Из книгата му под печат „МОИ ВЛЮБEНИ СТИХОТВОРЕНИЯ – 2023“, издателство „График“, Варна

 

Посвещавам на съпругата ми Веска Янакиева

 

 

***

 

ТАЗИ КРЪГЛА ЛУНА

нощ след нощ идва цяла –

като плаха сърна

до гората е спряла.

 

До зори в нас гори

и светът не заспива:

вижда всички мечти –

в паметта си ги скрива…

 

Да я гледам сега

мога само в прегръдка…

Всичко друго – беда

ще е, просто – отстъпка.

 

Като в прилива бял

небеса са стаени

в свят притихнал, но цял

с пулс, издул всички вени.

 

И е дълга нощта

над земята студена,

пеят чувства в съня

под луната и в мене.

 

 

 

 

 

ВЪЛНЕНИЕ                                                        

 

Танцува ехото в небето

след прилив, влюбен в бряг и светлина…

И всяка нота на сърцето

намира горе своя висина.

 

Прегръдка с птиците не проси –

доставя радост, стигнало била.

И близост, нежност, обич носи

на синевата, чувстващо дъха.

 

И блика в него топлината.

Усеща се, че диша с любовта.

Прозират чувствата… Душата

открива пътя в пулса на кръвта.

 

И озарен, очакван идва

на цялата ни близост днес часа –

земята и небето свързва

единствено и само любовта.

 

 

 

КАТАРЗИС                          

 

Дъждът пак с радост

прогонва мъглата:

целувка в дъжд младост

донася… Крилата…

И влажните пръсти

на капките бързи

развързват чевръсти

посоките с възли.

Усещам аз само –

не е никак късно

в нас времето, спряло

духа да покръсти

до мен ти да бъдеш,

до мен – да те имам,

дори да съм мокър,

дори и незримо…

А капките водни

даряват ни сила,

духът им – природен

е с образи мили,

с единствен в нас избор

на чувства красиви:

с очаквано слънце,

с пространства игриви.

… Насочва сърцето –

уверено, честно

дъждът: възприет в нас –

чистилище вечно.

 

 

 

 

 

***

 

ОЧИТЕ – ПРЕКРАСНИ.              

Очите – гадаят…

Очите ни страстно

за обич мечтаят.

И погледът – слънце

все иска да има:

с любов да обгърне

планета незрима.

 

В очите ти – жажда

за чувства горещи,

очите мечтаят

за обич, за срещи.

И погледът – порив

и близост подклажда,

надежда открива,

любов само ражда.

 

Какво те възпира,

какво те измъчва?…

Животът започва

с любов… Не се връща…

Безпомощно гледа

назад и разбира,

че всичко е утре,

а днес те намирам.

 

 

 

 

***

 

ГЛАСЪТ НА МОРЕТО            

с желание мое

усеща дъха ми

в сияние свое.

Аз галя спонтанно

косите ти мокри

и бавно, и бавно

прегръщам ги топли…

С целувка гореща

душата смутена

отива на среща –

морето приема

с чувствителност нежна,

и с мъжката сила –

с онази безбрежност,

света извисила…

А пяната морска

брега пак залива:

надежда голяма,                                   :

любовна не скрива.

И има душата

чувствителност с воля:

любима да бъдеш

единствено моя.

 

 

 

***

 

НАДЕЖДАТА ПЛАХА,

че имам те още

набъбва в душата

с усмивка среднощна.

 

Потъвам в мечтите

все още възможни,

изчезват в очите

следите тревожни.

 

Гори ме въздишка,

но има тя сладост:

опъната нишка,

задържана радост.

 

В теб скрити загадки

откривам аз вече

тъй светли и кратки

и с ритъм сърдечен.

 

И в синя безбрежност,

в целувка последна

намирам пак нежност

и знам, ще прогледна –

 

през гъстите клони

щом видя луната

аз звездни закони

ще стисна в ръката.

 

 

 

 

 

 

 

 

***

 

ТИХО УТРОТО БДИ… 

С дух свенлив, откровен

пак животът шепти –

парещ въглен си в мен.

 

Допир мил на ръце,

миг съдбовен, порив:

всеки има сърце

и с него говори.

 

Всеки има мечта

и протяга ръце

да я стигне сега –

да му стане небе.

 

Аз желая след миг

да си в мойте ръце:

с шепи обич, с искри –

да си мое сърце.

 

И на вятъра в плен,

галещ косите ни,

идваш, скъпа, при мен

да се слеят душите ни.

 

 

 

ОТПЛАВАНЕ                                                     

 

Всеки миг желая

пак да те прегърна,

искам те и зная –

всичко ще ме върне.

 

Чувството вълшебно

в мен като икона –

силно, ежедневно

днес ни е закона

 

на живота светъл,

на звездите нощни,

на света понесъл

истини безсрочни,

 

океан от страсти,

дълбини от чувства,

че телата – част са

от едно изкуство…

 

Пролетта в платната

вятърът прегръща,

обичта душата

към душа обръща.

 

В сън ще оживея…

Няма ли ме вече,

песен в теб ще пее

вятър по-далечен…

 

 

 

 

ПОРИВ                                                        

 

Отмина мечтата

с далечното ято.

Белее в тъгата

тих спомен за лято.

 

Прегракнали чайки

летят и внушават,

а вятърът плаши

и полет не дава.

 

Безлюдният пристан

остава да чака

поредния пристъп

на морска атака…

 

Там, горе в небето

сив облак прелита –

и утро сърцето

да чака е свито.

 

… Отдавна така е:

безсмъртна душата

любов щом намери,

прегръща мечтата.

 

Открива безценен                       .

нов остров за двама,

че има тя верен

свой усет… Без драма.

 

 

 

***

 

ИЗПЪЛВАШ МЕ С МЕЧТИ.                  

И с много, много страст.

Единствена си ти:

жената с пълна власт.

 

Усмивка, порив, слял

сърце и нежен глас:

любов, в която цял

изгарям час след час.

 

Реалност си, съдба

и погледът мълви:

на извор чистота

в очите ти струи.

 

Оставяш ме без дъх,

но пак ще премълча –

докоснат с нежен лъх,

почувствал висина.

 

На щастието знак –

в ръцете си държа…

Стопли душата пак

напред да продължа.

 

 

 

 

***

 

АЗ ТАНЦУВАМ С ТЕБ БЛУС…        

С пламнали сетива,

с нежност – в нежност: импулс.

Чувствам вечен мига.

 

Допир с тяло… Ръце…

Искрен и нов порив…

Всеки има сърце

и с него говори.

 

Всеки има мечта,

нощта завладяла

и във всяка душа –

вселена е спряла.

 

Без красива лъжа

ти протягам ръка –

смееш се и сега

и с духа, и с плътта…

 

… Тихо утрото бди –

волен изгрев над мен,

пак животът шепти

в обичта сътворен.

 

Тръпне, тръпне денят –

нищо вечно не спи.

Аз съм с теб – обичта

пак с копнежа шепти.

 

***

 

СПРЯЛО Е ВРЕМЕТО –

ти си в ръцете ми:

като съзвездие

светиш в небето ми.

 

И е душата пак

необятност цяла…

И за прииждащ мрак –

чувствителност бяла.

 

Пак в огледалото

блести красотата,

всичко е станало

химн на сърцата.

 

Полъх си в искрен час,

не съм безразличен,

поглед син съм за теб –

и близък, и личен.

 

… Нямам друга мечта

за светла магия,

щом си моя съдба

и радост – стихия.

 

Спряло е времето –

пак си в ръцете ми:

цяло съзвездие

свети в небето ми.