Радoсвета ГЮЛЕВА
МОРЕТО В СИНЬO
Морето в синьо
е измислено от нас,
за да прилича на небето.
Което знае тайната.
Но
е така далече.
Морето в поезията на Тома Бинчев е огледало на небето.
Той се идентифицира с него:
„Морето за мен е съдба. Аз не го възпявам, аз преоткривам едно свое море. Да възпяваш нещо, значи да му се възхищаваш, това значи да му се прекланяш. Докато за мен морето е нещо равностойно. Рядко са ми необходими гларуси, шум на вълни, шумови ефекти, защото аз директно общувам с морето. Морето е измерение на нашата човешка същност. Изправени пред космическото му пространство, то става повод да се замислим кои сме, защо сме и да потърсим смисъла на съществуването в едни по-духовни сфери.” („Море, лято Бургас 2000”, представяне на стихосбирката „Морето в синьо”).
Слънчево и окъпано в синьо е творчеството на Тома Бинчев. То свързва свободата, движението и въздесъщността с образа на Морето, който се явява ключов в поезията на поета.
Силна, метафорична, многопластова поезия. Философия в дълбочина. Контрастно мислене, ярък пестелив рисунък и свободен стих.
С това се характеризира поезията на Тома Бинчев.
Докато Христо Фотев описва, то Тома Бинчев тълкува и обяснява Морето.
Емоционални доминанти, които определят духа на поезията на Тома Бинчев са: преклонението пред красотата на природата, смисълът и важността на семейството и човешкото битие, бунтът срещу пошлостта и несправедливостта, срещу закостенялостта и рутината.
Пясъкът никога няма да бъде начало –
той побеждава бездействайки. („Пясъкът”)
Съществуването в застой подобно на пясък поставя парадокса за присъстващо-отсъстващо време. Времето не се измерва чрез вещите, а само чрез човешката памет, която прави разлика между „сега” и „тогава” и ги свързва в последователна верига.
Гърмящата стена на водопада
е изтъкана само от живот.
Но монотонна – може ли да има смисъл? („Водопадът”)
Поетът често използва глаголи и прилагателни, внушаващи звук, аромат, цвят, които дават пълнокръвност на текстовете му. („Село”, „Часовникът”, „Кораби невидими”).
Творбите изпъкват с органичност и силно присъствие на провокация към въображението на четящия и неговите сетива, които пряко участват в моделирането на образи.
Поезията на Тома Бинчев привлича и очарова със своята актуалност и значимостта на проблемите, които поставя. Бинерните опозиции добро-зло, горе-долу, море-небе, пошло-извисено, светлина-мрак често се появяват в текстовете му.
Не случайно Вихрен Чернокожев го нарича „Петрарка на морето“. („Антологичният Тома Бинчев” – LiterNet, 30.12.2008, № 12 /109/)
Защото:
Каквото и да си говорим –
две са началата:
едното – в низкото, а другото – там горе.
И изборът е винаги написан на челата ни.
…
Страхът не може да е формата на битието.
…
Докато все още стои отворено над нас небето –
да се изправим, колкото и да ни коства,
за да му кажем, че ние има. Но на глас. („Каквото и да си говорим”)
И в тази адски-непрогледна нощ
морето съществува:
то е живо –
присъства,
разпорежда се
и доминира –
защото има глас. („Глас”)
Цикълът „Свободни сонети” на Тома Бинчев е фин, красив протест срещу пошлото, монотонното, несправедливото и душевната нищета. В поетичен диалог чрез стихотворения поетът общува с приятелите си, както и те с него.
***
На Христо Фотев
Защо измисли този град.
Не ти ли стигаше утехата да съчиняваш.
Ти имаш всичко: думите, дърветата,
сълзата, изгрева… Посегна на душите ни.
Тъй краткия живот кога ти стигна
от светлия седеф на нашите души
да вдигнеш град, без времето да го докосва
и никога да не успее да го разруши.
Надеждите, възторга… Цяла приказка.
И как ти хрумна да започнеш отначало.
Къде е поводът – и ние да го видим.
Но пръв посегнал, ти пое ли риска
за този град, във който ще блуждаят
душите ни, усмихнато-зазидани. („Свободни сонети”)
Отговорът се крие в друго стихотворение на Тома Бинчев:
Пеперудата гледа града и живота с крилете си.
(„Пеперудо, ти гледаш”)
Емблематичен за автора e триредовият цикъл „Числа” – наниз от афористични мисли, които отново провокират читателя да стане съавтор и съпреживее написаното като му придаде свой подтекст и смисъл. Ето някои от тях:
***
Градът
без храм
е купчина от къщи.
***
Демокрация
без свобода
е мълчаливо робство.
***
Пристъпвай по-внимателно –
тревата
има памет.
В стихотворенията си за възрастни Тома Бинчев не се стреми към рими, които да впечатляват читателя. Поезията му е силно увличаща и образна.
Поезията за деца обаче е изпълнена със звънки рими, които спомагат за по-лесното четене и запомняне на тестовете. Тома Бинчев възпитава чрез игра екология на мисълта и сила на духа у мъничките, които се учат да четат и пишат.
Пособията за деца предлагат инегративно обучение чрез когнитивен и афективен подход и придобиването на знания чрез преживявания.
И неслучайно стихотворенията на носителя на националните награди „Стоян Дринов”, „Петко Р. Славейков” и до днес изпъстрят страниците на буквари и читанки, редом до имената на най-добрите класици в българската литература за деца.
Спира слънцето и пита:
– Как се сбрахте в тази пита?
Малка семка му отвръща:
– Тя е родната ни къща!
Може да е малко тясна,
Но за нас е най-прекрасна! („Слънчогледовата къща”)
***
Петър Рано се събуди,
тръгна Петър да се труди,
а по пътя – пеперуди…
Пеперуда му се чуди:
Вместо Петър да се труди,
Петър гони пеперуди?!
Пъстро ято – пърха лудо!
Ех, че пеперудочудо! („Перерудочудо”)
Текстовете са пълнокръвни, одухотворени, игриви и забавни, подобно на самите деца. Над десет от тях са превърнати и в песни.
И ако Димитър Танев през 1980 г. в сп. „Пламък” определя дебюта на Тома Бинчев като впечатляващQ и се пита дали той ще остане между утрешните факлоносци на поезията, или ще бъде само нейн верен ентусиаст и страдалец, то днес, 45 години по-късно, ние знаем: Тома Бинчев остава трайно в българската литература със стойностното си творчество.Добър и благороден човек, аристократ със синя кръв.
Морето има синя кръв.
От висотата на ронливия ни бряг
се вижда ясно:
пулсиращите му артерии,
задъханите вени,
капилярите – така изящни,
Че морето
Накрая се превръща в светлина. („Синя кръв”)