Д-р Тотко НАЙДЕНОВ

„Бъдете политкоректни!“ – съветва ни един бивш президент, завинаги останал в историята с орални услуги от палава девица, предоставени потайно в служебния му кабинет. Сиреч – да не ругаем опонентите си и да бъдем възможно най-възпитани и обрани, когато им възразяваме.

Добре, ще бъдем сдържани.

Някаква дама със странно боядисана червена коса подобно килим и облечена в крещящо шарено (нямаше цвят от палитрата, който да липсва!), както пациентите на Карлуково, повече приличаща на мадам-съдържателка на бардак, се пльосна на екрана на една от т. нар. национални телевизии, за да обругае не друго, а… родния трибагреник! Явно твърде отдавна е попреминала климактериума, затова сигурно в детската градина и тя е пяла онази мила песничка:

„Знамето ни е трицветно,

мило, хубаво приветно“, пък – кой знае, може само намусено да е мълчала, докато другарчетата ѝ са влизали в занималнята.

Та тази достолепна госпожа, която ярко се открояваше на възторжения гей-парад в София, назова развяването на родния трибагреник ни повече, ни по-малко – „текстилен патриотизъм“.

Нещо повече. Откъде-накъде нашите фабрики за платове ще тъкат и знамена, вместо чаршафи – което е много по-необходимо за все по-намаляващото българско население?

Така, де – нека бъдем прагматични. Какви са тези развети знамена? Нищо, че Левски е бил знаменосец на четата на Панайот Хитов; че под Самарското знаме са умирали стотици опълченци, за да я има днес България; че нямаме пленено знаме в бой? Нищо, че в САЩ, Турция, Австралия – навсякъде по света – учениците влизат в клас след издигане на националното си знаме, а тук подобно предложение упорито не се чува от МОН.

Ние пък ще тъчем чаршафи – нашият принос в глобализацията и обезличаването на поколенията.