Из книгата му под печат „МОИ ВЛЮБEНИ СТИХОТВОРЕНИЯ – 2023“, издателство „График“, Варна
Посвещавам на съпругата ми Веска Янакиева
***
ТАЗИ КРЪГЛА ЛУНА
нощ след нощ идва цяла –
като плаха сърна
до гората е спряла.
До зори в нас гори
и светът не заспива:
вижда всички мечти –
в паметта си ги скрива…
Да я гледам сега
мога само в прегръдка…
Всичко друго – беда
ще е, просто – отстъпка.
Като в прилива бял
небеса са стаени
в свят притихнал, но цял
с пулс, издул всички вени.
И е дълга нощта
над земята студена,
пеят чувства в съня
под луната и в мене.
ВЪЛНЕНИЕ
Танцува ехото в небето
след прилив, влюбен в бряг и светлина…
И всяка нота на сърцето
намира горе своя висина.
Прегръдка с птиците не проси –
доставя радост, стигнало била.
И близост, нежност, обич носи
на синевата, чувстващо дъха.
И блика в него топлината.
Усеща се, че диша с любовта.
Прозират чувствата… Душата
открива пътя в пулса на кръвта.
И озарен, очакван идва
на цялата ни близост днес часа –
земята и небето свързва
единствено и само любовта.
КАТАРЗИС
Дъждът пак с радост
прогонва мъглата:
целувка в дъжд младост
донася… Крилата…
И влажните пръсти
на капките бързи
развързват чевръсти
посоките с възли.
Усещам аз само –
не е никак късно
в нас времето, спряло
духа да покръсти
до мен ти да бъдеш,
до мен – да те имам,
дори да съм мокър,
дори и незримо…
А капките водни
даряват ни сила,
духът им – природен
е с образи мили,
с единствен в нас избор
на чувства красиви:
с очаквано слънце,
с пространства игриви.
… Насочва сърцето –
уверено, честно
дъждът: възприет в нас –
чистилище вечно.
***
ОЧИТЕ – ПРЕКРАСНИ.
Очите – гадаят…
Очите ни страстно
за обич мечтаят.
И погледът – слънце
все иска да има:
с любов да обгърне
планета незрима.
В очите ти – жажда
за чувства горещи,
очите мечтаят
за обич, за срещи.
И погледът – порив
и близост подклажда,
надежда открива,
любов само ражда.
Какво те възпира,
какво те измъчва?…
Животът започва
с любов… Не се връща…
Безпомощно гледа
назад и разбира,
че всичко е утре,
а днес те намирам.
***
ГЛАСЪТ НА МОРЕТО
с желание мое
усеща дъха ми
в сияние свое.
Аз галя спонтанно
косите ти мокри
и бавно, и бавно
прегръщам ги топли…
С целувка гореща
душата смутена
отива на среща –
морето приема
с чувствителност нежна,
и с мъжката сила –
с онази безбрежност,
света извисила…
А пяната морска
брега пак залива:
надежда голяма, :
любовна не скрива.
И има душата
чувствителност с воля:
любима да бъдеш
единствено моя.
***
НАДЕЖДАТА ПЛАХА,
че имам те още
набъбва в душата
с усмивка среднощна.
Потъвам в мечтите
все още възможни,
изчезват в очите
следите тревожни.
Гори ме въздишка,
но има тя сладост:
опъната нишка,
задържана радост.
В теб скрити загадки
откривам аз вече
тъй светли и кратки
и с ритъм сърдечен.
И в синя безбрежност,
в целувка последна
намирам пак нежност
и знам, ще прогледна –
през гъстите клони
щом видя луната
аз звездни закони
ще стисна в ръката.
***
ТИХО УТРОТО БДИ…
С дух свенлив, откровен
пак животът шепти –
парещ въглен си в мен.
Допир мил на ръце,
миг съдбовен, порив:
всеки има сърце
и с него говори.
Всеки има мечта
и протяга ръце
да я стигне сега –
да му стане небе.
Аз желая след миг
да си в мойте ръце:
с шепи обич, с искри –
да си мое сърце.
И на вятъра в плен,
галещ косите ни,
идваш, скъпа, при мен
да се слеят душите ни.
ОТПЛАВАНЕ
Всеки миг желая
пак да те прегърна,
искам те и зная –
всичко ще ме върне.
Чувството вълшебно
в мен като икона –
силно, ежедневно
днес ни е закона
на живота светъл,
на звездите нощни,
на света понесъл
истини безсрочни,
океан от страсти,
дълбини от чувства,
че телата – част са
от едно изкуство…
Пролетта в платната
вятърът прегръща,
обичта душата
към душа обръща.
В сън ще оживея…
Няма ли ме вече,
песен в теб ще пее
вятър по-далечен…
ПОРИВ
Отмина мечтата
с далечното ято.
Белее в тъгата
тих спомен за лято.
Прегракнали чайки
летят и внушават,
а вятърът плаши
и полет не дава.
Безлюдният пристан
остава да чака
поредния пристъп
на морска атака…
Там, горе в небето
сив облак прелита –
и утро сърцето
да чака е свито.
… Отдавна така е:
безсмъртна душата
любов щом намери,
прегръща мечтата.
Открива безценен .
нов остров за двама,
че има тя верен
свой усет… Без драма.
***
ИЗПЪЛВАШ МЕ С МЕЧТИ.
И с много, много страст.
Единствена си ти:
жената с пълна власт.
Усмивка, порив, слял
сърце и нежен глас:
любов, в която цял
изгарям час след час.
Реалност си, съдба
и погледът мълви:
на извор чистота
в очите ти струи.
Оставяш ме без дъх,
но пак ще премълча –
докоснат с нежен лъх,
почувствал висина.
На щастието знак –
в ръцете си държа…
Стопли душата пак
напред да продължа.
***
АЗ ТАНЦУВАМ С ТЕБ БЛУС…
С пламнали сетива,
с нежност – в нежност: импулс.
Чувствам вечен мига.
Допир с тяло… Ръце…
Искрен и нов порив…
Всеки има сърце
и с него говори.
Всеки има мечта,
нощта завладяла
и във всяка душа –
вселена е спряла.
Без красива лъжа
ти протягам ръка –
смееш се и сега
и с духа, и с плътта…
… Тихо утрото бди –
волен изгрев над мен,
пак животът шепти
в обичта сътворен.
Тръпне, тръпне денят –
нищо вечно не спи.
Аз съм с теб – обичта
пак с копнежа шепти.
***
СПРЯЛО Е ВРЕМЕТО –
ти си в ръцете ми:
като съзвездие
светиш в небето ми.
И е душата пак
необятност цяла…
И за прииждащ мрак –
чувствителност бяла.
Пак в огледалото
блести красотата,
всичко е станало
химн на сърцата.
Полъх си в искрен час,
не съм безразличен,
поглед син съм за теб –
и близък, и личен.
… Нямам друга мечта
за светла магия,
щом си моя съдба
и радост – стихия.
Спряло е времето –
пак си в ръцете ми:
цяло съзвездие
свети в небето ми.