ПРИСЪСТВИЕ
„Подражавай на тези, които живеят праведно
и техният живот и дела запечатай в сърцето си…“
Св. Василий Велики
Изтича музиката като цвят…
По дланите на времето изтича.
От дългите и светли върхове
на радостта и зелените предели…
От нежните пространства над очите,
от вечните килии на сърцата,
от тихите интимни измерения
изтича музиката като цвят…
И оживяват в мене световете
на сбъднати и бъдещи поети.
От тайните лавини на сърцата,
от лавата гореща на душите…
…Изтича музиката като цвят.
НЕЖНО
Искам да помилвам с очи Прага,
както гледаме влюбено жена – от
косите до глезените…
Ярослав Сайферт
Очите ти са хубави
и топли,
не са познали есента
и обещават
смях и тихи думи,
когато ласкаво пристъпя
вечерта,
когато уморените дървета
събират
птичи глъч и самота.
В такава вечер,
ласкава и южна,
неволно в нас
се ражда любовта…
КРАСИВ Е ТОЗИ БЕЗПОРЯДЪК
Не можеш да полетиш, ако не стигнеш ръба
на пропастта…
Никос Казандзакис
Красив е този безпорядък.
Привиден хаос, светлина…
И безметежност във предела,
и тази чиста синева,
която меко те обгръща…
…И ставаш фин – като глухарче,
и си готов да отлетиш –
между небето и земята
с един въздушен експлозив –
наречен стих, мечта и песен,
наречен Обич и Тъга,
която тихо те прорязва,
по билото на вечерта.
…Смирен от тази яснота,
от простотата на нещата –
пристъпваш тих и извисен…
…В пространството и на земята.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПОЕТА
Талантът е игла. Гласът конец.
Смъртта на края слага в ред нещата…
Йосиф Бродски
На Георги БРАТАНОВ
Побелял, но с душа от камбана,
уморен се завръща поетът…
Няма я Тунджа, а градът е смълчан
и е тихо, и е тягостно тихо.
Светва лампата в скъпия дом
и антена прострелва небето…
Ще ви потрябвам, казваше той –
съдбата на Омир докоснал…
Ще ви потрябвам… повтаря душата,
а е тихо, а е тягостно тихо…
… И звучат думите – светли, пророчески
във олтара красив на Небето!
ЗАЛАГАМ НА ДОБРОТО У ЧОВЕКА
Бъди себе си: всичко
друго вече е заето…
Оскар Уайлд
Това е моят честен кръст,
защото вярвам в бялата пътека
дори когато мрак тежи над нас.
Това е може би голямата илюзия,
която ще ме мами цял живот.
Дори да е така –
да бъда лъган,
дори да се присмиват зад гърба ми…
Това ще бъде моят честен кръст –
до края…
… Защото вярвам във доброто у човека!
ОТКРОВЕНИЯ
На Тони
Не мечтаеш ли, времето спира…
Орхан Памук
Ти си толкова хубава
в този час мекозвезден…
Събирам те в себе си,
с всички твои думи и жестове.
Изграждам те в душата си,
извисявам те – тихомълком.
Толкова ми е хубаво,
очите пеят слънчево…
Искам света да прегърна,
а всъщност съм в твоите устни…
Меко докосвам изгрева,
тихо долавям думите…
… Извисявам те – тихомълком,
в този свят по човешки звезден!
НАГРАДИТЕ
Давай цялата печалба и победите на
другите, вземай цялата загуба и
пораженията за себе си…
Тибетска мъдрост
Те са изстрадани усилия
и често най-горчива скръб.
За неща отдавна доказани,
които повече не могат да мълчат.
На подиума строг и вечен
тежат неписани слова…
… А написаното ще остане,
ако е белязано с кръвта.
МАМА
Живея аз от никого нечута,
а цялото небе живее в мен…
Петя Дубарова
Някой ме докосва във съня…
Литват бели пеперуди.
Слънцето е слязло до очите ми.
Толкоз близко – жари, жари…
Чувам смях и тихи стъпки.
Утрото ли иде?
Някой слага устни на челото ми.
Някой ме докосва във съня.
СРЕБЪРНАТА ТАБАКЕРА
В памет на баща ми
Забравили уханието на своето детство,
човек остава да живее като овъглено дърво
Габриел Гарсия Маркес
Баща ми пушеше „Слънце“ и „Златна Арда“.
Вземаше бавно цигара от сребърната табакера,
леко и галещо я близваше с език
и запалваше с явна наслада.
Така си почиваше и му беше хубаво.
Нищо, че майка му се караше,
че ѝ одимява душата.
Беше ни светло.
Баща ми пушеше и си почиваше.
Аз подскачах край него и се
радвах на къбълцата синкав дим…
… И днес, когато баща ми го няма,
гледайки сребърната табакера си мисля,
колко спокойно беше моето детство!
БОЛКАТА
В памет на Атанас ДАЛЧЕВ
Пепелта е по-достолепна от пясъка,
защото е горяла…
Еврейска поговорка
Тя ражда красотата и възторга…
И прилива на оня топъл ден,
във който ти не можеш да не кажеш
събираното дълго в теб и мен…
А то е зряло толкова години,
събирало е сок и светлина.
Тежало е в неказаните думи,
боляло е от много самота.
Невинно като първа детска стъпка,
като заръка на отиващ си човек,
най-свидно като майчината дума,
събудила закътан извор в теб…
Извайвай търпеливо, всеотдайно –
до прилива на оня топъл ден…
… Във който болката ще стане песен
и цвят – във утрото спасен!
СПОМЕН ЗА ИКАР
В памет на Стефан ПРОДЕВ
Не са виновни твоите очи,
а нашето безочие…
Любомир Левчев
Дълго ще болят очите
от спомена за слънце,
а полетът
към него ще им спомня,
че са живели някога.
Така е. Винаги тъгуваме
за толкова отминали неща.
Отлитат облаци, отлитат птици.
И пролет сменя есента.
Остават спомени,
деца,
които ще поемат радостта ни
и утре щедро ще я раздадат.
Живеем,
дълбаем скала,
за да намерим извор някой ден…
За нечии очи, от жажда ослепели.
ПРОЩАВАНЕ С ДЖАГАРОВ
В живота трябва да се втурнеш
с много любов и малко лудост…
Франко Неро
Една бяла риза,
един черен перчем
и горящи от болка очи…
Къс от време.
Мотив за небе…
И приятел,
предпочел да мълчи,
вместо да падне на колене.
Една бяла риза,
един черен перчем
и горящи от болка очи…
… Един тъжен декември
и море, море от души
като длан
за последното сбогом.
4 декември 1995 г.