Продрум ДИМОВ
Останах приятно изненадан от непредвидената ми среща с най-новите издания на Джина Дундова-Панчева, които наскоро поеха своя път към малките читатели. Най-напред ме впечатли прекрасния двуезечен буквар „Зелената планета“, който грабва като магнит погледа с разкошните си разноцветни илюстрации, предложени от талантливата художничка Мая Бочева – Уики.
Авторката Джина Дундова навлиза в творческото ни литературно пространство в края на 90-те години, когато се появява на бял свят дебютната ѝ книга „Петров кръст“, радушно приета от читателската ни общественост. Това извиква на живот солидния ѝ творчески потенциал и през следващите години предлага на читателите ни нови шест атрактивни букварчета в стихове, една новела и седем стихосбирки, макар че вече години наред успешно успоредява литературно-творческата си дейност с работата си на професионален медик (педиатър и физиолог), и преподавател в столичния Медицински университет. Но всъщност очертаващото се присъствие на Джина Дундова сред творците на изящната ни словестност не трябва да ни изненадва, защото още от ранното си детство и по-късно като гимназистка се сродява с художествената книжнина.
В своите творчески разсъждения Джина се старае в стиховете си да внесе нещо ново и полезно, изграждащо в интелектуален аспект съвременния детски свят – ограбен и застрашен, изсушен и емоционално от безкомпромисното нашествие на новите технологии, лишаващи най-младите ни граждани от креативната живителна атмосфера, толкова потребна за подрастващите поколения.
И да си призная, тръпна от едно особено приятно удовлетворение като се разхождам из този невероятно атрактивен свят на „Зелената планета“, сътворена от поетичния талант и благородните усилия на авторката да отскубне децата от вземащата все по-обезпокояващи размери гравитация на компютрите и мобилните телефони. Този двуезичен буквар ни завладява не само с мелодиката на родното художествено слово, но дава възможност на любознателното дете неусетно да се приобщи към езика на Великия Шекспир.
Още от първите страници усещаме гальовния полъх на толкова нужната „Зелена планета“, наситен с напиращата неукротима обич към малките читатели:
Чудо е Земята, милички деца,
Греят сред тревата хиляди слънца.
Малкото глухарче в жълто пак цъфти,
някоя пчеличка то ще нагости.
Природата ни обсипва с щедрата си доброта, красота и обаяние. И затова, че:
Нашата планета вечно се върти
и така се сбъдват светлите мечти.
Нека да я пазим – тя е чуден дом,
че животът тука срещнал е подслон.
С това дълбоко искрено въведение авторката повежда първолаците в непринуденото им запознаване със света на родната азбука, умело представяйки всяка буква с първия буквен знак от името на познат или непознат представител на животинския свят. На практика този подход разширява и обогатява знанията на малките читатели за съдържанието на заобикалящата ги природа. И, за да не бъда голословен, ще посоча представянето на първата буква от азбуката – А, с която започва названието на животното „Алигатор“. Ето само за него колко неща се научават:
Този страшен крокодил
няма да откриеш в Нил.
Той живее във Китай
и в Америка е, знай.
Ала в Африка го няма.
Виж устата му голяма –
зъбите му са безчет.
Ще ти дам един съвет –
да не плуваш с него ти
във зелените води.
С този непретенциозен стихотворен текст малкото „азбукарче“ придобива знания, твърде любопитни от сферата на биологията и географията. За да се твори поезия от такова естество се изисква не само владеене технологията на класическата мерена реч, но и значим научен интелект, какъвто поетесата притежава и това несъмнено я поставя, за разлика от мнозина пишещи, на престижен професионален пиедестал. Именно това прави двуезичната „Зелена планета“ изключително потребно настолно детско четиво.
В същото време намирам за не по-малко стойностни и полезни и другите шест издания на Джина Дундова-Панчева – „За дърветата и буквите“, „Бозайниците и буквите“, „За гъбите и буквите“, „За рибите и буквите“, „За птиците и буквите“ и „За цветята и буквите“. Тези своеобразни уникални заглавия са плод на обичта на авторката към децата.
Авторката запознава малките си събеседници с една интересна зоологическа градина, обитавана от: антилопа кана, бизон, вълк, делфин и други познати и непознати животински видове, обитаващи близки и далечни географски ширини, до изчерпване и на последния ни буквен знак.
По същия начин се заселва в детското мислене и въображение разнообразният свят на дърветата, гъбите, рибите, птиците, цветята в другите нейни издания.
Поднасянето на това неоценимо биологическо богатство е продиктувано от неукротимата обич на Джина към малките и любознателни питомци. Но това обогатяващо поетическо повествование едва ли би видяло бял свят, ако авторката не е общувала търпеливо и целенасочено с всевъзможни източници, за да обобщи натрупаните знания и впечатления и да ги анализира и облече в толкова силно завладяващи поетически одежди. По всичко личи, че поетесата е подчинила удивителното си дарование и завидно умение на изискан психолог да прониква в дълбините на детската душевност, от която извират присъщите ѝ чувства, преживявания, интереси и естествени за възрастта наклонности и предпочитания.
Предложеното ни в сюжетно-тематичен план съдържание е повече от актуално, като имаме предвид пагубните набези на вилнеещата бездуховност. Намирам също така, че тези добронамерени поетични послания на Джина Дундова-Панчева към децата ни грабват не само със сполучливия си стилно-езиков поетичен изказ, но и с топлия емоционален заряд, преливащ от умиление и загриженост за поставяне на нов солиден фундамент на образованието и възпитанието на подрастващите.