ЧИЛИНГИРОВ, Стилиян Хаджидобрев
(26.X.1881 – 23.XI.1962)
Роден в гр. Шумен, където завършва Педагогическо училище. Едновременно работи като обущарски и книжарски чирак, като овчар. Ученик – телеграфист на Провадийската гара. Учител в с. Мечка, Разградско и в с. Султанлар (дн. Султанци), Варненско. Участва в селските бунтове срещу десятъка (1900), заради което е уволнен, арестуван и интерниран. Работи в администрацията на сп. „Звездица“, коректор на сп. „Училищен преглед“. Завършва педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“ (1909). Специализира история на литературата в Берлин и Лайпциг (1909–1911). Учител по немски и български език във ІІ Софийска мъжка гимназия. Редактор на в. „България“ и на сп. „Бразда“. Поддиректор и директор на Народната библиотека в София, директор на Народния етнографски музей. Председател на Върховния читалищен съюз. Един от основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941–1943). Народен представител от Преславска околия в ХV обикновено НС (1911–1913). Литературната си дейност Чилингиров започва със стихове, пише и разкази, драми, пътеписи, романи. Автор на биографии на възрожденски дейци, на спомени, студии по история на Българското възраждане, по етнография, фолклор, педагогика, читалищно и библиотечно дело. Съставя „Славянска антология“ (1910), сб. „Прослава на Иван Вазов“ (1921), „Помен за Ивана Вазов“ (1922), христоматии и читанки за прогимназиите. Превежда поемата „Песни за роба“ (1919) от Сватоплук Чех и стихотворения от Хайнрих Хайне, Шандор Петьофи и др. Негови творби са преведени на италиански, сърбохърватски и др. езици. Псевдоними: Булгарикус, Батю Стилю, Деян Скромний, С. Добрев, Един българин, Скитач, Прогресист, С. Спартански, Стилю Чирака и др.
Издадени книги: „Блянове и тъги“ (1901), „Букетче“ (1901), „Харалан Ангелов. Принос към нашата доосвободителна поезия“ (1905, 1914), „Еднаж да съмне“ (1907), „Крилата тежат“ (1909), „Христо Д. Максимов като педагог“ (1909, 2 доп. изд. 1940), „Документи за Скопската и Нишката епархия. (1910), „Крали Марко“ (1911), „Реч, произнесена от Преславския народен представител… при общите дебати по бюджета. 1911“ (1912), „Австрия или Русия“ (1914 – с псевд. Булгарикус), „В защита на учителя и училището. Парламентарни речи“ (1914), „Леонид Андреев и неговите конкретни обвинения (1914, съавт.), „Отговор на Леонид Андреев (1914, съавт.), „Песен за селяка“ (1914), “Кинематографът – частен или обществен” (1915), „Моят рапорт. Едно мнение за уредбата на Нар. библиотека“ (1915), „За род и чест“ (1916), „Възраждане на Добруджа. 1810-1878“ (1917), „Добруджа и нашето Възраждане“ (1917), „Една автобиографична бележка за Васил Друмев – митрополит Климент“ (1917), „Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания“ (1917, 2 доп. изд. 1942), „Принос към възраждането на Добруджа“ (1917), „Не бил достоен“ (1918), „Сръбско-българските отношения от най-старо време до днес“ (1918), „Стефан Караджа. Животописни бележки“ (1918), „Партиите на националния погром. Книга за народа“ (1919 – с псевд. Прогресист), „Първи стихотворения на Вазова“ (1920), „Равна Добруджа“ – пътни бел. и впечатления“ (1920), „Сонети“ (1920), „Дом на човещината. Впечатления от възпитателното заведение Ат. Ичван“ (1921), „Владо Булатов“ (1922), „Васил Левски. Живот и революционна дейност“ (1923), „Ранни камбани“ (1923), „Причини за Сръбско-българската война, 1885“ (1924), „Задачите на читалището“ (1925), „Хлеб наш насущний“ (1926, 1957, 1981, 1983), „Рибният буквар“ (1927), „От малък воин до велик художник и мъдрец“ (1928), „Шинел без пагони“ (1928), „Любен Каравелов. Принос към кризата в неговата душа“ (1929–1939), „Пътни бележки и впечатления“ (1929), „Тилилей свири“ (1929), „Тъй ми се стори“ (1929), „Български читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското възраждане“ (1930, 2000), „Малкият спестовник“ (1930), „Сърбите и ние“ (1930), „Начала, застъпени в нашите читанки за ІІ, ІІІ и ІV отделение (1931, съавт.), „Деца на ада“ (1932), „Ела, Сънчо, от горица. Люлчени песни“ (1934, 1994), „Майка“ (1934), „Читалища след Освобождението“ (1934), „Майчини песни. Книга за бебета“ (1935), „Против чуждите училища“ (1935), „Птички“ (1935), „Първа жертва“ (1935), „Слънчова мъка“ (1935), „Невиждан враг“ (1936), “Великден” (1937), „Детски дни. Педагогически разкази“ (1938), „Какво е дал българинът на другите народи“ (1938, 1939, 1941, 1994), „Панайот Волов. Животописен опит“ (1938-1940, 1942), „Рибена кост“ (1938), „Всезнайко” (1939), „До коле, о, Господи“ (1939), „Милкината радост“ (1940), „Принос към историята на българската просвета в Добруджа“ (1940), „Христо Д. Максимов“ (1940), „Чудната кутия“ (1940), „Жабок с подкови. Наши и чужди приказки“ (1941), „Царят на дриплювците“ (1941), “Възхвала на българския език” (1942), „И не введи нас во изкушение в 2 ч.“ (1942, 1983), „Майка Богородица“ (1942, 2. доп. изд. 1955), „Мидхад паша и земеделските каси“ (1942), „Немирният ученик“ (1942), „Поморавия по сръбски свидетелства“ (1942), „През Македония“ (1942), „Хаджи Минчо“ (1942), “Записки по детска литература” (1943), „Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация“ (1943, 1999), „Иван Вазов отблизо и далеч“ (1953), „Моите съвременници. Спомени“ (1955), „В стария бащин дом. Избрани стихове и разкази за деца“ (1959), “Несретник” (2006), “Смейте се, смейте, очички!” (2006), „Моите съвременници в 2 т.“ (2015).
