Георги АНГЕЛОВ
НОВ ПРОЧИТ
Силно да любиш,
да любиш
жената в дрипи на ъгъла,
Вазов, иконата стара,
къщицата с липите.
Силно да любиш,
да любиш,
дори да нарекат това
глупост
и популизъм.
Силно да мразиш,
да мразиш
грантаджийската паплач,
приватизатора ловък,
партийните паразити,
дори да нарекат това
език
на омразата.
***
Накрая ще замина за Венеция,
ще се заселя там, ще си говоря
с кварталните бохеми и книжарите,
по уличките тесни ще се скитам
и ще гледам как потъват сградите,
а залезите раснат над каналите,
тъй както може само
да расте
луната.
Там знам, че ще открия пергаментите
на договори с роби из България,
ще ги преведа и ще ги пръсна –
като мрачни птици да летят
до всеки дом из Българско да стигнат,
камбанният им звън да не престава –
защото полумесецът
отново
расте
над нас.
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Границите на любовта
се стесняват
у хората
от тази епоха
до точка.
У Бог те са
все така
непредставими.
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ
Дребният човек
се ражда
дребен
и остава
дребен,
освен ако не стори
някоя
голяма
подлост.
ФРАГМЕНТ ОТ ЕВРОПЕЙСКА ЛЕТОПИС
И момчето изпълзя от клетката.
Наблизо лежаха
счупените пръти.
Дори не се огледа,
цяло в слама,
с пясък в зъбите.
От кулата напразно затръбиха.
Не оцеляха градските стени
На площада пощеха се кучета,
супата ухаеше на билки
и от пазар се връщаха мнозина.
Един бръснар
остави –
да разказва.
***
Изтриват ме гримасите на тишината,
но Вятърът настойчиво ме търси.
Божественият всепроникващ Вятър.
Намира ме под кожата на камъка,
възражда ме в експлозия на роза
и ме запраща в друго мироздание,
далече от греха и сетивата,
вплита ме във нишката си странстваща
с опияняваща последователност
и ме примирява със живота,
примирявайки ме със смъртта.
***
На Ваня
И нещо друго имаше,
освен калта и преспите,
освен вратите хлопнати
и устните разтегнати
в ехидни многоточия,
и злата безработица,
и страшното мълчание
на моя липсващ род.
И нещо друго имаше,
освен стени и пропасти,
и немите ни викове
в ушите на нощта,
освен стадата плъхове,
изгризващи живота ни,
притворните съгласия
със брадви под клепачите,
сапьорството несвършващо
сред ужаса на буквите,
и пътя ни достоен за
обикновен Сизиф.
И друго още имаше,
ще си го върна някога,
ако не мога – моля те
да го запомниш ти.
ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НЕКОРЕКТНОТО
Той не говори
никога на глас
на тези теми
знае –
иначе
изтриват,
но от мълчанието му
то не става
по-тихо,
по-невидимо,
по-обло.
Тишината има
най-дългото ехо
и реже
като елмаз.
ИСТИНАТА
Нещо, което може
да бъде потулено
сто,
двеста,
или триста години.
Не повече.
Справка:
Съдният ден.
ДЕТАЙЛ
Революцията
идва и отминава
всеки ден,
всяка нощ,
непрекъснато.
Няма кой
да й подаде ръка.
Самотна,
непотребна
Революция.
Бягаме,
спасяваме се от нея.
Всеки ден е детайл
от нашето бягство.
Планина от детайли,
над която в залеза
не спира
да ехти
камбана.
