От книгата „Рисунки по водата“ (Издателство „Български писател“,С.,2023)
И в тази своя книга Тенко Тенев продължава да заселва светлината със словесни рисунки, които имат способността да даряват погледа с наситени цветове, а мислите ни се обогатяват от проникновените послания, кореспондиращи с прецизно подбрани цитати и посвещения на скъпи за автора хора. Той пътува през лабиринтите на годините и прегръща сенките на вече отишли си от света и силуетите на живи негови приятели и близки. Тази близост е бронирана с нежни спирали, които наподобяват водни кръгове, където материалното отстъпва място на духовната симетричност, наподобяваща цветна катедрала.
Боян Ангелов
МИСИЯ
На Антон Дончев
Пътуването по света носи много радост
на човека и една, не най-малката,
е завръщането у дома…
Иво Андрич
Красива е земята ни, красива…
И щедра като благослов.
Очите ни съзират върховете
и устните долавят всеки зов.
И тишината пада развълнувана,
в опалите на едрите звезди…
И думите намират очаровани,
най-крехките, интимните стрели.
И трепетно звучат като открития,
закътан извор, шепнещи треви…
… И тиха, и молитвена България,
изписана във въздуха трепти!
ОБЕТ
На Недялко Йорданов
Май само българската болка
остана неоткрадната…
Георги Константинов
Кълна се в белите коси
на майките,
не в ореола на светците.
Техните избелели забрадки –
дълго ще светят в душите.
И в нетърпеливите очи
на синовете –
останали рано без бащи.
Те всичко дълго са
изстрадали…
… Затова имат силни очи!
КАК ЗАПОЧВА ЛЮБОВТА
Има неща, които не се отдават на думите…
Анизе Колц
От няколко думи.
От едно цвете.
От мелодия, прозвъннала за двама.
И с много, много топлота…
Отива си от няколко думи
казани, ей така, между другото.
Най-често –
без цветя и мелодия…
… И е тихо,
тягостно тихо.
РАВНОВЕСИЕ
На Павел Матев
Изкуството е вик на отчаяние или
надежда пред лицето на неизбежната смърт…
Никола Манев
Достигнал върхове,
болял за обич.
И съхранил най-българското слово.
Ти идваш от планински върхове,
пенливо спускаш се надолу.
Понесъл в крехкото сърце човешко,
едно съзвездие от радост и печал.
Запазил бялата хайдушка риза,
на времето в пороя оцелял.
Ти идваш с песента на чернозема,
с дочувани до болка гласове.
С един Чирпан, закътан във сърцето,
и с още неродени стихове.
Протягаш длан…
А въздухът ухае,
от обич, от усмивки, от цветя…
… И идва най-обичаното време,
сърцето ти да ражда красота.
ЕМИСИЯ
В памет на Никола Инджов
И стало беспощадно ясно:
Жизнь прошумела и ушла…
Александър Блок
Напоследък все „любими“ новини,
умират велики писатели,
напускат ни скъпи жени…
И един жесток бич свети
с аметистова светлина…
Толкова много патриции,
толкова много пиршества.
А душата е гладна и стене
къде е празникът на духа,
всичко е вече бизнес –
и прокудена светлина…
Изкуството стъпва на пръсти,
то е с ранима душа,
която потръпва от злобата –
и от ранена светлина.
А колко малко ти трябва –
поглед, очи, синева…
… За да гледаш спокойно децата си,
в големия ракурс на деня!
ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ
На Любомир Левчев
Поезията е живопис, която може да се чува…
Леонардо да Винчи
Те прорязват небосвода като мълнии…
Самотни и чисти, оронват опала
на звездния дъжд.
А в душите им – сълза и кремък се докосват
като два атома необятни
жадуващи за рождество…
… Големите поети не умират,
а прорязват небосвода като мълнии!
СПОМЕН ЗА МИКЕЛАНДЖЕЛО БУОНАРОТИ
Момичето, което беше с нас, виждаше ангели….
Йожен Йонеско
Стига ми, че въздух един
дишам под небето със тебе.
Толкова дълго те няма.
Очите ми потъмняха от пясъка
на дългото нощно взиране.
А въздухът се огъва от нежност,
докосва стрехите радостно,
с надеждата, че ще дойдеш –
мое момиче слънчево…
И като древния майстор,
влял в карарския мрамор живота…
… Извисявам те в душата си,
радвам се, че те има!
РОД
На Мария
Забрави ли уханието на своето детство,
човек остава да живее като овъглено дърво…
Габриел Гарсия Маркес
Все по-тънка става нишката,
която ни събира заедно.
Ръцете някак са омекнали,
а и очите студенеят.
И сякаш виждам първите си стъпки
по билото на оня хълм далечен.
И дядо пак до плевнята седи,
шейничката ни малка стяга…
… И тихо в падащия мрак
над детството ни сянка пада.
АМПЛИТУДИ
На Минчо М. Минчев
Много дължа на тези, които не обичам…
Вислава Шимборска
По-добре четат ни враговете,
приятелите само се усмихват
и казват кротко:
– Пак си писал глупости…
А враговете ни ликуват.
Те ровят всички гънки на душата ни…
И с хищна страст болезнено се вслушват,
дано да доловят жестокото,
това, което толкова им трябва…
… че ти си слаб, че имаш нужда
на някого и болката да кажеш,
че твоят ден не е прелял от щастие,
че все по-често пари лявата ти гръд
и вярата в очите ти умира…
… А всичкото го пишеш за приятели,
за слънцето в живота ти объркан,
за повече човешки вечери…
Приятелите само се усмихват,
и бързат, нямат време, бързат…
… Единствено за всичко имат време
и по-добре четат ни враговете!
НАЧИН НА ЖИВОТ
На Тони
Да четеш значи да мечтаеш…
Франсоа Мориак
Изкуство е да можеш да се радваш
на чуждия успех и красотата…
От болката на самотата
да виждаш елексира на живота.
… В душата ни се срещаха със грохот
неравните вълни на свободата,
усмихната във утрото ни чака
Надеждата – добрата непозната.
… Със тебе вече, толкова години
сме част от въздуха на този град.
Приехме и горчилки, и възторзи –
за нас това е начин на живот.
… Простри ръка и усмихни се,
след нас ще бъдат нашите деца…
Богати сме със верните приятели,
щастливи сме със нашата съдба!
