Продрум ДИМОВ
На 29 март. т.г. ни напусна, покосен от коварно заболяване, Таньо Клисуров – едно от ярките и талантливи имена, изключително принципен творец в сферата на родното ни поетично слово. Трудно се намират думи, за да се определи неговото мащабно талантливо присъствие и принос в половинвековното му даровито съпричастие в обогатяването на националната ни духовна съкровищница и по-специално в областта на мерената реч. Но за тези неща тепърва има да се произнася отговорно компетентното ни литературоведение. В момента намирам за уместно да си припомним поне някои по-съществени страници от един достойно извървян път.
Роден е на 23 май 1944 г. в Мъглиж, Старозагорско, но, както е споделял пред мен, на четиригодишна възраст семейството му се преселва в Стара Загора, където завършва средно образование. Поради липса на средства работи известно време като бояджия, но пристрастието му към литературата скоро го отвежда в Старопрестолния град, където завършва Българска филология в тамошния университет „Св.св. Кирил и Методий“. И, може би, креативният му престой във Велико Търново се оказва решаващ за неговото сериозно навлизане в литературно-творческите ни среди. Там Таньо Клисуров извиква на живот солидния си художествен потенциал и с най-близките си състуденти-творци Паруш Парушев, Борис Христов, Калина Ковачева впечатлява културна общественост.
Още със завръщането си в Града на поетите и липите довчерашният студент е привлечен за завеждащ културния отдел на в. “Септември“. Впечатлява с творческите си възможности и е назначен за главен редактор на литературния алманах „Хоризонт“. Работи и като драматург на местния драматичен театър „Гео Милев“. Приключва трудовия си път като учител. През всичките тези години Таньо Клисуров набира творческа скорост и извисява ръст на водещ литературен творец в Стара Загора. Междувременно негови стихове са гостолюбиво приемани в авторитетни литературни издания на столицата и страната.
През 1975 г. стихосбирката му „Южна гара“ триумфира като най-добра на традиционния литературен конкурс „Южна пролет“ в Хасково. Този дебют го вдъхновява. Заживява с лелеяната мечта, че сърцето му се сродява завинаги и пълнокръвно с поетическото поприще, настройва се още повече и по-пълноценно на творческа вълна. Така през 1980 г. в ръцете на читателите е следващата поетична рожба „Най-скъпото“, последвана от: „Минирано поле“(1982), „Резервен изход“(1988), „Вътрешен глас“(1993) и други силно въздействащи в художествено-естетически план заглаия, които му отреждат заслужено място в първия ешелон поети от втората половина на българския поетичен 20. век.
Таньо Клисуров е творец, който не е плащал данък на нездрави и конформистки политически идеологеми. Понесе много болезнено тоталната разруха в страната ни след настъпването на т.н. демократични промени, особено в духовната сфера. Твърдо остояваше позициите си на творец и човек, стоящ близо до народните тревоги, мечти и въжделения. Именно това определи характера и идейното съдържание на неговите нови издания, появили се през годините. Родени с изключителна социално-гражданска съвест са книгите: „Собственик на болката“(1997), „Страхувам се от Рая“(2004), „Казано с очи“(2007), завоювали водещи позиции в днешната ни социално-гражданска поезия.
Погледнат в човешки план, Таньо Клисуров се отличаваше със скромност и доброта. За него беше удоволствие да насърчава колеги и приятели. Това съм го почувствал по време на срещите и разговорите ни през последните 3-4 десетилетия, които ни сродиха и превърнаха в близки приятели и колеги. По време на многобройните ми гостувания в Стара Загора неведнъж е представял мои книги в читалище „Св. Климент Охридски“. Дори и в Созопол, по време на съвместното ни летуване в Творческия дом на СБП, направи в местното читалище „Отец Паисий“ задълбочен професионален анализ на художествено-документалната ми книга „Беззалезни изгреви“, посрещната с интерес от читателската общност.
Таньо Клисуров никога не битуваше като кабинетен творец. Живееше с неравния пулс на обърканото ни време и се тревожеше от незавидното състояние на литературния живот у нас. Особено болезнено понасяше разединението на колегите в неговия град и затова оглави местното писателско дружество, връщайки отново живота в него.
В тази насока той не престана да работи с помощта на близките си колеги Йордан Атанасов, Виолета Бончева, Йордан Пеев, а с благородната финансова подкрепа на Димитър Дацов създаде списание „Птици в нощта“, което с подчертания си национален обхват скоро напусна границите на региона и се превърна в едно от стойностните национални литературни издания.
Големият поет Таньо Клисуров имаше чувствителни сетива, улавящи най-неуловимите вибрации в противоречивото съвремие. В творбите си не оставаше чужд на безнаказано върлуващите социални и нравствени неправди, а всичко това неизбежно съсипваше душевността му и погубваше неговите физически сили. Така се стигна до фаталния 29 март, когато ни напусна. Жалко, че не успя да доживее поне юбилейния си 80-и рожден ден – 23 май. С неговата кончина угасна литературната емблема на Стара Загора, угасна и една от ярките поетични звезди на България. Не ще умре обаче и няма залез за неговото творческо дело.
