Лиана ФЕРОЛИ
Двадесетгодишнината от създаването на Народно читалище „Култура -2002” в Димитровград, както и 75-годишнината на този града с площад „Поезия”, събра в Дома-музей „Пеньо Пенев“ поети и писатели от няколко наши града на един от поредните литературни форуми – този път под наслов „Негово величество човекът“, взет от едноименния стих на поета с ватенка. Форумът бе открит от председателя на читалище „Култура 2002“ Петко Каневски и от директорите на Градската библиотека ”Пеньо Пенев“ Валентина Терзиева и на Историческия музей Антоанета Станчева. Организаторите, между които и Община Димитровград, Дом-музей „Пеньо Пенев“, СБП, бяха замислили срещата като литературно четене, литературен конкурс за ученици и разговор, търсещ контрапункта между човешкото величие и човешкото падение. Също и като акцентиране върху сложното взаимоотношение Творец-творение-творчество. Специалните гости на проявата – д.ф.н. Боян Ангелов, председател на СБП, и поетесата-кинорежисьор Мая Вапцарова наградиха отличилите се в конкурса за стих и есе ученици.Участниците във форума прочетоха свои творби, споделиха своите разбирания за мисията на творците да проникват със своята силна интуиция отвъд познатото, невидимото, неведомото, за да постигат съгласуваност, интеграция, синхронизиране на различни аспекти от живота, на различни нива на битието. Да възпламеняват, да изграждат чрез енергията на взаимността най-висшето творческо общуване. И така, с творческото си очакване – словото да придобие плът, да участват в ставащата сега цялостна промяна на живота.Творците не скриха и своите притеснения от ставащото сега в света, но и своето разбиране, че кризите, страданията, конфликтите са едно принудително развитие, една вътрешна, психологическа трансформация. Затова, колкото и в такъв свят да има все по-малко място за поезия, те ще продължат да се опитват, както им е завещал Пеньо Пенев, да светят и греят като слънца и да се борят за съвършенство – най-смислената битка между толкова много други, водещи за никъде. И съзнаващи ясно, че на потъналия в отчуждение, равнодушие и сквернословие свят, могат да му дадат само стремглаво-стръмния си сърдечен ритъм, зовящ към висините. Както и надеждата си – макар и остър залък, засядащ от духовна засуха, че животът е непобедим, дори и когато изглежда съвсем беззащитен и уязвим. Защото е вечен и защото човекът е призван да носи частичка от величието на Бога, дадено му като най-свещен дар. Кураж в тази посока даде и Поздравителният адрес към форума от Регионален модул Пловдив към сдружение „Общество път на Мъдростта”.