ЕСЕНЕН МОТИВ
Падат листи пожълтели,
вятър силен вей,
и в полета погрознели
жълти лист пилей.
Дъжд заплисква и загниват
сухите листа;
и със сочен тор покриват
пустите места.
Падат листи пожълтели
в есенните дни, –
те от вятъра сломени, –
ние от злини.
СОНЕТ
на Р. Х.
По вълните разярени
плува лодчица сама,
в ней лодкарят уморени
бърза в нощната тъма.
Бий с греблата, бързо кара
по развихрено море…
Още малко, ей и фара
сред тъмата ще съзре.
И напряга сетни сили, –
там деца го чакат мили, –
още сила, още бяг…
Но вълна една го тласна,
спря моряк борба напразна,
без да види родний бряг.
***
Вървях по гладък тъпкан път
и нищо ново не съзирах;
картини чудни, що в захлас
да гледам, тука не намирах.
Край мен безплодни равнини…
По тях пътека се не вие;
реки не видех, няма тук
вода полетата да мие.
Но гледам вляво аз хълми…
далеч са… нищо… по полето
покрито с пясък ще вървя
на таз пустиня през сърцето…
С труд и пот стигнах далеч
в небето де хълми се губят…
Но пътник други преди мен
не идвал… стъпки се не видят.
Защо й на сички дивний рай,
кога е с пясък път посипан?…
Да прави пътища за вси
човеци е един повикан.
БУРЯ
Със черен плащ небе покрито,
не пръска слънцето лъчи…
Нарядко само светне… трясък…
И пак се свода помрачи.
Завива грозно буря страшна,
шумят вековни дъбове…
Такваз стихия, ах, не помнят
през цял живот от векове.
Безсилни нещо те да сторят
шумят, издават тъжен стон
и неохотно се прикланят
пред злъчно строгия закон…
ЗЕМЛЕДЕЛЦИ
Сред полето пролет, лято,
в пек и хали,
хора бедни
с труд живеят, сълзи леят,
окапнали.
Задух вее, слънце греее
и припича…
Скришно вечер
от височко, виторожко
ги наднича.
Сутрин потни, вечер морни
се се трудят…
Но кога ли
от съдбата те теглата
ще прокудят?
25 ГОД. НА БОТЕВА
Води кристални горд разлива,
в мъгли потънал Дунав бял;
Балканът песен пак извива,
в небето синьо поглед спрял.
А вятър тихо шушне, вее,
скалите ясен връщат ек
и чуя: „Вечно ще живее
за роба падналий човек.”.
ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ
В света се с правда не живее,
а с низост, мъст, грабеж и кал.
И нивга ти си не поставяй
далечен, светъл идеал.
За хорско щастье не мори се,
недей се труди цял живот,
а сал дебни, кради от сички –
добий богатства и имот.
Че те са, братко, само скъпи
и с тях във почит се живей,
и с тях накарва се мъдреца
да се превива и немей…
Добро, народ!… Недей си губи
блажени дни за пух и прах!…
Идеи нищо не постигат,
имота вредом сее страх.
***
Подпрян на лакти до прозорец,
замислен аз стоя разбит
и хора мяркат се пред мене,
един в охолство, друг убит.
И питам се: „Кога ще мине
ужасний този пъклен свет,
във кой едни безгрижни вечно,
а други под ужасен гнет?”
***
Минали дни, години цели,
литнали цели векове,
но пак едно е тук остало, –
човешки стонове.
Минали много исполини,
но най-ужасният остал:
мизерья, слабост и човекът
без плам, без съвест, идеал.