ТОНИ ЛУНГАРСКА /СТИХОТВОРЕНИЯ

МЕЛАНХОЛИЧНО

 

Разпръсквам

сребърни мъгли

по  стъпките

на твоето мълчание.

Рояци

падащи звезди

са спомените

носещи страдание.

На тиха болка

жаркия поток

изгаря

тръпнещото време.

И тичам боса

с мътен взор.

Изчезна нишката

в тревите сухи.

Къде си?

Вятърът отнесе моя вик

и потопи ме

есенният ден

в облачното сиво

на изгубения миг.

 

 

 

ИДИЛИЧНО

 

В часа на бягащото слънце,

морето стене от вибриращи желания.

 

Преди да грейне месечина,

когато вятърът утихва.

 

Тогава между каменни постели

в лабиринт от мидени черупки

най-обичам да ме любиш!

 

 

 

УСЕЩАНЕ

 

Във друг живот

била съм лък –

ти, любимата посестрима стрела.

 

Полюшвахме се на кръста на богинята.

Един до друг,

един за друг,

един във друг.

 

Забележителна стрела с връх

кристален, пречупващ светлината.

Достойна за мойта тетива

от нежна самодивска свила.

 

 

 

 

DEJA VU

 

Потънах в две очи – вселената замря.

Погалиха ме рой искри

и спомен – миг в мене оживя.

Преплетоха се нишките на времето,

изпълнени с трепетно очакване.

Видение – Реалност. Може би.

Несбъднати мечти или изпълнени проклятия.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post Вестник „Словото днес“, бр.38, 2023
Next post ПОСЛЕДНИЯТ РОМАН НА АНТОН ДОНЧЕВ