Любомир ЧЕРНЕВ

Страх… Това е думата на тази нещастна 2020 година. Ние имаме една много хубава народна поговорка – „Страх лозе пази!“. Ако приемем, че животът ни е лозе, че всичко, свързано с нашите близки е лозе, че икономиката ни е лозе, че работата ни е лозе, че любовта ни е лозе… Стига, хора! Ако само ще се страхуваме, ако живеем в непрекъснат страх няма никакъв смисъл да сме живи. По – добре да си пукнем – дали от короната, дали от катастрофа или от други болести… Всеки човек има отредено време на тази Земя. Така сме се свили в себе си, така сме се стреснали, така сме осиротели от мечти и надежди, така сме се сдухали, че ако утре обявят край на истерията, поне още две седмици няма да имаме смелост и желание да излезем от къщите си! Защо? Защото ни е страх! Колко от вас са били на война? Малцина. Аз също не съм бил. Когато около вас свистят куршуми, летят шрапнели, грохотът на оръдията е оглушителен, а командирът ви, обикновено въоръжен само с пистолет изкрещи – „Напред! В атака!“ – какво ще направите? Шанса да загинете в тази атака е огромен! Ще си останете в окопите ли? Това ли са правили нашите деди в Българо-сръбската война, В Балканската война, в Междусъюзническата война, в Първата световна война и във Втората световна война? Ако го бяха направили сега щяхме да сме под турско, гръцко, сръбско, румънско или някакво друго робство! И жените да не се оправдават, че войната не ги засяга. Стотици жени са работили и са отдавали живота си като медицински кадри във военно-полевите болници, които също са били обстрелвани и бомбардирани… А бомбардировките в България през 1941 – 1944 година? Колко  ужас и жертви е имало тогава. Колко разрушения и човешки трагедии са се случили? Но е оцелял народът ни. Майка ми, баба ми, лелите и вуйчовците ми /бог да ги прости всички/ са ми разказвали за тези бомбардировки. Страшно е било, но не са се предали пред страха!  И се е възстановила, и се е възродила България! Въпросът е какво правим и какво ще правим сега и в близко бъдеще?  Положението става наистина страшно с всеки изминал ден! Но не от заразата.  От това, че хората скоро просто няма да имат какво да ядат. И това не е хипербола. Безработните се увеличават лавинообразно и са в десетки пъти повече от заразените  от вируса. Скоро тези хора може и да са здрави, но ще имат минимални или няма да имат никакви доходи! Ами тези безработни, които пристигнаха от чужбина, където ги изгониха от работа? Ами хората , пуснати в неплатен отпуск? Ами тези, които уж работят, а доходите им са намалели драстично? Таксиметровите шофьори, фризьорите, книжарите, театрите /защото не забравяйте, че без книги и без култура не може/ и другите, работещи в сферата на услугите,  например.  Знаете, че  като тръгнат таксиметровите  шофьори  става страшно. А родителите, които трябва да гледат малките си деца в къщи и ги карат да си взимат неплатен отпуск. Скоро, ако не се промени нещо, в България ще настане повсеместен глад. Туризмът ни отиде на кино! Буквално. Той носи повече от една десета от брутния ни вътрешен продукт. Хотелите и ресторантите, макар и прикачени донякъде към туризма, но и те създаващи самостоятелно брутен вътрешен продукт, също ги няма. Скоро ще се срутят и промишлеността, и строителството. Малкият бизнес ще изчезне, а средният поне ще се преполови в посока фалити и ликвидации. На тази база нищо няма да може да спаси държавния бюджет и в частност бюджетът на НОИ – обещетения, социални плащания и пенсии. Бюджетът на НОИ  ще бъде тотално компрометиран.  И какво ще стане с пенсионерите в България – над два милиона човека!  Потреблението ще спадне драстично. Ще се купува само храна.  А  останалите произведени стоки? Какво ще остане от държавата ни? И тук се връщам на това, с което започнах – на страха! Ако ни е страх наистина няма никакъв смисъл… Трябва много бързо да се помисли как час по-скоро да заработи икономиката ни и да не допуснем да изпадне държавата ни  в колапс. Допускам извънредното положение да бъде удължено до 13 май, но нито минута повече! Тези, които ни управляват трябва да работят денонощно, но да намерят начин всичко да бъде канализирано по начин, че да се отърсим от стреса и заразата, която съвсем скоро ще завладее и душите ни, ако не ги е завладяла вече! Да се поучат от други държави – Япония, Южна Корея, Тайван, Сингапур, Швеция… Забележете – Швеция е в Европа! Там няма извънредно положение и даже се играе футбол. В противен случай не ми се мисли какво ще стане… Повярвайте, няма да се намери български полицай или български войник, който ще тръгне срещу народа си. Друг е въпросът дали този вирус е бактериологическо оръжие или го е имало на света от много години – например от 2014 година, от 2004 година или от векове даже. Не ми се мисли какво ще се случи със света, ако това което преживяваме сега е някакъв извратен социален експеримент или е само за пари. За страшно много пари, които ще отидат в страшно малко хора… А бе, всичко ли на този свят днес е страх? Човешкият си облик ли загубихме?!

02 април 2020 година