С К Р Ъ Б Н А В Е С Т
на 31 юли 2015 г.
ни напусна изтъкнатият български поет
ЕВСТАТИ БУРНАСКИ
(21.10.1922-31.07.2015)
Не преминах живота си гратис.
До петаче за всичко платих.
Но съдбата покана ми прати
за раздяла с любимия стих…
…………………………………
Вас, приятели мои, ви моля,
запомнете ме, все пак, с добро!
Уважете заветната воля
на едно уморено перо!
Евстати Бурнаски е роден в село Муртинци, община Брезник, Пернишка област. Завършва
ветеринарна медицина в Софийския университет. Активен участник в съпротивата, арестуван през юли 1944 г. Служи като офицер в армията, стига до звание полковник, после работи като редактор и завеждащ редакция „Поезия” във Военно издателство; като началник на Групата военни писатели към Министерството на отбраната.
Автор е на повече от 30 стихосбирки, между които: „Песни по пътя. Войнишки стихове”, “Динковият взвод” (поема за деца), „Обич”, “Легенда за България”, „Вик на тишината”,„Любовта на лейтенанта“, „Стихове за Доли”, „Подземният вятър” (роман в стихове), „Личности и коне” (автобиографична повест), „Билет за надежда”, „Вечерни теменуги”, „Окована нежност”, „До следващия ден”, „Рецитал пред ангели” (сонетини), „Свята блудница”, „Свирепо пълнолуние” (сонетини), „Чудовището и малката изкусителка” (роман), „Шепот на трева”, „Подземният вятър”, „Майка майчица“ и др.
Член на СБП и на ЮМЕМ (Международния съюз на писателите медици). Заслужил деятел на културата. Носител на много ордени, между които „Кирил и Методий” първа степен, „Владимир Маяковски” и на много литературни награди, сред които „Георги Братанов”, „Златна Диплома по ветеринарна медицина”, Годишната литературна награда за поезия на СБП (2014) и др. Почетен гражданин на Силистра, Казанлък, Брезник.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