани, Борис Яначков – пиано, Пепи Попов – пиано, Иво Иванов – бас-китара, Александър Борисов – тромбон, Венцислав Благоев – тромпет, Владко Панайотов – саксофон, които изпълниха вечните хитове: Let’s Twist Again, El Condor Pasa, „Телефонна любов”, „Моя страна, моя България”, Always in my mind, Norma mia, On the Road и др.
В новинарските сайтове това долу се забранява и реших да пробвам тук….
Предприниматель Дина Гибсон рассказала о железно задокументированных осложнениях от вакцинации в США и Европе на примере базы данных VAERS и системы «желтых карт» в Великобритании (в России аналогичной системы просто нет –ковидные власти запретили медикам собирать информацию о смертях и осложнениях после прививок и нагло врут что их нет–РИА Катюша):
«Система регистрации ПВО VAERS была создана по предложению Конгресса США, за ложные сообщения в нее предусмотрено уголовное преследование. Единственная серьезная претензия к системе связана с тем, что она не показывает полную картину – в нее попадает от 1 до 10% всех возможных поствакцинальных осложнений. Зачастую подающим документацию врачам отказывают во включении в систему. С началом ковид-вакцинации в США и мире данные по ПВО в VAERS выросли минимум в два раза.
На 8 октября 2021 г. в системе были сведения о 16766 смертей (https://openvaers.com/) более 800000 осложнений разной степени тяжести, в том числе: 24805 постоянных инвалидностях, более 2000 выкидышей у женщин, 9470 миокардитов и т.д. Независимые аналитики считают, что на самом деле эти цифры занижены на порядок. (например известный израильский доктор Зеленко, вылечивший Трампа и многих других западных знаменитостей, только в США от вакцин уже умерло более 100 тысяч человек) И тем не менее, даже эти цифры сами по себе чудовищны. Они превышают количество умерших и пострадавших от всех 70 вакцин, существующих в США, за 30 лет, и как минимум в 500 раз (!!!) опаснее прививок от гриппа. (до ковида именно они считались самыми опасными)
Военный врач из США Тереза Лонг, которая отвечает за допуск к полетам экипажей военных самолетов, заявила под присягой, что она считает необходимым отстранять от полетов привитых пилотов и членов экипажей в связи с риском внезапной смерти и тяжелых поствакцинальных осложнений.
Не мога да разбера какво по—вече ги беси—дали защото е на руски,или защото са факти,неудобни некому,или и двете взети заедно.Като че ли наистина настъпват оруелските времена,а те и предпоследните….