КРЪГ НА САМОТАТА
На дългите години в размисъла тих,
През нощите ми будни в тишината,
Аз бавно в себе си градих,
Брониран кръг на самотата.
Там никой никога не влиза.
Единствен Бог, но рядко.
По стълбата на съвестта душата слиза
И хвърля свойта равносметка кратка.
Заспиват спомени, възкръсват страсти,
На рамото на времето проплаква красотата
И бавно се избистря пътят,
По който утре ще вървя нататък!
Както къртицата,
Попарена за миг от слънчев лъч,
Се връща в тъмното при себе си
И както птицата,
Която цял ден се къпе в светлината на простора,
А вечер ляга във самотното легло
Единствено с луната,
Аз пак се връщам сам при себе си,
Във своя кръг на самотата.
Къде съм – и до днес не зная,
Изтича времето, животът изтънява
И кой съм – толкова години все гадая.
Сънувам. Очите на баща ми вперени във мен –
Съвестта ми гузно се стаява.
Челото, студено като лед, се стопля,
На мойта майка от ръката свята.
Така аз всяка нощ от два до пет,
Живея своя кръг на самотата.
Когато тръгна към небесния си рай
или в подземния си ад (кой знае)
Аз ще оставя всичко тука на земята,
Единствено ще взема с мен,
Любимия си кръг на самотата.
***
Цяла нощ не престана дъждът.
По прозорците чукаха гарвани черни.
Цяла нощ бе отворена мойта врата,
Но не влезе ни мрак, ни приятели верни.
Цяла нощ аз стоях и те чаках
Да пристъпиш на прага, да запалиш огнището.
Цяла нощ аз стоях, даже плаках,
Но на гости ми бе само нищото.
През света невъзможно огромен
Призори аз поехq без да знам накъде,
Взел единствено жалния спомен,
В угнетеното мое сърце.
ТОПЛИНА
В тишината на стаята бяла,
Потъвам в съня безметежно,
Сгрян от топлината на твоето тяло.
Завивам се с топлия въздух
От топлината на твоето тяло.
Бяла топла ръка,
Топли устни, упойващи в мрака.
В този миг нищо друго не искам,
Нищо друго не чакам.
Нежността си към теб съм я чувствал
Най-добре през топлината на твоето тяло.
Доближи се до мен,
Да прогоним студа от живота си.
Прегърни ме и с косата
Гъделичкай лицето ми кротко.
Всичко друго нека изчезне
През нощта като дим.
Нека така да заспим.
И когато утре в зори
Запрепускам през белия свят,
Ще ме топли през целия ден,
Като слънце, небесата огряло,
Мисълта
за топлината на твоето тяло.