ПРИСЪСТВИЕ

 

„Подражавай на тези, които живеят праведно

и техният живот и дела запечатай в сърцето си…“

                                                Св. Василий  Велики

 

Изтича музиката като цвят…

По дланите на времето изтича.

От дългите и светли върхове

на радостта и зелените предели…

От нежните пространства над очите,

от вечните килии на сърцата,

от тихите интимни измерения

изтича музиката като цвят…

И оживяват в мене световете

на сбъднати и бъдещи поети.

 

От тайните лавини на сърцата,

от лавата гореща на душите…

 

…Изтича музиката като цвят.

 

 

НЕЖНО

 

Искам да помилвам с очи Прага,

          както гледаме влюбено жена – от

          косите до глезените…

Ярослав Сайферт

 

Очите ти са хубави

и топли,

не са познали есента

и обещават

смях и тихи думи,

когато ласкаво пристъпя

вечерта,

когато уморените дървета

събират

птичи глъч и самота.

В такава вечер,

ласкава и южна,

неволно в нас

се ражда любовта…

 

 

КРАСИВ Е ТОЗИ БЕЗПОРЯДЪК

 

Не можеш да полетиш, ако не стигнеш ръба

          на пропастта…

                                                Никос Казандзакис

 

Красив е този безпорядък.

Привиден хаос, светлина…

И безметежност във предела,

и тази чиста синева,

която меко те обгръща…

…И ставаш фин – като глухарче,

и си готов да отлетиш –

между небето и земята

с един въздушен експлозив –

наречен стих, мечта и песен,

наречен Обич и Тъга,

която тихо те прорязва,

по билото на вечерта.

…Смирен от тази яснота,

от простотата на нещата –

пристъпваш тих и извисен…

 

…В пространството и на земята.

 

 

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПОЕТА

 

Талантът е игла. Гласът конец.

          Смъртта на края слага в ред нещата…

                                                Йосиф Бродски

 

На Георги БРАТАНОВ

 

Побелял, но с душа от камбана,

уморен се завръща поетът…

Няма я Тунджа, а градът е смълчан

и е тихо, и е тягостно тихо.

Светва лампата в скъпия дом

и антена прострелва небето…

Ще ви потрябвам, казваше той –

съдбата на Омир докоснал…

Ще ви потрябвам… повтаря душата,

а е тихо, а е тягостно тихо…

… И звучат думите – светли, пророчески

във олтара красив на Небето!

 

 

ЗАЛАГАМ НА ДОБРОТО У ЧОВЕКА

 

Бъди себе си: всичко

                   друго вече е заето…

                                      Оскар Уайлд

 

Това е моят честен кръст,

защото вярвам в бялата пътека

дори когато мрак тежи над нас.

 

Това е може би голямата илюзия,

която ще ме мами цял живот.

 

Дори да е така –

да бъда лъган,

дори да се присмиват зад гърба ми…

Това ще бъде моят честен кръст –

до края…

 

… Защото вярвам във доброто у човека!

 

 

ОТКРОВЕНИЯ

 

На Тони

 

Не мечтаеш ли, времето спира…

                                                  Орхан Памук

 

Ти си толкова хубава

в този час мекозвезден…

Събирам те в себе си,

с всички твои думи и жестове.

Изграждам те в душата си,

извисявам те – тихомълком.

Толкова ми е хубаво,

очите пеят слънчево…

Искам света да прегърна,

а всъщност съм в твоите устни…

Меко докосвам изгрева,

тихо долавям думите…

 

… Извисявам те – тихомълком,

в този свят по човешки звезден!

 

 

НАГРАДИТЕ

 

Давай цялата печалба и победите на

          другите, вземай цялата загуба и

          пораженията за себе си…

                                      Тибетска мъдрост

 

Те са изстрадани усилия

и често най-горчива скръб.

За неща отдавна доказани,

които повече не могат да мълчат.

На подиума строг и вечен

тежат неписани слова…

… А написаното ще остане,

ако е белязано с кръвта.

 

 

МАМА

 

Живея аз от никого нечута,

а цялото небе живее в мен…

                             Петя Дубарова

 

Някой ме докосва във съня…

Литват бели пеперуди.

Слънцето е слязло до очите ми.

Толкоз близко – жари, жари…

Чувам смях и тихи стъпки.

Утрото ли иде?

Някой слага устни на челото ми.

Някой ме докосва във съня.

 

 

СРЕБЪРНАТА ТАБАКЕРА

 

В памет на баща ми

 

Забравили уханието на своето детство,

                   човек остава да живее като овъглено дърво

                                                Габриел Гарсия Маркес

 

Баща ми пушеше „Слънце“ и „Златна Арда“.

Вземаше бавно цигара от сребърната табакера,

леко и галещо я близваше с език

и запалваше с явна наслада.

Така си почиваше и му беше хубаво.

Нищо, че майка му се караше,

че ѝ одимява душата.

Беше ни светло.

Баща ми пушеше и си почиваше.

Аз подскачах край него и се

радвах на къбълцата синкав дим…

 

… И днес, когато баща ми го няма,

гледайки сребърната табакера си мисля,

колко спокойно беше моето детство!

 

 

БОЛКАТА

 

В памет на Атанас ДАЛЧЕВ

 

Пепелта е по-достолепна от пясъка,

          защото е горяла…

                             Еврейска поговорка

 

Тя ражда красотата и възторга…

И прилива на оня топъл ден,

във който ти не можеш да не кажеш

събираното дълго в теб и мен…

А то е зряло толкова години,

събирало е сок и светлина.

Тежало е в неказаните думи,

боляло е от много самота.

Невинно като първа детска стъпка,

като заръка на отиващ си човек,

най-свидно като майчината дума,

събудила закътан извор в теб…

Извайвай търпеливо, всеотдайно –

до прилива на оня топъл ден…

 

… Във който болката ще стане песен

и цвят – във утрото спасен!

 

 

СПОМЕН ЗА ИКАР

 

В памет на Стефан ПРОДЕВ

 

Не са виновни твоите очи,

          а нашето безочие…

                             Любомир Левчев

 

Дълго ще болят очите

от спомена за слънце,

а полетът

към него ще им спомня,

че са живели някога.

Така е. Винаги тъгуваме

за толкова отминали неща.

Отлитат облаци, отлитат птици.

И пролет сменя есента.

Остават спомени,

деца,

които ще поемат радостта ни

и утре щедро ще я раздадат.

Живеем,

дълбаем скала,

за да намерим извор някой ден…

 

За нечии очи, от жажда ослепели.

 

 

ПРОЩАВАНЕ С ДЖАГАРОВ

 

В живота трябва да се втурнеш

          с много любов и малко лудост…

                                      Франко Неро

 

Една бяла риза,

един черен перчем

и горящи от болка очи…

Къс от време.

Мотив за небе…

И приятел,

предпочел да мълчи,

вместо да падне на колене.

Една бяла риза,

един черен перчем

и горящи от болка очи…

 

… Един тъжен декември

и море, море от души

като длан

за последното сбогом.

 

4 декември 1995 г.