***
Какво е любовта могъща,
кога ще покори света,
защо е тя една и съща,
навред, в живота и смъртта?…
Теодор Траянов
ЛЮБОВ, КОЯ Е ТВОЙТА СЪЩНОСТ,
любов, къде живееш ти?
Ти, винаги една и съща,
си само в нашите мечти.
В живота спомени препускат,
усмихват се безброй лица,
целуват ни омайно устни
в обятията на нощта.
Във всички само ти пулсираш:
в нозе и длани, в жарка страст;
ти никога не емигрираш
и след смъртта си вечно с нас.
ЖЕНАТА
Вечната женственост
ни извисява.
Йохан Волфганг Гьоте
Сред пира демоничен на съдбата,
след плътска оргия и тъмнина,
на пътя ми изпречи се Жената,
обвита с ореол от светлина.
Душата ѝ пулсираше красива,
очите ѝ се смееха без глас,
снагата ѝ – снага на самодива,
потръпваше в наслада и екстаз!
Лицето ѝ, на ангел със овала,
във миг плени духа ми поривист:
с прегръдка прелъсти тя мойто тяло,
събуди ме със погледа лъчист.
Раздялата бе вече невъзможна –
в сърцата ни кама със кървав връх –
и в сянката й, тягостно-тревожна,
се взираше във нас самата смърт.
ЗА ЛЮБОВТА
Тайната на любовта е по-велика
от тайната на смъртта.
Оскар Уайлд
Самодивската ви хубост
мене няма да погуби:
със бедрата си налети,
с маниерите превзети,
идеал сте за мъжете,
а походката ви сластна
всеки гледа я захласнат.
Хубостта ви не отричам,
ала Нея аз обичам!
И очите ви шавливи,
живи, палави, игриви,
смут им носят на душите:
те разкъсват им гърдите
със желания честити,
пък гласчето ви – поточе –
нежно покрай тях клокочи.
Вий пейзаж сте идиличен,
ала Нея аз обичам!
Със усмивка ме зовете
и заголвате нозете.
Аз дори не ви поглеждам,
свъсил над кафето вежди.
Чезне вашата надежда.
Тягостната ни беседа
интригува май съседа.
Чуйте, гиздаво момиче,
само Нея аз обичам!
Нощ със вас, а после скука:
нека им е за поука
на мъжете празноглави,
жадни само за забави
със кокетки леконрави.
После – свършили парите,
после – гонят ги жените.
Виждам ви, че сте кокиче,
ала Нея я обичам!
„Любовта лъжа е, зная! –
казвате ми вий накрая. –
Тъй мъжете – хитреците –
вдигат ни завчас полите,
а пък ний на тях – рогите
им набиваме с охота.
Туй накратко е живота.“
Аз ценя ума логичен,
ала Нея я обичам!
Любовта, момиче мило,
е като пчеловно жило:
впило се е във сърцата,
инквизира ни душата.
Любовта ни е съдбата!
Тя отвежда ни към рая
сред живота краткотраен.
Може би съм по-лиричен,
ала Нея я обичам!
После малката кокотка
със походката на котка,
ме остави сам; спокоен
гледах я – като секвоя –
с поглед най-благопристоен.
Пожелах ѝ обич луда,
да не бъде пеперуда.
Мъдър, весел, романтичен:
вечно Нея ще обичам!
ЛУННА ЖЕНА
Но кой ще разбере защо,
без шапчица и без палто,
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя Вълк до днес.
Недялко Йорданов
Лунен сърп изрязва със финес,
силует на тайнствена жена
и с невероятен интерес
съзерцава я една звезда.
И звездата почва с нея танц,
лудо се завърта във нощта,
морските вълни от стар романс
пеят напеви за любовта.
Че поет обичала бе тя
с много обич и неземна жар,
ала разумът и трезвостта
завидели ѝ за този дар.
Уверявали я дълго те,
че илюзия е любовта
че е зряла дама, не дете,
за да вярва още в чудеса.
И повярвала накрая в тях,
ум съзряла в трезвите слова,
и нарекла любовта си грях,
а поета – щурав, без глава.
Вековете отлетели в бяг,
сянка днес е клетата жена,
но на морския безлюден бряг
в танц върти се под една звезда.
А звездата с арфа на поет
чудни песни пръска над света,
над живот ограничен, нелеп,
плод на глупост и на суета.
О, любов, велико битие,
истина единствена си ти,
трезвият не ще те разбере,
няма с разум да те оцени!
ИДЕАЛЪТ
Битието в своя бяг
имената щом изтрий,
ние с тебе ще сме прах,
пепел ще сме само ний.
Може само моят стих
да напомня някой ден,
че в очите ти открих
Идеала съвършен,
че се спрях и се смутих,
че повярвах в Любовта
в този свят жесток и див
от порок и суета!
ТИ
Очите ти – две бездни във нощта,
две бездни зеят в моето сърце;
очите ти – разцъфнали цветя –
надеждата в живота ми са те!
Ръцете ти – две ангелски крила,
крила, с които пак ще полетя;
ръцете ти – две сплетени тела,
познали красотата на света!
