ПИСАТЕЛИ
Нашият свят е почти нереален…
Чуваме се внезапно,
често говорим за други светове
и за хора, които вече ги няма.
Мисля си за тази странна орис
и на кого сме вече нужни.
… Ние, разказвачи на светове,
в повечето случаи самотни и тъжни!
ПАСТОРАЛ
На Негово Високопреосвещенство
Сливенския митрополит Йоаникий
”От слънце до слънце Бог извлича
мелодии от своите създания…”
Габриела Мистрал
Да гледаш Храма
и да те огрява Слънцето…
… Небесна, земна красота.
Колко малко трябва на Човека,
за да усети Бога и Света!
ЖЕНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Толкова хубави…
Толкова дивни.
Като тъмна медовина,
като вино – барут.
Кехлибар и злато,
ненагледни, чудни…
… Бели като мляко,
страстни като нощ,
вечни като Обич!
ЗИМНО МОРЕ
Всеки сам за себе си е болен,
всеки сам за себе си умира…
Андрей Германов
Една вълна събирана от лятото,
докосна моя бряг внезапно.
Отдръпна се и яростно се плисна
в солта на моите вълнения.
Събирани те бяха цяло лято,
събирах ги с любов и нежност,
защото всеки носи в себе си –
едно море, бушуващо през зимата.
Тогава идва трайният сезон,
закотвен от събирани вълнения,
тогава във сърцето – вълнолом
се бият глухо носени стенания.
Едно море очаква всички нас,
не можем да избягаме от него…
…То носи нашия невидим свят
и яростно поглъща суетата.
РЕКАТА
На Андрей Андреев
Сънувам я от детството.
Сънувам я и днес.
Небето притаила в тихи гънки,
със хладина, която и до днес…
…Събужда красота в очите ми.
НАЧИН НА ЖИВОТ
На Тони
Изкуство е да можеш да се радваш
на чуждия успех и красотата…
От болката на самотата
да виждаш еликсира на живота. …
В душата ни се срещаха със грохот
неравните вълни на свободата,
усмихната във утрото ни чака,
Надеждата – добрата непозната. …
Със тебе вече толкова години
сме част от въздуха на този град.
Приехме и горчилки, и възторзи –
за нас това е начин на живот.
…Простри ръка и усмихни се,
след нас ще бъдат нашите деца…
…Богати сме със верните приятели,
щастливи сме със нашата съдба!
ТАЙНА
На Кольо Георгиев
Тук се говорят велики неща.
И всеки страшно си вярва.
„Вярно е“, че сме на ход,
в поредната „битка епична“.
Аз им се радвам, мълча…
Имам си своята тайна.
…Просто си мисля за тебе,
а те говорят „велики неща“
и всички „страшно си вярват“!
БАЩА МИ
„Човек умира толкова пъти,
колкото пъти погребва свои близки”.
Публий Сир, из „Сентенции”
Баща ми, лек като перце,
във бяла, свята нощ пътува.
Към новия си звезден дом,
поръсен с болка и умора…