search
top

„С ИЗБОДЕНИ ОЧИ ПОЕЗИЯТА ПЕЕ…“

 Боян АНГЕЛОВ

 

 

Думи за поетичната книга на Анжела Димчева „Дубльор за ада“,

Издателство „Български писател“, С. 2019

 

Поетическата реч има своите скрити страни, които стават видими, едва когато моралните сетива се слеят с  посланията на чувствения разсъдък. Този вид словесна апологетика притежава и други смислови парадигми, без които би звучала доста еднородно и със сигурност  безизразно. Затова като действена предопределеност заемат предни позиции логическата осведоменост и конюнктивните инспирации на интелекта. Подобни нагласи съдържа новата стихотворна книга на Анжела Димчева „Дубльор за ада“, където асоциативните видения имат своя самостойна битност и където реалността е разположена сред кристаловидните изображения на сюрреалистичните пролегомени, изобразени ту като съвършени рисунък, ту като алогични наброски. И тъй като поезията в своята реална чистота е съвършено чужда на логическата памет, поетесата сътворява друг, паралелен свят, в който може свободно да спори и  мечтае, да страда и съжителства с демони и вълшебници. В този сътворен от нея лабиринт от съновидения и кошмари Анжела Димчева може спокойно да погали тишината и да отрони:

 

          Моята синя тъга

          не прилича на дъжд.

          Моята синя тъга

          не облича стари джинси.

          В стаята й няма свещ,

          нито избеляла снимка… („Синя тъга“ )

 

Преди да продължим със съдържателната част на стихосбирката, необходимо е да отбележим, че като полиграфия и художествено оформление книгата е безупречна. Посредством илюстрациите на Калин Николов читателят получава провокативна възможност за пътуване в поетичните пространства на авторката, която с таланта си да рисува невидими словесни картини, успява сякаш да съживи  наситените с миловидни образи цветови нюанси. Такава полифония от емоционални потоци събужда небесните светила, в които е закодирана съдбовността на нашата жизнена предопределеност.

Метафората е сред най-често срещаните стихотворни похвати, но поетесата умело използва вариативните повторения и антитезата, за да засили въздействието от сблъсъка на мечтите с действителността. И затова сякаш от глъбините на сърцето прииждат стиховете:

 

С избодени очи поезията пее –

не е тъгата й тъга за себе си.

 

С пречупени ръце поезията носи –

не е товарът й пари, а отговорност.

 

С препънати нозе поезията бърза –

не е далеч денят на смъртна дързост… (De Profundis)

 

„Дубльор за ада“ е книга с много предимства. Тя носи модерното светоусещане на човек, който знае цената на болката и е намерил пътя към победите. Знае също така, че поетическото изкуство е самотно и неблагодарно занимание,  носещо повече страдания, отколкото заслужена слава. Стиховете в тази книга са лишени от фалш и в тях не можем да намерим отломъците на познати до болка схематични рамки и римувани ребуси. Без да робува на формата, но и без излишни и безплодни експерименти със словото, Анжела Димчева създава откровена и чувствена поезия, в която болката не е отчаяние, а начин за преодоляване на предизвикателства и бездуховни целини. Поетесата има волята да произнесе към любимия си сакралните думи:

 

… Не заспивай без тази молитва,

която разказват реките отгоре:

ние, хората, сме прости сателити,

но без нас се обезсмисля Господ.  („Еретична молитва“)

 

Би трябвало да отбележим и друго предимство на тази книга. Тя е билингва (с превод на английски език ) и това обстоятелство я прави много по-комуникативна и достъпна за огромен брой читатели. Радвам се, че стихосбирката „Дубльор за ада“ излиза с емблемата на издателство „Български писател“, което е още едно нейно достойнство. Вярвам, че тази стихосбирка ще задоволи и претенциозните любители на поезията, за които лириката е тайнствено песнопение на влюбени пилигрими.

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top