От книгата „Рисунки по водата“ (Издателство „Български писател“,С.,2023)

 

 

И в тази своя книга Тенко Тенев продължава да заселва светлината със словесни рисунки, които имат способността да даряват погледа с наситени цветове, а мислите ни се обогатяват от проникновените послания, кореспондиращи с прецизно подбрани цитати и посвещения на скъпи за автора хора. Той пътува през лабиринтите на годините и прегръща сенките на вече отишли си от света и силуетите на живи негови приятели и близки. Тази близост е бронирана с нежни спирали, които наподобяват водни кръгове, където материалното отстъпва място на духовната симетричност, наподобяваща цветна катедрала.

 

                                                                               Боян Ангелов  

 

 

 

 

МИСИЯ

На Антон Дончев

 

Пътуването по света носи много радост

на човека и една, не най-малката,

е завръщането у дома…

Иво Андрич

 

Красива е земята ни, красива…

И щедра като благослов.

Очите ни съзират върховете

и устните долавят всеки зов.

И тишината пада развълнувана,

в опалите на едрите звезди…

И думите намират очаровани,

най-крехките, интимните стрели.

И трепетно звучат като открития,

закътан извор, шепнещи треви…

 

… И тиха, и молитвена България,

изписана във въздуха трепти!

 

 

 

 

 

ОБЕТ

На Недялко Йорданов

 

Май само българската болка

остана неоткрадната…

Георги Константинов

 

Кълна се в белите коси

на майките,

не в ореола на светците.

Техните избелели забрадки –

дълго ще светят в душите.

И в нетърпеливите очи

на синовете –

останали рано без бащи.

Те всичко дълго са

изстрадали…

… Затова имат силни очи!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КАК ЗАПОЧВА ЛЮБОВТА

 

Има неща, които не се отдават на думите…

Анизе Колц

 

От няколко думи.

От едно цвете.

От мелодия, прозвъннала за двама.

И с много, много топлота…

 

Отива си от няколко думи

казани, ей така, между другото.

 

Най-често –

без цветя и мелодия…

 

… И е тихо,

тягостно тихо.

 

 

 

РАВНОВЕСИЕ

На Павел Матев

 

Изкуството е вик на отчаяние или

надежда пред лицето на неизбежната смърт…

Никола Манев

 

Достигнал върхове,

болял за обич.

И съхранил най-българското слово.

Ти идваш от планински върхове,

пенливо спускаш се надолу.

Понесъл в крехкото сърце човешко,

едно съзвездие от радост и печал.

Запазил бялата хайдушка риза,

на времето в пороя оцелял.

Ти идваш с песента на чернозема,

с дочувани до болка гласове.

С един Чирпан, закътан във сърцето,

и с още неродени стихове.

Протягаш длан…

А въздухът ухае,

от обич, от усмивки, от цветя…

 

… И идва най-обичаното време,

сърцето ти да ражда красота.

 

ЕМИСИЯ

В памет на Никола Инджов

 

И стало беспощадно ясно:

Жизнь прошумела и ушла…

Александър Блок

 

Напоследък все „любими“ новини,

умират велики писатели,

напускат ни скъпи жени…

И един жесток бич свети

с аметистова светлина…

Толкова много патриции,

толкова много пиршества.

А душата е гладна и стене

къде е празникът на духа,

всичко е вече бизнес –

и прокудена светлина…

Изкуството стъпва на пръсти,

то е с ранима душа,

която потръпва от злобата –

и от ранена светлина.

А колко малко ти трябва –

поглед, очи, синева…

 

… За да гледаш спокойно децата си,

в големия ракурс на деня!

ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ

На Любомир Левчев

 

Поезията е живопис, която може да се чува…

Леонардо да Винчи

 

Те прорязват небосвода като мълнии…

Самотни и чисти, оронват опала

на звездния дъжд.

А в душите им – сълза и кремък се докосват

като два атома необятни

жадуващи за рождество…

 

… Големите поети не умират,

а прорязват небосвода като мълнии!

 

 

СПОМЕН ЗА МИКЕЛАНДЖЕЛО БУОНАРОТИ

 

Момичето, което беше с нас, виждаше ангели….

Йожен Йонеско

 

Стига ми, че въздух един

дишам под небето със тебе.

Толкова дълго те няма.

Очите ми потъмняха от пясъка

на дългото нощно взиране.

А въздухът се огъва от нежност,

докосва стрехите радостно,

с надеждата, че ще дойдеш –

мое момиче слънчево…

И като древния майстор,

влял в карарския мрамор живота…

 

… Извисявам те в душата си,

радвам се, че те има!

 

 

РОД

На Мария

 

Забрави ли уханието на своето детство,

човек остава да живее като овъглено дърво…

Габриел Гарсия Маркес

 

Все по-тънка става нишката,

която ни събира заедно.

Ръцете някак са омекнали,

а и очите студенеят.

И сякаш виждам първите си стъпки

по билото на оня хълм далечен.

И дядо пак до плевнята седи,

шейничката ни малка стяга…

 

… И тихо в падащия мрак

над детството ни сянка пада.

 

 

 

АМПЛИТУДИ

На Минчо М. Минчев

 

Много дължа на тези, които не обичам…

Вислава Шимборска

 

По-добре четат ни враговете,

приятелите само се усмихват

и казват кротко:

– Пак си писал глупости…

А враговете ни ликуват.

Те ровят всички гънки на душата ни…

И с хищна страст болезнено се вслушват,

дано да доловят жестокото,

това, което толкова им трябва…

… че ти си слаб, че имаш нужда

на някого и болката да кажеш,

че твоят ден не е прелял от щастие,

че все по-често пари лявата ти гръд

и вярата в очите ти умира…

… А всичкото го пишеш за приятели,

за слънцето в живота ти объркан,

за повече човешки вечери…

Приятелите само се усмихват,

и бързат, нямат време, бързат…

 

… Единствено за всичко имат време

и по-добре четат ни враговете!

 

 

НАЧИН НА ЖИВОТ

На Тони

 

Да четеш значи да мечтаеш…

Франсоа Мориак

 

Изкуство е да можеш да се радваш

на чуждия успех и красотата…

От болката на самотата

да виждаш елексира на живота.

… В душата ни се срещаха със грохот

неравните вълни на свободата,

усмихната във утрото ни чака

Надеждата – добрата непозната.

… Със тебе вече, толкова години

сме част от въздуха на този град.

Приехме и горчилки, и възторзи –

за нас това е начин на живот.

… Простри ръка и усмихни се,

след нас ще бъдат нашите деца…

 

Богати сме със верните приятели,

щастливи сме със нашата съдба!