из стихосбирката под печат „Любов“
Посвещавам на съпругата ми Веска Янакиева
***
Всяка вечер ти пиша писмо
на брега, на соления пясък…
И остава в душите ни то,
осветено от лунния блясък.
Всяка вечер ти пиша писмо –
с нови чувства, с вълнения чисти.
И пред теб все разкривам какво
всяко утро в душата избистря.
Всяка вечер ти пиша писмо…
Сутринта искам пак да те видя.
Всяка нощ е животът крило:
с полет наш – и далечен, и свиден.
17.01.2024 г.
***
Преди да имам, нека да ти дам:
копнежът – на живота дава смисъл.
Надежди ражда топлата ми длан –
с небесен полет знам, че съм орисан…
И в пориви на нежност, доброта
когато дойда искам да остана
като почувствана зад облак синева,
като въздишка на любов голяма…
Вълнуват думите, но в тях мълчи –
мълчи все паметта за драскотини,
животът щом изпълва пак с мечти,
любов е той – любов… Непобедима.
18.01.2024 г.
***
Свети слънцето – огнено, бяло.
Като копнеж оживява в сърцето.
Светли мигове с обич събрало
носят ми радост… И чувствам небето…
В мен са мечтите – много и чисти,
с нежност очаквана пълнят душата,
нови вълнения – пак лъчисти
края бележат на далечината…
Плажът е тук – брегът на морето
с онзи гларус, летящ над вълните…
Всеки удар, отмерил сърцето
в любовта ни е полет днес над скалите
19.01.2024 г.
***
Ветровит ден… Бучи с гняв морето…
И влияят на чувствата ни вълните.
Как се вдигат, достигат сърцето,
разлюляват брега и скалите…
Няма слънце… Тъмнее пак облак…
И се мъчи да слезе по-ниско…
Светлината подобно на провлак
в два континента сякаш се плиска.
Много мигове стари – златисти
осветяват в нас чудна картина:
как да бъдеш щастлива си мисля,
ако трябва сега да замина.
20.01.2024 г.
***
Незабравени думи – в нас ясни
и възторг носят, и порив сега:
за душите ни няма безгласни,
отшумели без време неща.
За сърцето доброто е близо
и в душата е лъч светлина…
Миг след миг с него в нас слиза
от небето дошла висина.
И безкрайна, и нежна, потайна
тя остава в духа: съкровен,
тих копнеж за любов всеотдайна
и за поглед в усмивка роден.
21.01.2024 г.
***
Отново ще съм морския ти ден
и ще догаряш в чувствата калени.
С любов към теб – до болка откровен,
ще бъда лъч горещ за дни студени.
И всички в нас несбъднати мечти –
усещам: да спася ще пожелая…
С вълнение, което ще се извиси
единствено и само до безкрая.
И близостта ни блян ще възроди
към вечната – далечната безбрежност,
че няма облак да ни укроти,
дори да ни прегърне много нежно.
22.01.2024 г.
***
Сърцето ми предчувства и разбирам:
мечтата има свои гласове,
в които чаканото не умира
и може да блести и векове…
За утрешното слънце, за простора,
за времето, донасящо мъгли,
за чувствата ни към любими хора
вълненията в нас са с морски ширини…
За теб, за мен, за нашата безбрежност
и за посоките в нас отпреди,
в които любовта ни се оглежда
чертае времето пред нас съдби.
23.01.2024 г.
***
Разпалвам огън на забравен бряг
и чувствата се взират в мрака,
и търсят светлината пак
като компас на лодка плаха…
Пак шепотът на пролетни листа
в нас розовото битие завръща
и скритите вълшебства на света
единствено в любов превръща.
Днес морски бриз мечти разпалва
на пясъка – на края на вълната,
и обичта ми в тебе се прокрадва
с безбрежната сърдечност на душата.
24.01.2024 г.
***
Днес спря земята – и не се върти…
Дали започва всичко отначало?…
Къде сме ние – и къде си ти,
душице моя в мойто тяло?
Ще можем ли отново да вървим
или напълно ще се обездвижим,
или светът ще бъде като дама с грим –
дошла в мъгла и в дим от нас невидим?
За други ясен е днес този свят.
За друг върти се, може би, Земята…
Аз съм щастлив, че с тебе съм богат.
И в нас мечтите пориви отмятат.
26.01.2024 г.
