На тържествена литературно-дискусионна вечер в клуб „Парнас” членове на Съюза на българските писатели отбелязаха 150 години от гибелта на Апостола на българската свобода. Със свои стихове, мемоарни бележки и мнения за величавата фигура на Левски се включиха писателите: Благовеста Касабова, Матей Шопкин, Петър Андасаров, Трендафил Василев, Атанас Звездинов, Петър Велчев, Минчо Минчев, Георги Драмбозов, д-р Тотко Найденов, Виолета Станиславова, Надя Попова, Минко Танев, Анелия Янковска-Сенгалевич, Стоянка Боянова, Елисавета Шапкарева, Асен Асенов, Васил Люцканов, Виктория Катранова, Даниела Добрева, проф. Ивайло Христов, Албена Фурнаджиева. Събитието се водеше от поетите Иван Есенски и Димитър Милов.
„Темата за Ботев и Левски е вечна, както са вечни темата за родината, майката, свободата. Винаги, когато трябва да си сверим компаса, ние се обръщаме към Левски” – каза Иван Есенски. Благовеста Касабова разказа как пази в съзнанието си образа на Левски като приказен герой, обвеян в една романтична представа, защото в нейното детство дядо й е разказвал случки за живота на Ботев и Левски. Спомени от детството си в Карлово разказа и поетесата Стоянка Боянова.
В дебат за предателството, съденето на Левски и неизвестността около гроба на Апостола се включиха: Минчо Минчев, проф. Ивайло Христов, д-р Тотко Найденов, Трендафил Василев. Нова трактовка на 4-те въпросителни от тефтерчето на Левски направи белетристът Васил Люцканов. „Нашата най-голяма болка и най-велико щастие е, че имаме Васил Левски” – каза Надя Попова.
В заключителното си слово Боян Ангелов – председател на СБП – благодари на колегите си и акцентира на приносни моменти в идеологията на Васил Левски, които са валидни и днес: „Денят на кончината на Левски е началото на неговото безсмъртие. Преди 150 години той прокарва идеите за демокрацията, които днес Европа изповядва. Във всеки един от нас е закодиран символ, свързан с името на Апостола. Неслучайно на Васил Иванов Кунчев е даден прякора Левски. И пак съвсем неслучайно на паметника на Шипка стои огромен лъв. Неслучайно българската валута е лев. Ние трябва да пазим с цената на всичко тези символи на българската традиция. Нека не се страхуваме да казваме, че Кирил и Методий са български светци; че Паисий Хилендарски чрез „История славенобългарска” въстава срещу Османската империя, Константинополската патриаршия, фанариотската върхушка и европейските имперски посегателства към България. Той и следовниците му Софроний Врачански, Неофит Бозволи и Неофит Рилски са великата възрожденска четворка, спасила българския език и народностната ни слава. След тях идват стотици просветители и революционери, като най-ярко сияят делата на неразчленимата двойка Ботев и Левски. Най-добрите ни писатели след Освобождението са озарени от Ботевата поезия и от свещените слова на Иван Вазов”.
