Лирични посвещения

 

 

МИСИЯ

 

На Антон Дончев

 

Пътуването по света носи много радост  

на човека и една, не най-малката, 

е завръщането у дома…   

Иво Андрич

 

Красива е земята ни, красива…

И щедра като благослов.

Очите ни съзират върховете

и устните долавят всеки зов.

И тишината пада развълнувана

в опалите на едрите звезди…

И думите намират очаровани

най-крехките, интимните стрели.

И трепетно звучат като открития,

закътан извор, шепнещи треви…

 

… И тиха, и молитвена България,

изписана във въздуха, трепти!

 

 

 

 

 

 

 

РАКУРСИ

 На Боян Ангелов

 

И все пак остава една голяма тема,  

прастара и вечно нова, обект на  

художниците от всички времена: човекът…     

Оскар Шлемер

 

Човешкият живот – какво е…

Следи по пясъка, дълбаещи признание –

от обич, от тъга и от умора,

една безкрайна песен на живота.

Със шарени шевици засияли,

със жалбите на майките ни древни –

пред оня вечен страх от неизвестното…

С надеждата чедата им да бъдат –

от слънце осветени и от обич…

 

… И в песента безкрайна на живота

да бъдат като китка здравец.

 

 

 

ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ

На Любомир Левчев

 

            Поезията е живопис,

която може да се чува…    

Леонардо да Винчи

 

Те прорязват небосвода като мълнии…

Самотни и чисти, оронват опала –

на звездния дъжд.

А в душите им – сълза и кремък се докосват

като два атома необятни –

жадуващи за рождество…

Големите поети не умират,

а прорязват небосвода като мълнии!

 

 

СЪРДЕЧНИ АПОКРИФИ

В памет на родителите ми  

Керанка и Кънчо Кънчеви

 

 

Изгубихме се в пясъка на времето…

И няма да намерим път напред.

Навярно с писъкът на чайките

отеква в мрака някой чужд въпрос.

Навярно ще намерим други пристани,

душите ни жадуват друм и праг…

Навярно в истините оцелели,

ще съградим олтар и църква пак.

Навярно всички чудеса в живота ни

и проглед, и тъма, и скрит възход,

сърдечни апокрифи ще намерят,

когато пак ми липсва брод…

Навярно времето ще ни покаже

дали ще срещнем нови чудеса…

 

… И ако е писано ще видим,

родителските светли имена!

 

27 юни 2021   

Созопол

 

 

 

ПРОЩАВАНЕ С ДЖАГАРОВ

 

Една бяла риза,

един черен перчем

и горящи от болка очи…

Къс от време.

Мотив за небе…

И приятел,

предпочел да мълчи,

вместо да падне на колене.

Една бяла риза,

един черен перчем

и горящи от болка очи…

 

… Един тъжен декември

и море, море от души

като длан

за последното сбогом.

 

                    4 декември 1995 г.

 

 

 

 

ПРОСТРАНСТВА

 

На Чавдар Добрев

 

Най-хубавото се вижда със сърцето…

Екзюпери

 

Едно Небе ще носим в себе си –

до края!

Така са ни орисали…

… Да вярваме и да обичаме!

Във този свят на страшни дисонанси.

На глад, цинизъм и върховни глупости.

На синева, изпъстряща Простора.

За да ни има, за да оцелеем,

за да има Въздух, Светлина и Песен.

… Нека да обичаме!

 

 

 

 

 

 

СБОГУВАНЕ С ХРИСТО ФОТЕВ

 

Чаткат подковите към небесното Равадиново.

Колесницата е бавна и тъжна.

Блести пътят, осеян от мрамори,

отива си Христо Фотев…

Понесъл морето, звездите

и усмивката на Петя Дубарова,

пътува към един по-истински Свят,

където Душата му ще почива,

сред бели вишни и юлски сняг!

 

29 юли 2002 г.

 

 

 

БУДИТЕЛ

На Иван Гранитски

 

Иван Гранитски винаги пътува…

Разнася книги и картини.

Понякога е весел, понякога е тъжен,

понякога дори е бесен…

Разсмива кметове и секретарки,

целува палави „другарки“.

… И винаги със своя жар

подпалва тутакси пожар.

За Отечеството, казва често,

дори когато му е причерняло.

… И кара се на Светльо, Катя, Ани,

че пак забравили са някоя фактура,

но после се усмихва и нарежда:

„Карай, че ни чака кметът на „Надежда!“

Иван Гранитски винаги пътува.

Разнася книги и картини.

Пред него има мека Светлина.

И глътка Обич в Слънчеви градини!

 

11 август 2020 г.

 

 

 

 

НАДЕЖДА

 

На Иван Есенски

 

Онези, за които неделята

никога не свършва…      

Кафка

 

Наситих се на дребни хора,

наситих се на хищни страсти.

Цял живот

мечтая за Небе,

за глътка Въздух

и за Обич.

Омръзна ми от идиоти,

наричащи се скромно гении…

… Светът е толкова объркан,

а нейде тихо –

хората отглеждат детелини!

 

 

 

РАВНОВЕСИЕ

 

 На Павел Матев   

 

Изкуството е вик на отчаяние или 

надежда пред лицето на неизбежната смърт…     

Никола Манев

 

Достигнал върхове,

болял за обич.

И съхранил най-българското слово.

Ти идваш от планински върхове,

пенливо спускаш се надолу.

Понесъл в крехкото сърце човешко

едно съзвездие от радост и печал.

Запазил бялата хайдушка риза,

на времето в пороя оцелял.

Ти идваш с песента на чернозема,

с дочувани до болка гласове.

С един Чирпан, закътан във сърцето

и с още неродени стихове.

Протягаш длан…

А въздухът ухае,

от обич, от усмивки, от цветя…

 

… И идва най-обичаното време,

сърцето ти да ражда красота.

 

 

 

ЕМИСИЯ

 

В памет на Никола Инджов

 

И стало беспощадно ясно: 

Жизнь прошумела и ушла…   

Александър Блок

 

Напоследък все „любими“ новини,

умират велики писатели,

напускат ни скъпи жени…

И един жесток бич свети

с аметистова светлина…

Толкова много патриции,

толкова много пиршества.

А душата е гладна и стене –

къде е празникът на духа,

всичко е вече бизнес –

и прокудена светлина…

Изкуството стъпва на пръсти,

то е с ранима душа,

която потръпва от злобата –

и от ранена светлина.

А колко малко ти трябва –

поглед, очи, синева…

 

… За да гледаш спокойно децата си,

в големия ракурс на деня!

 

 

 

 

ТРУБАДУРИ

 

На Петър Караангов

 

Разграбиха душите ни безбожници,

понесли кръстове, хоругви…

А дяволски в очите им искри

на златото примамливия блясък.

… А вековете бели са поели

неистовата скръб на много хора,

които носят във сърцето си и Бога,

и праведни са, без да го натрапват.

И идват светли, мъдри трубадури

на глас свещен, развели плащеници…

 

… И топлите им думи изведнъж,

събуждат дъжд във нечии зеници!