МЪЖЪТ НА…

На 20 е… волна птица –

лети високо, с победен вик:

не търси нито цар, нито царица

и пришпорва времето с… камшик.

На 30 е… ветропоказател –

галят го все топли ветрове:

в живота няма още знаменател

и берат се лесно вкусни плодове.

На 40 е… колело на махалата –

който докопа го, върти насам-натам:

а вечер се чуди пред вратата:

„Кому ли  вкъщи пак не е таман!?“

На 50… на кръстопът е:

надясно са широките

семейни коловози,

наляво – път тесен и опасен е –

ала към любовните чертози…

На 60… е сред поле широко –

събира жито, натежало с клас:

Слънцето се качва нависоко –

не бие ли за отмора вече час!

На 70 е… вече „стара пушка“ –

в общата пусия не шуми,

ала хване ли сърна на мушка,

с халосни патрони не гърми.

На 80 е… кошер същи –

все още жужат и пчели,

ала вече са присъщи

и неносещите мед… оси.

На 90 е… лодка без кормчия –

зад хоризонт, в застинало море:

но не проклина орисия,

а скришом се обръща към небе.

На 100… вече е енигма:

дали бленува по несбъдната мечта!?

Не мисли ли за лято, за вършитба,

или търси още… живата вода!?

ЖЕНАТА НА…

На 20… е като цигулка –

настроена за любов, а не за булка: животът е безкрайна песен

и трънливият му път е… лесен.

На 30… е като вулкан,

все още чака Добрия великан:

ала каквото Бог даде,

ще го срещне с ум и от сърце.

На 40… е ледоразбивач –

на урагани тя е смел ездач:

с буен огън ледове топи,

а и в плитък залив не стои.

На 50… е пита с мед,

а и още я спохожда и късмет:

времето все още не тежи –

животът е кълбо от любов

и от лъжи.

На 60… е изтребител –

огнище брани от вредител:

ала отвори ли се парашут,

нанася тя пореден шут.

На 70… е втора младост

и денят през зима

носи още радост:

а лете е на стария балкон,

с деца лови и покемон.

На 80… е като бреза,

сама сред младата гора:

ала, макар и в сянка,

още има сили за… една седянка.

На 90… до прозореца стои –

приятели, а и звезди, брои:

и моли се небесната пътека

от земната ѝ да е… по-лека.

На 100… е Ева съща –

Адам ще търси и в небесна къща:

и весели ни с бодър смях,

че любовта – не е тя грях…

ПЕСНИЧКА ТАКАВА…

Край Дунав си живеем,

даже си и пеем:

а там –  в реката Нил,

да си дебне… крокодил.

На висока Витоша седим,

в ръцете сандвичи държим:

а там – в ледените Алпи,

да секат ели за… талпи.

При пролетния зов

в Делиормана сме на лов:

а покрай пустинята Сахара,

да си обикаля лъвица… стара.

Край морето си клечим,

и чорбица с цаца си варим:

а там далече – в Океана,

да се плашат от… акула бяла.

От две неща боим се ние –

да не чуят туй вълните:

случайно да не настинем

и на пазар… да не се минем.

Напук на тия и ония,

така живеем тихо ние:

макар и мъничко снишени

от бури сме… неповалени.