СТОЯН ГЕОРГИЕВ /СТИХОТВОРЕНИЯ

***

 

Какво е любовта могъща,

кога ще покори света,

защо е тя една и съща,

навред, в живота и смъртта?…

 

Теодор Траянов

 

 

ЛЮБОВ, КОЯ Е ТВОЙТА СЪЩНОСТ,

любов, къде живееш ти?

Ти, винаги една и съща,

си само в нашите мечти.

 

В живота спомени препускат,

усмихват се безброй лица,

целуват ни омайно устни

в обятията на нощта.

 

Във всички само ти пулсираш:

в нозе и длани, в жарка страст;

ти никога не емигрираш

и след смъртта си вечно с нас.

 

 

                 ЖЕНАТА

 

Вечната женственост

ни извисява.

 

Йохан Волфганг Гьоте

 

 

Сред пира демоничен на съдбата,

след плътска оргия и тъмнина,

на пътя ми изпречи се Жената,

обвита с ореол от светлина.

 

Душата ѝ пулсираше красива,

очите ѝ се смееха без глас,

снагата ѝ – снага на самодива,

потръпваше в наслада и екстаз!

 

Лицето ѝ, на ангел със овала,

във миг плени духа ми поривист:

с прегръдка прелъсти тя мойто тяло,

събуди ме със погледа лъчист.

 

Раздялата бе вече невъзможна –

в сърцата ни кама със кървав връх –

и в сянката й, тягостно-тревожна,

се взираше във нас самата смърт.

 

 

 

ЗА ЛЮБОВТА

 

 

Тайната на любовта е по-велика

от тайната на смъртта.

Оскар Уайлд

 

Самодивската ви хубост

мене няма да погуби:

със бедрата си налети,

с маниерите превзети,

идеал сте за мъжете,

а походката ви сластна

всеки гледа я захласнат.

Хубостта ви не отричам,

ала Нея аз обичам!

 

И очите ви шавливи,

живи, палави, игриви,

смут им носят на душите:

те разкъсват им гърдите

със желания честити,

пък гласчето ви – поточе –

нежно покрай тях клокочи.

Вий пейзаж сте идиличен,

ала Нея аз обичам!

 

Със усмивка ме зовете

и заголвате нозете.

Аз дори не ви поглеждам,

свъсил над кафето вежди.

Чезне вашата надежда.

Тягостната ни беседа

интригува май съседа.

Чуйте, гиздаво момиче,

само Нея аз обичам!

 

Нощ със вас, а после скука:

нека им е за поука

на мъжете празноглави,

жадни само за забави

със кокетки леконрави.

После – свършили парите,

после – гонят ги жените.

Виждам ви, че сте кокиче,

ала Нея я обичам!

 

„Любовта лъжа е, зная! –

казвате ми вий накрая. –

Тъй мъжете – хитреците –

вдигат ни завчас полите,

а пък ний на тях – рогите

им набиваме с охота.

Туй накратко е живота.“

Аз ценя ума логичен,

ала Нея я обичам!

 

Любовта, момиче мило,

е като пчеловно жило:

впило се е във сърцата,

инквизира ни душата.

Любовта ни е съдбата!

Тя отвежда ни към рая

сред живота краткотраен.

Може би съм по-лиричен,

ала Нея я обичам!

 

После малката кокотка

със походката на котка,

ме остави сам; спокоен

гледах я – като секвоя –

с поглед най-благопристоен.

Пожелах ѝ обич луда,

да не бъде пеперуда.

Мъдър, весел, романтичен:

вечно Нея ще обичам!

 

 

ЛУННА ЖЕНА

 

 

Но кой ще разбере защо,

без шапчица и без палто,

тя все тъй броди в оня лес

и търси своя Вълк до днес.

Недялко Йорданов

 

 

Лунен сърп изрязва със финес,

силует на тайнствена жена

и с невероятен интерес

съзерцава я една звезда.

 

И звездата почва с нея танц,

лудо се завърта във нощта,

морските вълни от стар романс

пеят напеви за любовта.

 

Че поет обичала бе тя

с много обич и неземна жар,

ала разумът и трезвостта

завидели ѝ за този дар.

 

Уверявали я дълго те,

че илюзия е любовта

че е зряла дама, не дете,

за да вярва още в чудеса.

 

И повярвала накрая в тях,

ум съзряла в трезвите слова,

и нарекла любовта си грях,

а поета – щурав, без глава.

 

Вековете отлетели в бяг,

сянка днес е клетата жена,

но на морския безлюден бряг

в танц върти се под една звезда.

 

А звездата с арфа на поет

чудни песни пръска над света,

над живот ограничен, нелеп,

плод на глупост и на суета.

 

О, любов, велико битие,

истина единствена си ти,

трезвият не ще те разбере,

няма с разум да те оцени!

 

 

ИДЕАЛЪТ

 

Битието в своя бяг

имената щом изтрий,

ние с тебе ще сме прах,

пепел ще сме само ний.

 

Може само моят стих

да напомня някой ден,

че в очите ти открих

Идеала съвършен,

 

че се спрях и се смутих,

че повярвах в Любовта

в този свят жесток и див

от порок и суета!

 

 

 

ТИ

 

Очите ти – две бездни във нощта,

две бездни зеят в моето сърце;

очите ти – разцъфнали цветя –

надеждата в живота ми са те!

 

Ръцете ти – две ангелски крила,

крила, с които пак ще полетя;

ръцете ти – две сплетени тела,

познали красотата на света!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post АКТУАЛНА ПОЕТИЧНА АКУСТИКА
Next post ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ПИШЕ ДНЕС