Лияна ФЕРОЛИ
ТИЛЬО ТИЛЕВ: РАЗТВОРЍ СЕ В ОКЕАНА, ЗА ДА СИ САМИЯ ОКЕАН
Неотдавна димитровградският писател-физик Тилю Тилев издаде третата си книга с квантови афоризми „Поглед встрани”. Тя е дело на Издателство „Български писател”. На 25 март той става на 84 години, но едва сега навлиза в най-активната си творческа сила и зрялост. Ще чества този завършен 12-годишен цикъл от интересния си живот точно на Благовещение.
С един от афоризмите си в нея той казва, че истинските неща са поетични. А знаем, че най-древните хора са общували с един напевен, стихотворен език, възникнал от Първословото. Също и, че поетичната интуиция черпи вдъхновение от този Първоизвор, от който се извежда и архаичното религиозно съзнание.
Тильо Тилев ни помага и да разберем, че подобно на неговото слово, разбулва скритите, езотеричните истини, стигащи до корените на нещата, обновява и трансформира човешкото съзнание. Развива творческото мислене, провокира въображението, одухотворява и обновява чрез едно по-висше познание. Развива и едни нови духовни сетива за досег с имагинерността – невидимата, вездесъща, Божествена мрежа на въздействие, втъкана и в нас, и във всичко около нас.
За да можем и ние да надникваме в необозримия и непознаваемия свят. А сега, когато сме пред прага на една тотално реформационна епоха, включваща неделимите, взаимодействащи си и постоянно движещи се компоненти, имаме повече от всякога нужда да открием единствено възможните опорни точки в една нова парадигма, в която ще доминират нестандартните, нелинейните и не толкова логичните размисли и обяснения. И Тильо Тилев е повече от сигурен в това, след като казва: Мигът надживява времето и връзката ни с Вселената е моментна и вечна. Докато сигурността е бягство от свободата, а оцеляването е в обновяването… Убеден е също, че започналото днес велико напрежение носи и спасение. И големите негативни натрупвания водят към един тотален поврат. Затова хората вече започнаха да търсят модели на вътрешна устойчивост, осъзнавайки, че външните структури се променят бързо и, че истинската стабилност идва от нашата дълбинна същност, от духовната ни свързаност.
Че само в нашите глъбини намираме духовното знание, че всяко поредно въплъщение е поток, който трябва да се пресече, за да излезем отново в Надземния свят. А всяко пресичане означава и поглед встрани, разширяващ страничния ъгъл на виждане, също и отваряне на сърцето за повече баланс и хармония.
Но този поглед не избягва, не минава извън, само подкрепя различни духовни версии, качества, намира духовни сътрудници, не отхвърля доброто, ценното в другите. Защото в разпластяването на духовността има една постоянна нишка, идваща от единния корен на Всемирния Отец, която прокарва единството в различието.
Тоест, погледът встрани може и да не засенчи, да не изкриви Главната посока към този изначален Корен. Защото ние сме вън, но и вътре в Универсума. И ако имаме квантовия поглед на субективността и абстрактността, ни казва Тильо Тилев с новата си книга „Поглед встрани”, няма да изгубим правилната посока.
И ще можем да се разтворим във Всеобщия Океан, да станем желана и допълваща го със своята вибрация част.
ТИЛЬО ТИЛЕВ
Себепознанието е богопознание
Мигът надживява времето.
Връзката ни с Вселената е моментна и вечна.
Синхроничността е вездесъщието на Вселената.
Разтвори се в Океана, за да си самия Океан
Истинските неща са поетични.
Не побеждавай, а се възхищавай.
Не се доказвай, а се намери.
Умът онемява, когато душата ликува.
Опитът е изминат път, но не и пътят.
Обуздаването ти натрупва сила.
Не се трансформираме, защото се адаптираме.
Избор се прави не по път, а на кръстопът.
Без грешки не се става безгрешен.
Доброто и злото са едно, само мястото и времето ги разделят.
Бягаш ли от злото, то нараства. Приеми го, за да се смали.
Злото е победено, когато съзреш доброто у него.
Блясъкът на славата гаси искрата.
Тъмнината е светлина на всевиждащите.
Несъвместимото обяснява необяснимото.
Нищо не е важно, всичко е значимо.
Това, което искаш само за теб, скоро ще го загубиш.
Чудото е резонанс.
Смисълът на следването е в разминаването.
Всичко видимо в основата си е невидимо.
Хубавото се обезценява, ако продължава.
Изпреварването е невъзможно без крачка встрани.
Любовта и Свободата са свързаност без обвързаност.
Любовта е и болка, и удоволствие, разделим ли ги – тя изчезва.
Истината не е по средата, а извън рамката.
Всеки единствен отговор е съмнителен.
Пълнотата не е в напълването, а в изчистването.
Прозрението е да виждаш в прозрачното.
Противоречията не си противоречат, взаимно се допълват и подсилват.
Оцеляването е в обновяването.
Лечениетое в баланса, а развитието – малко встрани.
Самоунищожението е следствие от самоспасението.
Сигурността е бягство от свободата.
Висшето не е извисеното.
Ако си намерил човек в човека, намерил си Бог.
Себепознанието е богопознание.
Квантови афоризми от новата книга на Тильо Тилев „Поглед встрани” – 3