Благовеста КАСАБОВА
Поезията на Константин Денчев – в по-голямата си част, е посветена на любовта. Чрез мерената реч той изразява вярата си, че любовта е онази емоционална енергия, която е водеща не само в човешките взаимоотношения, но и в човешкия ум и човешките дела. Тази своя естетическа, нравствена и духовна позиция той е защитил в издадените си досега шестнадесет поетични книги, половината от които със сонети.
Ако проследим развитието на Константин Денчев като автор, ще забележим, че е изкушен от сонетната поетична форма, посветил й е по-добрата част от поетичните си изяви. Композиционно то не е натоварено със сложно философско съдържание. Водеща линия в него е спонтанността, а идейната му насоченост се крепи на избликналото в момента настроение или асоциация.
Константин Денчев видимо притежава усет да характеризира, подвластен на емоциите си, преживяни или преживявани в момента състояния на духа и психиката. Сонетите, без да са богато нюансирани, носят единно и цялостно послание – всеотдайност на чувството и безрезервно отдаване на другия. Изказът на споделеното е императивен – възторг от въздействието на любовта и болка от разрушаването й.
Градацията на усещанията при преживяванията е различна, в значителната си част сонетите са романтично извисени, в някои други – с драматичен привкус или смирено примирени. Едно от качествата на сонетите на Константин Денчев, особено в наскоро издадените „С реверанс към вас“ и „Откровения на любовта“, е искреността на споделения копнеж за непомръкваща любов. За автора любимата е светлина, музика и красота, живителна топлина за душата му. Обемното усещане за пълноценно съдържание на емоцията, според него, най-добре е да се пресътвори в сонетна форма, тъй като тя е израз не само на усещане и преживяване, но и на мечтание, представи, очаквания. Образът на любимата притежава и естествена природна красота.
Очите ти – две сини езера,
в които светлината се оглежда
със своята предутринна надежда,
пред погледа на ранната зора.
Сонетните стихосбирки „С реверанс към вас“ и „Откровения на любовта“ са близки интонационно и съдържателно, отчасти се припокриват и с някои от предишни сонетни сбирки – „С шепот на ручей“, „Във вселената на любовта“ и др., но при по-новите долавяме отделни мигове на интуитивно усещане, по-наситени смислово трепети на чувството, което добива, на места, по-пастелна оцветеност, напоритостта преминава в друга – по-приземена тоналност. Това показва, че авторът – може би и подсъзнателно, е променил не само световъзприемането си, но и „ритуалното вричане във вечна любов“. В емоционалните тонове се усещат есенни настроения в споделеното, добронамереност.
Прегръщам те с ръката си добра,
прегръщам те със шепота на дните,
в които Ти със мен да си избра
и със гласа безкраен на мечтите.
В океана от любовни чувства и преживявания, особено в споменатите вече две стихосбирки, се усещат и плахи подводни течения, примесени с неща от ежедневието, от улегналостта и умъдреността на годините, влиянието на природния свят върху човека. Константин Денчев все по-видимо се отдалечава от еуфорията на спонтанните емоционални състояния – характерни за предишни негови сонетни сборници, заменя мажорните тонове с есенна топлина и мекота, с усещанията на човек, преминал през пролетно-летните житейски сезони. Променя се и погледът му към света, с все по-забележимо присъствие в сонетите му навлиза метафората.
Мой топъл дъжд, от нежен спомен взет,
днес чийто шепот нося във сърцето
и пазя те в гърдите си, заклет –
пак твоя глас да търся под небето.
В „Реверанс към вас“ – посветена на обичаните жени през времето, особено в „Откровения на любовта“ се мяркат и природни картини, природни състояния, изповеди за съкровено преживяни любови, което е и своеобразна равносметка на отминали, но все още недогорели чувства, усещания и възприятия. В лиричния монолог се прокрадват и нотки на всеопрощение и носталгична натъженост. Оттича се и „огнената лава“ на младостта. Непреболелите рани от отишлата си любов са поръсени с нежност, светла носталгия или тиха печал.
Позволи да ти шепна на глас
и дъждът да ни гали очите –
да усетиш как в късния час
се превръщат в реалност мечтите.
………………
Как изпълнен със обич ръми
този дъжд от безкрая изпратен.
И щастливи със тебе сами
да усетим дъха му приятен.
С последните си – засега, две книги със сонети, за които вече споменах, Константин Денчев показва, че е верен поклонник на сонета, който все повече изчезва от поезията ни днес. И че ще продължава да бъде подвластен на магията на любовта, в чиято сила той вярва, вярва и в магията й да преобразява човека и света около него. Доказва го искрено и топло, както в двете нови стихосбирки, така и в цялото си поетично творчество досега.